Румена войвода - българката, която всявала страх у душманите от Ниш до Цариград
Румена челник - българката, която всявала боязън у душманите от Ниш до Цариград. Румена Георгиева Павлова е българска хайдутка родена през 1829г. в село Гюешево, Кюстендилско. Ако човек застане на Девебаир, от едната страна е китното кюстендилско поле, а от другата - кратовското. Според Ефрем Каранов тези две полета били най-плодородните в обширната Османска империя. Земен парадайс. Само дето преди век и половина в този парадайс животът бил много нерешителен. Особено за раята. Пък и самият път София - Скопие е много многолюден, а керваните - примамлива плячка за разбойниците. Затова на високото в прохода имало кула и защита.
Та на тази кула бил надзирател бащата на Румена. Дервентджийския поминък наследил от татко си Павле, мъчен българин, сирак (турците умъртвили родителите му), който прекомерно млад обагрил ножа си с кръв. Не падал по-долу и синът му Георги. От такива горди и непокорни българи, подготвени постоянно да дадат отмъщение, се пръкнала Румена.
Гората била дом за момичето. Играчките й - костенурки, змии и гущери. Обичала да се бори и постоянно побеждавала козарчетата от прилежащите села. Имала необикновено мощен глас, който впечатлявал всички.
Когато Румена поотраснала, проличало това, което през целия й живот щяло да бъде нейната магия, оръжие и проклинание. В едно всичките й съвременници - и българи, и турци, и каракачани, и остарели, и млади, са единомислещи. Веднъж единствено човек да види Румена, “влиза ти в мозъка, в главата и в сърцето ”, както казвал Афуз ага. Две неща хипнотизирали - тънката снага, постоянно опъната и трептяща като струна на тамбура, и очите - черни и огнени под подписаните вежди.
Дедо Павле, дядото на Румена, както стана дума, бил непокорна глава с цялостен силях ножове и пищови. Той с наслада обезпечил най-хубавата играчка на момичето - пищова. Губел си времето да учи Румена от дете да стреля. Но то не било изгубено. Защото внучката надминала него, а и всички други. Веднъж по беритба пред тайфа сеймени, които се надстрелвали в едно яйце, Румена взела пушката на един и от първия изстрел пръснала яйцето. Но по-лудо било друго нейно осъществяване. От шейсет разкрача пред пребледнелите българи и турци поставяла ябълка на главата на сейменина Алия и я пронизвала с един изстрел.
Дванайсетгодишната Румена била толкоз известна, че каймакаминът на Крива паланка решил да отвлече момата за бейски харем. Цяло Гюешево тръгнало след турците и със застъпничеството на авторитетен ага момата била избавена. Видял накъде отиват нещата, Георги задомил буйната си дъщеря. След няколко години на бял свят се явил Андон и всичко като че ли идвало на мястото си.
Но не и при Румена и не в размирната империя. През неспокойната 1853 година мародери и грабители атакуват Гюешево. Селяните се подвигат в самоотбрана, която прераства в импровизиран протест и не една чалма пада в праха. Наказанието е грубо - пристигналите от Ниш заптии обесват някои, други затварят, трети пребиват. След побой умира дедо Павле, бита е и Румена.
Сурването на дружината на популярния Ильо Малешевски на Девебаир изпълва душите на раята с екстаз. След отдръпването на хайдутите се повтаря нормалната процедура - пердах и естествено волската жилка не подминава гърба на Румена.
Мъжът на Румена постоянно ходел по гурбет. Някакъв турчин хвърлил око на невястата. Веднъж, като схванал, че е сама, свърнал коня в двора, където намерил края си от ножа на коравата българка. Но двама колибари станали неволни очевидци на случилото се. Румена осъзнала, че има два пътя - или турските издевателства, или планината. Избрала второто. Пътя й пресякъл Стоян Ковача от с. Кръкля. И тръгнал след нея.
Започвала една хайдушка авантюра, която не приличала на другите.
Жената, която всявала боязън
От 1858 до 1862 година са четири години. В безвремието на робството - нищо. Зад Румена застават петнайсетина мустакати комити, двама от които са някогашни войводи. В мраз и зной из дебрите на Осоговския балкан да правиш засади, да бягаш от потери, да си играеш с турците на котка и мишка, и то воден не от прочут комита, а от жена? Тази жена обаче доста бързо потвърдила, че е повече от старите комити. По-точна ръка от нейната нямало и в четата, и измежду потерите. По-бърз и устойчив на бяг нямало. Често след изнурителен преход, когато краката са непознати, а душата - в зъбите, тя предложила да се надбягват до някой връх. По-решителен също нямало. Веднъж изтощената чета спряла да почине на неуместно място. И потерята ги стегнала в стоманен обръч. Само нощта отсрочила изтезанието. Някои предложили да сложат оръжие. Знаейки, че турците нощем не водят война, тя повела безшумно хайдутите към огъня. С диви крясъци и гърмежи от гората изскочили българите, водени от страшна фурия с дълги развети коси, от чийто глас враговете настръхвали. Четата се измъкнала невредима.
За месеци бандите от главорези и мародери в Осоговския край изчезнали, а раята заговорила за Планинската кралица. Бързината, с която се придвижвала четата, нощните набези, изненадата, неочакваните удари предиздвикали насилниците в Кочани, Кратово, Щип, Крива паланка и Кюстендил да треперят. Не единствено турци, само че и български чорбаджии се страхували за кожата си.
Над всички табута и догми
За четири години от отрудена селска невяста Румена израства до воевода, национален покровител, чудовище за насилниците. Но остава жена - магнетична, стройна, с хипнотичен взор. А зад тила й са 15-16 мощни, непокорни мъже... Затова първата й работа, събирайки четата, била да се побратими с всички комити. За суеверния българин това било табу, по-силно и по-страшно от всеки различен грях. И никой не се осмелявал да го прекрачи. С изключение на Румена.
Стоян Ковача й станал байрактар. Навсякъде бил до нея. И искрата сред двамата пламнала. Но и тя, и Стоян били оставили дом и семейство. Една нощ Румена влезнала в родната си къща, облечена в хайдушките одежди, и предложила на стреснатия си брачен партньор да я опрости и да се събере с дамата на Стоян. Той отказал.
Последвало по-решително деяние. В тъмна доба двамата със Стоян се изправили пред свещеника на Преколница с искане да ги венчае. Побратимството е постоянно, кълнял се отчето и отказал да извърши обреда.
Въпреки канона Румена скрито износила втората си рожба и я дала на своя родственица в Грамаждано да я кръсти и отгледа. Името на детето е Карамфил.
А над България към този момент се зазорявало. В Белград Раковски зовял под знамената всички непокорни българи в своята легия. Нататък се насочила и дружината на Дядо Ильо. Научила за това, Румена решила да причисли и своите скромни сили към въстаническата войска.
Когато настигнали Дядо-Ильовата тайфа, войводата бил надалеч напред. Неговият заместител решил да отпрати новопристигналите с незнайни за нас претекстове. За което войводата сетне го гълчал люто. А може би са разбираеми претекстовете. Представяте ли си в сраженията при Калето до Левски и Караджата да размаха сабя Планинската кралица? Понякога и историята се плаши от човешката смелост.
Четата поела обратно унила и обезверена. Този миг употребявал един от хайдутите - Спасе, с цел да излее своята ревнивост. Според една версия с прът, съгласно друга с пищов той умъртвил заспалия байрактар и неговата войводка. Четата се разпаднала. Дошъл краят на Планинската кралица.
От възкръсването към легендата
Това е версията на Ефрем Каранов. Но Николай Хайтов разкрил нови документи и доказателства, че Румена е оживяла и е лекувана няколко месеца при свои близки. За нея се е грижила и баба Ружа от с. Преколница, известна лечителка. Не е умрял и Стоян. Хайтов привежда обстоятелства, че и по-късно през 1862 година Румена е водила тайфа из Осоговския балкан. “Румена от Каменичко с оръжие се явила с тайфа от 15-16 души, която прави разрушения в осоговските села ” - написа в. “България ” на 6 юли 1862 година
Хайтов привежда мемоари на внука на Румена - Китан Андонов-Румата. От татко си той научил, че откакто разпуснала четата, тя отпътувала със Стоян за Букурещ, където се оженили и имали щерка. През 1895 година при Андон пристигнал делегат от майка му с предложение да отиде в Букурещ. Андон взел и компаньон, само че откакто стигнал Дунав, размислил и се отказал. Причините са незнайни.
Останал споменът за Румена челник. Него националната памет изваяла в легенда за чудната хубавица, от която треперели душманите от Ниш до Цариград.
Източник: Пътят към Отечеството
създател: СЛАВА
...
Та на тази кула бил надзирател бащата на Румена. Дервентджийския поминък наследил от татко си Павле, мъчен българин, сирак (турците умъртвили родителите му), който прекомерно млад обагрил ножа си с кръв. Не падал по-долу и синът му Георги. От такива горди и непокорни българи, подготвени постоянно да дадат отмъщение, се пръкнала Румена.
Гората била дом за момичето. Играчките й - костенурки, змии и гущери. Обичала да се бори и постоянно побеждавала козарчетата от прилежащите села. Имала необикновено мощен глас, който впечатлявал всички.
Когато Румена поотраснала, проличало това, което през целия й живот щяло да бъде нейната магия, оръжие и проклинание. В едно всичките й съвременници - и българи, и турци, и каракачани, и остарели, и млади, са единомислещи. Веднъж единствено човек да види Румена, “влиза ти в мозъка, в главата и в сърцето ”, както казвал Афуз ага. Две неща хипнотизирали - тънката снага, постоянно опъната и трептяща като струна на тамбура, и очите - черни и огнени под подписаните вежди.
Дедо Павле, дядото на Румена, както стана дума, бил непокорна глава с цялостен силях ножове и пищови. Той с наслада обезпечил най-хубавата играчка на момичето - пищова. Губел си времето да учи Румена от дете да стреля. Но то не било изгубено. Защото внучката надминала него, а и всички други. Веднъж по беритба пред тайфа сеймени, които се надстрелвали в едно яйце, Румена взела пушката на един и от първия изстрел пръснала яйцето. Но по-лудо било друго нейно осъществяване. От шейсет разкрача пред пребледнелите българи и турци поставяла ябълка на главата на сейменина Алия и я пронизвала с един изстрел.
Дванайсетгодишната Румена била толкоз известна, че каймакаминът на Крива паланка решил да отвлече момата за бейски харем. Цяло Гюешево тръгнало след турците и със застъпничеството на авторитетен ага момата била избавена. Видял накъде отиват нещата, Георги задомил буйната си дъщеря. След няколко години на бял свят се явил Андон и всичко като че ли идвало на мястото си.
Но не и при Румена и не в размирната империя. През неспокойната 1853 година мародери и грабители атакуват Гюешево. Селяните се подвигат в самоотбрана, която прераства в импровизиран протест и не една чалма пада в праха. Наказанието е грубо - пристигналите от Ниш заптии обесват някои, други затварят, трети пребиват. След побой умира дедо Павле, бита е и Румена.
Сурването на дружината на популярния Ильо Малешевски на Девебаир изпълва душите на раята с екстаз. След отдръпването на хайдутите се повтаря нормалната процедура - пердах и естествено волската жилка не подминава гърба на Румена.
Мъжът на Румена постоянно ходел по гурбет. Някакъв турчин хвърлил око на невястата. Веднъж, като схванал, че е сама, свърнал коня в двора, където намерил края си от ножа на коравата българка. Но двама колибари станали неволни очевидци на случилото се. Румена осъзнала, че има два пътя - или турските издевателства, или планината. Избрала второто. Пътя й пресякъл Стоян Ковача от с. Кръкля. И тръгнал след нея.
Започвала една хайдушка авантюра, която не приличала на другите.
Жената, която всявала боязън
От 1858 до 1862 година са четири години. В безвремието на робството - нищо. Зад Румена застават петнайсетина мустакати комити, двама от които са някогашни войводи. В мраз и зной из дебрите на Осоговския балкан да правиш засади, да бягаш от потери, да си играеш с турците на котка и мишка, и то воден не от прочут комита, а от жена? Тази жена обаче доста бързо потвърдила, че е повече от старите комити. По-точна ръка от нейната нямало и в четата, и измежду потерите. По-бърз и устойчив на бяг нямало. Често след изнурителен преход, когато краката са непознати, а душата - в зъбите, тя предложила да се надбягват до някой връх. По-решителен също нямало. Веднъж изтощената чета спряла да почине на неуместно място. И потерята ги стегнала в стоманен обръч. Само нощта отсрочила изтезанието. Някои предложили да сложат оръжие. Знаейки, че турците нощем не водят война, тя повела безшумно хайдутите към огъня. С диви крясъци и гърмежи от гората изскочили българите, водени от страшна фурия с дълги развети коси, от чийто глас враговете настръхвали. Четата се измъкнала невредима.
За месеци бандите от главорези и мародери в Осоговския край изчезнали, а раята заговорила за Планинската кралица. Бързината, с която се придвижвала четата, нощните набези, изненадата, неочакваните удари предиздвикали насилниците в Кочани, Кратово, Щип, Крива паланка и Кюстендил да треперят. Не единствено турци, само че и български чорбаджии се страхували за кожата си.
Над всички табута и догми
За четири години от отрудена селска невяста Румена израства до воевода, национален покровител, чудовище за насилниците. Но остава жена - магнетична, стройна, с хипнотичен взор. А зад тила й са 15-16 мощни, непокорни мъже... Затова първата й работа, събирайки четата, била да се побратими с всички комити. За суеверния българин това било табу, по-силно и по-страшно от всеки различен грях. И никой не се осмелявал да го прекрачи. С изключение на Румена.
Стоян Ковача й станал байрактар. Навсякъде бил до нея. И искрата сред двамата пламнала. Но и тя, и Стоян били оставили дом и семейство. Една нощ Румена влезнала в родната си къща, облечена в хайдушките одежди, и предложила на стреснатия си брачен партньор да я опрости и да се събере с дамата на Стоян. Той отказал.
Последвало по-решително деяние. В тъмна доба двамата със Стоян се изправили пред свещеника на Преколница с искане да ги венчае. Побратимството е постоянно, кълнял се отчето и отказал да извърши обреда.
Въпреки канона Румена скрито износила втората си рожба и я дала на своя родственица в Грамаждано да я кръсти и отгледа. Името на детето е Карамфил.
А над България към този момент се зазорявало. В Белград Раковски зовял под знамената всички непокорни българи в своята легия. Нататък се насочила и дружината на Дядо Ильо. Научила за това, Румена решила да причисли и своите скромни сили към въстаническата войска.
Когато настигнали Дядо-Ильовата тайфа, войводата бил надалеч напред. Неговият заместител решил да отпрати новопристигналите с незнайни за нас претекстове. За което войводата сетне го гълчал люто. А може би са разбираеми претекстовете. Представяте ли си в сраженията при Калето до Левски и Караджата да размаха сабя Планинската кралица? Понякога и историята се плаши от човешката смелост.
Четата поела обратно унила и обезверена. Този миг употребявал един от хайдутите - Спасе, с цел да излее своята ревнивост. Според една версия с прът, съгласно друга с пищов той умъртвил заспалия байрактар и неговата войводка. Четата се разпаднала. Дошъл краят на Планинската кралица.
От възкръсването към легендата
Това е версията на Ефрем Каранов. Но Николай Хайтов разкрил нови документи и доказателства, че Румена е оживяла и е лекувана няколко месеца при свои близки. За нея се е грижила и баба Ружа от с. Преколница, известна лечителка. Не е умрял и Стоян. Хайтов привежда обстоятелства, че и по-късно през 1862 година Румена е водила тайфа из Осоговския балкан. “Румена от Каменичко с оръжие се явила с тайфа от 15-16 души, която прави разрушения в осоговските села ” - написа в. “България ” на 6 юли 1862 година
Хайтов привежда мемоари на внука на Румена - Китан Андонов-Румата. От татко си той научил, че откакто разпуснала четата, тя отпътувала със Стоян за Букурещ, където се оженили и имали щерка. През 1895 година при Андон пристигнал делегат от майка му с предложение да отиде в Букурещ. Андон взел и компаньон, само че откакто стигнал Дунав, размислил и се отказал. Причините са незнайни.
Останал споменът за Румена челник. Него националната памет изваяла в легенда за чудната хубавица, от която треперели душманите от Ниш до Цариград.
Източник: Пътят към Отечеството
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ