Русия е усъвършенствала изкуството на прикриването. Не само на провалите

Русия е усъвършенствала изкуството на прикриването. Не единствено на неуспехите си, само че и на зашеметяващата цена в човешки животи. От „ Великата отечествена война “ на Сталин до „ специфичната военна интервенция “ на Путин, Кремъл маскира загубите си, с цел да скрие стратегически недостатъци и да оправдае брутални жертви.

Съвсем неотдавна попаднах на една публикация на Stopfake, която разглеждаше пропагандата по прикриване и „ замитане “ още от края на Втората международна и първите дни на Студената война. Тя ми напомни, че след края на войната, руските управляващи ОБЯВЯВАТ ОФИЦИАЛНО САМО СЕДЕМ МИЛИОНА ЗАГИНАЛИ ДО 1946 година

Да… по-късно, несъмнено, цифрата нараства на 20 милиона, а едвам през последните десетилетия се разкриват оценки сред 38 и 42 милиона. Което си е много повече от натъкмените цифри. Нали? Историкът Игор Ивльов прави прецизна реорганизация посредством партийни регистри, преброявания и учебни архиви и стига до 38,5 милиона руски жертви, в това число 20,5 милиона бойци.

Американският историк А. Дж. Рибер прави оценка цифрата на към 35 милиона. Доклад на Николай Земсков пред Думата през 2017 година стига още по-далеч: над 52 милиона, в случай че се включат неродените заради войната и цивилните загуби – близо една трета от днешното население на Русия.

Това прикриване не е просто въпрос на гордост; то е в основата на фетиш. Сталин и наследниците му трансформират националната покруса в мит: „ Вижте по какъв начин победихме, без значение от цената “.

Първоначално прикривайки действителните данни за загубите през Втората международна, Москва се сеща, че може да употребява огромните загуби за агитация. За да демонстрира какъв брой доста „ заслуга “ има против Хитлер. Става дума за театъра на безконечната (голяма) жертва. Това е.

…

Прехвърляме се към войната на Путин в Украйна и моделът е злокобно прочут. Всеки крах се показва като нужна жертва в името на ориста на съветската нация (нещо – самò по себе си – много неопределено…); загубите се показват като някаква извратена „ чест “. Представят се като неизбежни.

Това е в този момент. След години евентуално ще извадят действителните числа и ще ги развяват като знаме на безконечната (голяма) жертва. Както Сталин, Путин ще се издигне над виновността и ще трансформира гибелта във валута на съветското великолепие. Но засега… по сталински – прикриват.

…

Още към 30 април Украйна твърди, че съвсем 952 000 съветски бойци са убити, ранени или безследно изчезнали.

Тези цифри не са просто статистика. Това са човешки животи, изсипани в машината на властта. Но режимът на Путин прикрива жертвите си. И по този начин скрива неуспехите на управлението, което ги аргументи.

„ Шпигел “ неотдавна означи, че западните столици са очаквали повече от метода на Тръмп към Украйна – по-остра реторика и по-дълбок ангажимент. Но са получили двоякост.

„ Благосклонността “ на Тръмп отива и по-далеч. В диалог неотдавна той сякаш попитал президента Зеленски за какво Украйна не е блъснала Москва или Санкт Петербург, „ с цел да ги накарате да почувстват болката “ и да изтръгнете отстъпки. Зеленски дава отговор: „ Можем, в случай че ни дадете оръжията “.

Какво става в този момент? Изведнъж Западът разисква удари в дълбочина против Русия; не посредством дипломатически напън, а посредством ескалация?

Един път се приказва за въздържане и дипломация, повторно същата уста приказва за удари по Москва? Един път изрича, че – видиш ли – Зеленски „ няма карти “, а по-късно го пита що не удари Москва…?

Тръмп маскира или действителните си намерения…

… или обстоятелството, че няма никакви планове и просто импровизира съгласно настроението си в дадения ден.

Общият детайл тук? Маскирането – на жертви, на планове, на тактика – се употребява като оръжие. Сталин прикрива жертвите, с цел да скрие неуспеха на водачеството. Путин скрива загубите от бойното поле, с цел да задържи властта. Тръмп маскира „ западната политика “ (която очевидно си мисли, че дирижира) посредством звук, закъснение и отклонения – флиртувайки с ескалация, която сякаш щеше да заобикаля.

…

Веднъж и вечно би трябвало да се вземе едно решение за Украйна и да се следва. И то доста от дълго време трябваше да е взето. Отдавна трябваше да се даде повече мощност за отбрана на Украйна и да не се възпира. Още до момента в който Русия се отърсваше от първичните провали и Путин осъзнаваше, че парите за промяна на армията са били крадени и пренасочвани. Тогава беше моментът да се смачка злото и да се изкорени. А не три години да се чешем по главите и да даваме време на агресора да се прегрупира и да затегне военното си произвеждане и военната си стопанска система.

И един откъс от Stopfake:

„ След като отслаби руската държавност, стопанска система и военно управление, той [Сталин] първо умиротвори, а след това се съюзи с Хитлер и пренебрегва предизвестията за иден блицкриг. Единственият метод, по който Сталин съумя да спре и отблъсне германците, беше като хвърли милиони човешки същества в пастта на нацистката военна машина. Той също по този начин се възползва от помощта, доставена посредством конвои от английски и американски търговски кораби (само Обединеното кралство губи 3 000 души и 101 потопени кораба). Всеки втори немски боец, погубен от Червената войска, е починал от американски патрон, твърди съветски историк “.

Както винаги… най-силното оръжие на съветската войска е пренебрежението към живота на личните ѝ войници; хвърлят ги като дърва в печката. И тъй като имат огромно население, се пробват да победят съперника, заливайки го с пушечно месо: вие нямате толкоз патрони и снаряди, колкото ние имаме войничета за жертване, ще ви удавим в многобройност, до момента в който се изтощите, без значение какъв брой от нашите ще умрат.

Матушките след това ще народят нови… че и други войни се задават. Русия без война не може.

Нали помните: „ Независимо от цената “ са основните думи.

______________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.