Защо е невъзможно Русия да бъде тотално изолирана от световната търговия
Русия постоянно е наричана " международен килер ". Това наименование може да е по-малко влиятелно от статута на " международна фабрика " или " лаборатория ", само че в стопански смисъл няма огромна разлика сред типовете експортни артикули. А и без нужните запаси, нито една фабрика или лаборатория няма да работи.
Следователно смисъла на Русия в международната търговия разрешава да се приказва за невъзможността да й бъде наложена цялостна обсада. Това споделя в коментара си за организация Прайм Андрей Кочетков, водещ анализатор в отдела за световни проучвания на крупна капиталовата компания. Той коментира обстановката посредством редица образци.
Най-очевидният образец е световният пазар на нефт. През 2022 година международното търсене се прави оценка на 100 милиона барела на денонощие. В момента Русия създава към 10 милиона барела на денонощие, споделя специалистът, т.е. към 10% от международното произвеждане.
Делът на Руската федерация в експортната търговия с нефт надвишава 11%, което я слага на второ място след Саудитска Арабия, чийто дял е към 17%. Следващата позиция след Русия е на Съединени американски щати, с дял на износа на петрол с малко над 8%. Следва Канада, която е на 4-то място с дял от към 7,3%, а Ирак е на 5-о място с дял от към 7% в международния експорт на нефт.
" С други думи, в случай че доставките на съветски нефт се изключат напълно от международната търговия, то тогава потреблението в света би трябвало да намалее със 7,5-7,8 милиона барела на денонощие. Това може да се случи по два метода. Първият прийом е внезапен спад на икономическата интензивност в света до равнище, съпоставимо с интервала на първата вълна на Covid-19. Вторият вид е повишение на цените на петрола до $150-$200 за барел, което ще докара до натурален спад в потреблението ", изяснява Кочетков.
По думите му, от позиция на географското систематизиране на експорта на нефт, смисъла на съветския петрол става още по-голямо. Експертът напомня, че делът на съветските доставки в общия импорт на нефт в Европа е към 27%. За да се размени подобен огромен размер, ще е належащо да се пренасочат доставките от други райони, което обаче няма да покрива цялостния размер на доставките от Русия. Тоест, отводът от нефт от Руската федерация ще докара до изкуствено понижаване на наличността му на международния пазар от два на три милиона барела на денонощие, акцентира специалистът.
Що се отнася до ситуацията с доставките на газ, тя е още по-красноречива. По данни на Международната организация по енергетика (МАЕ), световната търговия на полутечен природен газ през 2021 година е в размер от към 491 милиарда кубически метра, или 356 милиона тона.
Доставките на " Газпром " за Европа възлизат на 130-150 милиарда кубически метра природен газ годишно. Евентуалната подмяна на съветския газ ще изисква пренасочване на повече от една четвърт от всички доставки на полутечен природен газ, само че няма метод тези размери да покрият европейските доставки от " Газпром ".
А това ще значи дефицит на международния пазар на полутечен газ от към 130-150 милиарда кубически метра ", изяснява специалистът. " Може единствено да се гадае, какви (високи) цени може да се изискват за балансиране на търсенето и предлагането ", споделя още Кочетков. " Тук може да се каже с убеденост, че сходни цени неизбежно биха довели до международна криза. "
Експертът напомня, че съветският експорт на значими артикули не се лимитира до нефт и газ, а включва позиции като инженерни и електронни артикули. Но в случай че те могат да бъдат обезщетени, съветският експорт на минерални торове не може. На Русия се падат 19% от международния експорт на калиеви торове, 15% - на азотни торове и 14% - на фосфатни торове. Това обаче не отразява цялата " картина ".
Русия заема 66% от международния дял на доставките на амониев нитрат, който е нужен за производството на азотни торове. Руската федерация доставя до 50% от нужния амоняк на мароканската компания OCP, която от своя страна е производител на 34% от фосфатните торове в света.
Прекъсванията в доставките на изкуствени торове към този момент доведоха до нарастване на цените им 2-3 пъти, което принуждава земеделските производители да понижат потреблението на торове с 20-25% - а това неизбежно ще се отрази на добивите от земеделските култури.
По-специално, Международният институт за проучване на ориза предвижда, че производството на тази доста значима просвета през сегашния сезон ще бъде понижено с 36 милиона тона, или 10% от международния размер.
Дори не е належащо да се припомня, че Руската федерация е преди всичко по доставки на пшеница в света.
Така че невъзможността и заплахата в международен мащаб от всевъзможни търговски ограничавания на Русия най-малко на главните първични материали и храни, е явна, счита Андрей Кочетков.
Според специалиста, " дълготрайните стратегически игри против Руската федерация с действителни опити за ограничение на нейния експорт, могат да костват прекомерно скъпо на международната стопанска система и даже да доведат до изключителна обстановка за цялото човечество. В същото време, Русия е една от страните, които са минимум подвластни от външни доставки на витално значими запаси ", обобщава специалистът.
Следователно смисъла на Русия в международната търговия разрешава да се приказва за невъзможността да й бъде наложена цялостна обсада. Това споделя в коментара си за организация Прайм Андрей Кочетков, водещ анализатор в отдела за световни проучвания на крупна капиталовата компания. Той коментира обстановката посредством редица образци.
Най-очевидният образец е световният пазар на нефт. През 2022 година международното търсене се прави оценка на 100 милиона барела на денонощие. В момента Русия създава към 10 милиона барела на денонощие, споделя специалистът, т.е. към 10% от международното произвеждане.
Делът на Руската федерация в експортната търговия с нефт надвишава 11%, което я слага на второ място след Саудитска Арабия, чийто дял е към 17%. Следващата позиция след Русия е на Съединени американски щати, с дял на износа на петрол с малко над 8%. Следва Канада, която е на 4-то място с дял от към 7,3%, а Ирак е на 5-о място с дял от към 7% в международния експорт на нефт.
" С други думи, в случай че доставките на съветски нефт се изключат напълно от международната търговия, то тогава потреблението в света би трябвало да намалее със 7,5-7,8 милиона барела на денонощие. Това може да се случи по два метода. Първият прийом е внезапен спад на икономическата интензивност в света до равнище, съпоставимо с интервала на първата вълна на Covid-19. Вторият вид е повишение на цените на петрола до $150-$200 за барел, което ще докара до натурален спад в потреблението ", изяснява Кочетков.
По думите му, от позиция на географското систематизиране на експорта на нефт, смисъла на съветския петрол става още по-голямо. Експертът напомня, че делът на съветските доставки в общия импорт на нефт в Европа е към 27%. За да се размени подобен огромен размер, ще е належащо да се пренасочат доставките от други райони, което обаче няма да покрива цялостния размер на доставките от Русия. Тоест, отводът от нефт от Руската федерация ще докара до изкуствено понижаване на наличността му на международния пазар от два на три милиона барела на денонощие, акцентира специалистът.
Що се отнася до ситуацията с доставките на газ, тя е още по-красноречива. По данни на Международната организация по енергетика (МАЕ), световната търговия на полутечен природен газ през 2021 година е в размер от към 491 милиарда кубически метра, или 356 милиона тона.
Доставките на " Газпром " за Европа възлизат на 130-150 милиарда кубически метра природен газ годишно. Евентуалната подмяна на съветския газ ще изисква пренасочване на повече от една четвърт от всички доставки на полутечен природен газ, само че няма метод тези размери да покрият европейските доставки от " Газпром ".
А това ще значи дефицит на международния пазар на полутечен газ от към 130-150 милиарда кубически метра ", изяснява специалистът. " Може единствено да се гадае, какви (високи) цени може да се изискват за балансиране на търсенето и предлагането ", споделя още Кочетков. " Тук може да се каже с убеденост, че сходни цени неизбежно биха довели до международна криза. "
Експертът напомня, че съветският експорт на значими артикули не се лимитира до нефт и газ, а включва позиции като инженерни и електронни артикули. Но в случай че те могат да бъдат обезщетени, съветският експорт на минерални торове не може. На Русия се падат 19% от международния експорт на калиеви торове, 15% - на азотни торове и 14% - на фосфатни торове. Това обаче не отразява цялата " картина ".
Русия заема 66% от международния дял на доставките на амониев нитрат, който е нужен за производството на азотни торове. Руската федерация доставя до 50% от нужния амоняк на мароканската компания OCP, която от своя страна е производител на 34% от фосфатните торове в света.
Прекъсванията в доставките на изкуствени торове към този момент доведоха до нарастване на цените им 2-3 пъти, което принуждава земеделските производители да понижат потреблението на торове с 20-25% - а това неизбежно ще се отрази на добивите от земеделските култури.
По-специално, Международният институт за проучване на ориза предвижда, че производството на тази доста значима просвета през сегашния сезон ще бъде понижено с 36 милиона тона, или 10% от международния размер.
Дори не е належащо да се припомня, че Руската федерация е преди всичко по доставки на пшеница в света.
Така че невъзможността и заплахата в международен мащаб от всевъзможни търговски ограничавания на Русия най-малко на главните първични материали и храни, е явна, счита Андрей Кочетков.
Според специалиста, " дълготрайните стратегически игри против Руската федерация с действителни опити за ограничение на нейния експорт, могат да костват прекомерно скъпо на международната стопанска система и даже да доведат до изключителна обстановка за цялото човечество. В същото време, Русия е една от страните, които са минимум подвластни от външни доставки на витално значими запаси ", обобщава специалистът.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ