Галъп интернешънъл“: Румен Радев остава най-харесваният политик у нас
Румен Радев стартира мандата си с обичайно високо доверие и остава най-харесваната фигура в политическия живот у нас. Правителството и президентът стартират мандатите си с високо доверие. Това демонстрират данните от изследване на самостоятелната ежемесечна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Извършено е „ лице в лице “ измежду 805 души сред 6 и 14 януари, оповестява бТВ.
Доверието в държавното управление се покачва до 44,9% и е по-високо от недоверието. Това демонстрира акумулиране на вяра за завършек на политическата рецесия, показват социолозите.
Високи обаче са икономическите страхове – 86,4% чакат растеж на цените, откакто години наред този индикатор се движеше под 70%, а за последно беше доближил 90% в края на първия мандат „ Борисов “ и последвалите митинги във връзка високи цени
Високо институционално доверие на прага на втория мандат президента
Румен Радев встъпва в първата от петте години на втория си мандат с заявено доверие от 58,5% от българите и отрицание от 32,1%. Останалите не могат да преценяват.
Така рейтингът на президента на прага на новия мандат е +26,4. Институцията е една от дребното в страната с позитивен рейтинг, а фигурата на президента е с най-голям рейтинг измежду останалите политически фигури в страната. Личното доверие в Румен Радев се движи близо до институционалното.
Останалите фигури с позитивен рейтинг в последните месеци са Кирил Петков с растящо доверие, типично за нововстъпващ министър председател, както Стефан Янев и Асен Василев.
Личното доверие във вицепрезидента Илияна Йотова също е високо на фона на обичайните за нашето общество отрицателни настройки към политическите фигури в страната. През декември 44,2% от българите показват персонално доверие към нея, 41,2% споделят, че нямат доверие в нея, а останалите се двоумят. Минимален дял от българите не са чували за Илияна Йотова. Така рейтингът е +3.
„ Националният опит обаче демонстрира, че това високо в началото доверие, особено за встъпването в служба на всяка нова президентска двойка, постоянно бързо се изчерпва с напредването на мандата “, прецизират социолозите.
Стартов заем на доверие към държавното управление
След първия месец работа на новото постоянно държавно управление на Кирил Петков за пръв път от повече от десетилетие насам делът на българите, които имат доверие в кабинета, е по-голям от каузи на тези, които нямат.
За финален път това се случи през 2009 година при встъпването в служба на първото държавно управление на Бойко Борисов. Сега 44,9% от запитаните българи показват доверие в новото държавно управление, а 39% - не. Останалите не могат да преценяват.
През последните години доверието в държавното управление се резервира на трайни равнища от към 30%. По-сериозен спад имаше в последните месеци на кабинета „ Борисов 3 “, последван от повишаване на позитивните оценки за държавното управление по времето на двата служебни кабината на Стефан Янев.
„ Опитът демонстрира, че развръзката на политически рецесии нормално носи утешение, което дава отражение в по-високо стартово институционално доверие и вяра. Общественото мнение ненапълно постоянно следва спечелилия. Едва няколко месеца след встъпване в мандат обществото стартира по-детайлно да прави оценка работата на властта по съответните провокации. Тази детайлна оценка ще следим в идващите месеци “, показват социолозите от „ Галъп интернешънъл “.
Начални позитивни сигнали за Народното събрание
От началото на работа на новото 47-то Народно заседание е регистриран растеж в каузи на утвърждението. През януари 31,9% от запитаните показват доверие в Народното събрание, а 56,9% показват съмнение. Останалите не могат да преценяват.
Това е стесняване на „ ножицата “ сред положителни и отрицателни оценки в положителна посока. Макар и при опазване към този момент на първенстващото състояние на отрицателните оценки.
Това е типичният за старт на мандат „ бонус “ доверие, както и предстояща инерция от неотдавна отминалите избори. Електоратите на победилите партии са и съществени запалянковци във връзка с доверието в Народното събрание. Тези бонуси доверие са всекидневно по-големи, когато в политиката навлизат нови лица, показват социолозите.
Парламентът обичайно е институцията с най-ниско доверие у нас. Преобладаващо доверие над недоверието за Народното събрание в десетилетията е имало единствено два пъти – след рецесията 1996-1997 година и при идването на власт на Национална движение „Симеон Втори".
Парламентът се трансформира във фокус на отрицателното отношение към партийната политика. В последните години доверието в Народното събрание се резервира към и над 20%, а от средата на 2020 година, дружно с митингите, делът на позитивните оценки спадна и до под една пета, напомнят социолозите.
Казусът със Северна Македония
60,8% от българите са на мнение, че страната ни би трябвало да поддържа участието на Северна Македония в Европейски Съюз, само че единствено при изискване, че най-близката ни съседка бързо извършва контракта, който има с България.
15,3% от пълнолетните българи са на мнението, че страната ни при никакви условия не би трябвало да поддържа Република Северна Македония да стане член на Европейски Съюз, а 7,6% избират опцията България да поддържа Македония за член на Съюза без никакви условия. Останалите 16,3% не могат да дадат отговор.
Данните демонстрират високи равнища на кардинална поддръжка в обществото ни за приемането на Северна Македония в Европейски Съюз, само че при изрично изискване за хрисимост от страна на съседката ни преди този момент. Позицията по този въпрос е очевидно втвърдена спрямо края на 2020 година Тогава 6,1% от българите смятаха, че страната ни не би трябвало да поддържа Северна Македония за участие в Европейски Съюз при никакви условия.
51,1% бяха на мнение, че България би трябвало да поддържа Република Северна Македония да стане член на Европейски Съюз, само че единствено откакто извърши изискванията по контракта сред двете страни бързо, а 8% смятаха, че би трябвало да подкрепим съседка ни за член на Европейски Съюз без никакви условия. Двойно по-голям (34,8%) беше делът на тези, които не можеха да дадат отговор. Оказва се, че в този момент, повече от година по-късно, колебаещите се в действителност са заели твърда позиция, регистрират социолозите.
Данните на „ Галъп интернешънъл “ са от последната вълна на проучване „ лице в лице “ сред 6 и 14 януари с добавка от миналата вълна – през декември 2021 година, както и с ретроспекция от предходното близо десетилетие на проучвания. В последната вълна на проучване са взели участие 805 пълнолетни българи лице в лице.
Доверието в държавното управление се покачва до 44,9% и е по-високо от недоверието. Това демонстрира акумулиране на вяра за завършек на политическата рецесия, показват социолозите.
Високи обаче са икономическите страхове – 86,4% чакат растеж на цените, откакто години наред този индикатор се движеше под 70%, а за последно беше доближил 90% в края на първия мандат „ Борисов “ и последвалите митинги във връзка високи цени
Високо институционално доверие на прага на втория мандат президента
Румен Радев встъпва в първата от петте години на втория си мандат с заявено доверие от 58,5% от българите и отрицание от 32,1%. Останалите не могат да преценяват.
Така рейтингът на президента на прага на новия мандат е +26,4. Институцията е една от дребното в страната с позитивен рейтинг, а фигурата на президента е с най-голям рейтинг измежду останалите политически фигури в страната. Личното доверие в Румен Радев се движи близо до институционалното.
Останалите фигури с позитивен рейтинг в последните месеци са Кирил Петков с растящо доверие, типично за нововстъпващ министър председател, както Стефан Янев и Асен Василев.
Личното доверие във вицепрезидента Илияна Йотова също е високо на фона на обичайните за нашето общество отрицателни настройки към политическите фигури в страната. През декември 44,2% от българите показват персонално доверие към нея, 41,2% споделят, че нямат доверие в нея, а останалите се двоумят. Минимален дял от българите не са чували за Илияна Йотова. Така рейтингът е +3.
„ Националният опит обаче демонстрира, че това високо в началото доверие, особено за встъпването в служба на всяка нова президентска двойка, постоянно бързо се изчерпва с напредването на мандата “, прецизират социолозите.
Стартов заем на доверие към държавното управление
След първия месец работа на новото постоянно държавно управление на Кирил Петков за пръв път от повече от десетилетие насам делът на българите, които имат доверие в кабинета, е по-голям от каузи на тези, които нямат.
За финален път това се случи през 2009 година при встъпването в служба на първото държавно управление на Бойко Борисов. Сега 44,9% от запитаните българи показват доверие в новото държавно управление, а 39% - не. Останалите не могат да преценяват.
През последните години доверието в държавното управление се резервира на трайни равнища от към 30%. По-сериозен спад имаше в последните месеци на кабинета „ Борисов 3 “, последван от повишаване на позитивните оценки за държавното управление по времето на двата служебни кабината на Стефан Янев.
„ Опитът демонстрира, че развръзката на политически рецесии нормално носи утешение, което дава отражение в по-високо стартово институционално доверие и вяра. Общественото мнение ненапълно постоянно следва спечелилия. Едва няколко месеца след встъпване в мандат обществото стартира по-детайлно да прави оценка работата на властта по съответните провокации. Тази детайлна оценка ще следим в идващите месеци “, показват социолозите от „ Галъп интернешънъл “.
Начални позитивни сигнали за Народното събрание
От началото на работа на новото 47-то Народно заседание е регистриран растеж в каузи на утвърждението. През януари 31,9% от запитаните показват доверие в Народното събрание, а 56,9% показват съмнение. Останалите не могат да преценяват.
Това е стесняване на „ ножицата “ сред положителни и отрицателни оценки в положителна посока. Макар и при опазване към този момент на първенстващото състояние на отрицателните оценки.
Това е типичният за старт на мандат „ бонус “ доверие, както и предстояща инерция от неотдавна отминалите избори. Електоратите на победилите партии са и съществени запалянковци във връзка с доверието в Народното събрание. Тези бонуси доверие са всекидневно по-големи, когато в политиката навлизат нови лица, показват социолозите.
Парламентът обичайно е институцията с най-ниско доверие у нас. Преобладаващо доверие над недоверието за Народното събрание в десетилетията е имало единствено два пъти – след рецесията 1996-1997 година и при идването на власт на Национална движение „Симеон Втори".
Парламентът се трансформира във фокус на отрицателното отношение към партийната политика. В последните години доверието в Народното събрание се резервира към и над 20%, а от средата на 2020 година, дружно с митингите, делът на позитивните оценки спадна и до под една пета, напомнят социолозите.
Казусът със Северна Македония
60,8% от българите са на мнение, че страната ни би трябвало да поддържа участието на Северна Македония в Европейски Съюз, само че единствено при изискване, че най-близката ни съседка бързо извършва контракта, който има с България.
15,3% от пълнолетните българи са на мнението, че страната ни при никакви условия не би трябвало да поддържа Република Северна Македония да стане член на Европейски Съюз, а 7,6% избират опцията България да поддържа Македония за член на Съюза без никакви условия. Останалите 16,3% не могат да дадат отговор.
Данните демонстрират високи равнища на кардинална поддръжка в обществото ни за приемането на Северна Македония в Европейски Съюз, само че при изрично изискване за хрисимост от страна на съседката ни преди този момент. Позицията по този въпрос е очевидно втвърдена спрямо края на 2020 година Тогава 6,1% от българите смятаха, че страната ни не би трябвало да поддържа Северна Македония за участие в Европейски Съюз при никакви условия.
51,1% бяха на мнение, че България би трябвало да поддържа Република Северна Македония да стане член на Европейски Съюз, само че единствено откакто извърши изискванията по контракта сред двете страни бързо, а 8% смятаха, че би трябвало да подкрепим съседка ни за член на Европейски Съюз без никакви условия. Двойно по-голям (34,8%) беше делът на тези, които не можеха да дадат отговор. Оказва се, че в този момент, повече от година по-късно, колебаещите се в действителност са заели твърда позиция, регистрират социолозите.
Данните на „ Галъп интернешънъл “ са от последната вълна на проучване „ лице в лице “ сред 6 и 14 януари с добавка от миналата вълна – през декември 2021 година, както и с ретроспекция от предходното близо десетилетие на проучвания. В последната вълна на проучване са взели участие 805 пълнолетни българи лице в лице.
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ