Русия е готова за преговори с Украйна, но разговорите с

Русия е подготвена за договаряния с Украйна, само че диалозите с украинския президент Володимир Зеленски са „ безсмислени по доста аргументи “. Това сподели съветският външен министър Сергей Лавров в изявление за радиостанциите „ Спутник “, „ Говори Москва “ и „ Комсомолская истина “, оповестява ТАСС.

Руският външен министър подчерта, че Москва не възнамерява да прекратява военните дейности в името на договарянията, описа за контактите с Израел и Иран на фона на следващата ескалация в Близкия изток и назова Армения и Русия съдружници „ освен юридически “. ТАСС събра главните изявления на Лавров.

За опциите за договаряния с Киев:

- „ Ние демонстрираме подготвеност за договаряния не поради красивата фраза. Това е правилно, само че диалозите със Зеленски са безсмислени по доста аргументи ".

- В случай на нови договаряния Москва няма да „ прави никакви паузи “ във военните дейности: „ Процесът би трябвало да продължи “.

- Швейцария не е подобаваща за договаряния за Украйна, защото „ от неутрална се трансформира в намерено враждебна страна “.

За споразуменията от Истанбул:

- Договореностите, постигнати в Истанбул, даваха на Украйна „ извънредно съществени “ гаранции за сигурност, които не се отнасяха за Крим и Донбас. 

- Документът предполагаше, че на територията на Украйна няма да има военни бази или учения с присъединяване на трети страни без единодушието на всички държави-гаранти, само че в последния миг Киев предложи да се промени формулировката: „ Това беше сигнал за пробуждане “.

За връзките със Запада:

- Нагнетяването на нуждата западните страни да победят Русия " отразява по-скоро мъка и нервност, в сравнение с враждебност. Западът схваща, че се образува нов многополюсен международен ред.

- Русия не затваря вратата към Европа, когато приказва за евразийската сигурност. „ Но, несъмнено, това е нашият общ манастир и тук би трябвало да се държим обичайно, а не да вкарваме желанията на американците в тези бъдещи структури. “

За европейските политици: 

- Думите на някогашния английски министър председател Борис Джонсън, че успеха на Русия в Украйна ще бъде краят на западната надмощие, са самопризнание: „ Международният съд, съгласно мен, би трябвало да обърне внимание на това. “

- В Евросъюза „ задават тона “ Полша, балтийските страни, Чехия и България „ и европейските грандове в този момент би трябвало по някакъв метод да се преценяват “: „ Вземете Макрон с неговите нервни изявления за това, че би трябвало да се изпратят френски бойци (в Украйна) ". При това „ французите са освен наемници, само че и инструктори, може би под някаква шапка, само че (...) някои други представители на военните и специфичните служби на европейските страни работят там “.

- Европейските водачи ще „ приключат като политици “, в случай че спрат да споделят, че Русия е зложелател. „ Опозиционерите незабавно ще ги заловен ".

- За опълчването с НАТО:

- Западните политици приказват, че Русия възнамерява да „ нападне НАТО “ с вярата да сплашат избирателите и да продължат своя курс. Руският президент Владимир Путин неведнъж е казвал, че няма смисъл да ги атакуваме. „ Ако те самите искат да приближат границите на НАТО до нашите граници, тогава, несъмнено, няма да позволим това да се случи в Украйна ".

За обстановката в Близкия изток:

- Русия съобщи на Израел, че Иран „ не може да не отговори на грубото нарушаване на интернационалното право и статута на дипломатическото посланичество, само че не желае ескалация “. Говоренето за това, че Техеран желае да се снабди с нуклеарно оръжие, е належащо, с цел да се отклони вниманието от събитията в линията Газа.

За връзките с Армения:

- Неправилно е да се твърди, че арменците са напуснали Нагорни Карабах заради бездействието на съветските миротворци.

- Москва към момента прави оценка връзките с Ереван като съюзнически: „ Ние към момента сме съдружници с Армения (...) Юридически сме съдружници, само че мисля, че освен юридически и че там има хора, които схващат смисъла на Русия за сигурността и икономическото развиване. на Армения “.

За Молдова и Приднестровието:

- Западът работи нападателно с президента на Молдова Мая Санду, която въвлича страната в НАТО „ непосредствено или посредством обединяване с Румъния “. Той желае да трансформира Приднестровието в огнище на напрежение, само че „ те към момента нямат вероятност “.

За обстановката в Грузия:

- Законът за задграничните сътрудници, който провокира разногласия в Грузия, е „ най-мекият закон “. „ В самите Съединени американски щати, във Франция, в Полша, в доста други страни има закони с санкции, с наказателна отговорност, в случай че ти получаваш  пари и не говориш за тях и направиш нещо неправилно с тези пари ".

Следвайте " Гласове " в Телеграм