Русия да нанесе превантивен ядрен удар срещу Европа“ – за

Русия да нанесе „ предпазен нуклеарен удар против Европа “ – за това прикани един от създателите на съветския Съвет по външна и отбранителна политика Сергей Караганов*, съучредител на клуба „ Валдай “, чийто постоянен клиент е президентът на страната Владимир Путин. През предходната седмица съветското списание разгласява негова публикация, в която се споделя, че

Москва би трябвало да пречупи волята на Запада

да оказва помощ на Украйна и да го накара да се отдръпна от ролята си на световна преобладаваща мощ. „ Тази военна интервенция не може да завърши без да наложим на Запада стратегическо оттегляне или дори капитулация “, написа Караганов. Той твърди, че рискът от ответен нуклеарен удар против Русия може да се сведе до най-малко, като разчита, че Съединени американски щати няма да се решат на сходно деяние: „ Само в случай че в Белия дом седи безумец, освен това ненавиждащ страната си, Америка ще се реши на удар в „ отбрана “ на европейците, навличайки си отговор, при който ще жертва условния Бостън поради условния Познан. “ Ако обаче Съединени американски щати не правят отстъпка, „ ще се наложи “ Русия да нанесе удари против група от цели, с цел да „ вразуми изгубилите разсъдък “.
Според Караганов, в случай че това не бъде направено, освен Русия може да загине, само че и „ цялата човешка цивилизация да завърши “. Той приказва за

нуклеарното оръжие като „ оръжие на Бога “,

на Армагедон, и приканва да се възроди страхът от това оръжие. Признава, че Русия няма да срещне поддръжка от съдружниците си за нуклеарен удар против Запада, само че „ в последна сметка спечелилите не ги съдят, а на спасителите благодарят “.
Статията провокира вълна от реакции. Публикуваме коментар по тематиката на политолога Алексей Макаркин, публикуван от изданието Каспаров.ru:

Текстът на Караганов за нуклеарния удар въобще не е изненада. През септември предходната година създателят към този момент сподели, че не изключва " нуждата от приложимост на нуклеарно оръжие " и предсказа, че Съединени американски щати няма поради Познан да жертват Бостън. Сигналите бяха напълно ясни. Разликите са единствено две.
Първо, нуклеарният удар от опция се трансформира в съответна задача за най-близкото бъдеще, в случай че Западът не отстъпи — точно това и провокира нарасналото внимание към настоящия текст. И, второ, прави се извод, че появяването на нуклеарното оръжие е положителен резултат от намесата на Всевишния, който решил благодарение на страха да защищити света от нови войни. Струва ми се, дори на американските апологети на Студената война в предходни времена не им е идвало на мозъка такова теологично размишление.
Текстът на Караганов образно демонстрира до какво обезсърчение може да докара влязлата в задънена улица realpolitik. Преди три десетилетия огромна част от съветските западници мечтаеха за нещо като нова Антанта, която да ръководи света — несъмнено, с присъединяване на Русия.
Тогавашната съветска рационализация беше съпроводена от архаизация, блян

да бъде възобновена " Русия, която изгубихме ",

освен това не действителната съветска империя, а неин конструиран облик, включващ в себе си детайли от руската свръхдържава. При това сред тези западници и антизападниците имаше консенсус за безспорното непризнаване на каквато и да било независима роля на " дребните страни ", които се възприемаха извънредно като площадки за огромната игра на шепа велики страни.
Когато Антантата не се състоя, се замислиха за нова Ялта, чиято концепция към този момент е не да се спогодят с сътрудниците, а да наложат на съперниците правила на играта. А в този момент текстът на Караганов свидетелства за отчаянието на създателя от това, че Антантата е отхвърлена, а Ялта не просто не се състоя, само че въобще е невероятно да бъде реализирана с стандартни средства.
А за отчаянието преди доста епохи е приказвал св. Ефрем Сирин, който надалеч не свързва този грях с Божията воля: " Сатаната злонамерено се пробва да опечали доста хора, с цел да може посредством обезсърчение да ги хвърли в геенната. " И още: " Ако бъдеш изкушен от дявола и извършиш дребен или огромен грях, не се отчайвай и не стигай до погибел. "

*Сергей Караганов е лекар на историческите науки, политолог. В предишното той е прочут с демократичния си метод, през 2011 година да вземем за пример той приказва за „ декомунизация “ и „ десталинизация “ на Русия.
Днес той поддържа политиката на Путин. Смята се, че като член на научния съвет към Съвета за сигурност на Русия, Караганов може да оказва въздействие на мнението на секретаря на съвета Николай Патрушев – той от своя страна е част от близкия кръг на Путин. Като съучредител на клуба „ Валдай “, Караганов посещава съвещанията му. Той е и теоретичен началник на факултета по международна стопанска система и международна политика към Висшето учебно заведение по стопанска система в Русия.