Румен Радев остава най-харесваната политическа фигура у нас, а за

Румен Радев остава най-харесваната политическа фигура у нас, а за първи път от началото на кабинета „ Борисов 1 “ доверието към държавното управление на България е по-високо от недоверието.

Това демонстрират систематизираните данни от изследване на самостоятелната ежемесечна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Тя е направила изявленията лице в лице с 805 пълнолетни българи сред 6 и 14 януари 2022 година

Президентът стартира втория си мандат с обичайно високо доверие – 58,5% от българите утвърждават дейностите на Румен Радев. Недоверието към него е 32,1%, само че президентът е с най-голям позитивен рейтинг (доверие минус недоверие) - +26,4.

Останалите фигури с позитивен рейтинг в последните месеци са Кирил Петков – „ с растящо доверие, типично за нововстъпващ министър председател и ново лице в политиката “, министърът на защитата Стефан Янев, министърът на финансите Асен Василев (също с възходящо доверие) и вицепрезидентът Илияна Йотова.

„ Механизмът на избор и конституционната роля на президента допускат високо публично доверие в тази институция. Националният опит обаче демонстрира, че това високо в началото доверие, особено за встъпването в служба на всяка нова президентска двойка, постоянно бързо се изчерпва с напредването на мандата. На този декор стабилно високите равнища на доверие в първия мандат на Радев – без основни спадове – му отреждат едно от най-благоприятните места измежду президентите до момента “, оповестяват социолозите от „ Галъп “.



След първия месец работа на новото постоянно държавно управление на Кирил Петков за пръв път от повече от десетилетие насам делът на българите, които имат доверие в кабинета, е по-голям от каузи на тези, които нямат. За финален път това се случи през 2009 година при встъпването в служба на първото държавно управление на Бойко Борисов. Сега 44,9% от запитаните българи показват доверие в новото държавно управление, а 39% – не. Останалите не могат да преценяват.

През последните години доверието в държавното управление се резервира на трайни равнища от към 30%. По-сериозен спад имаше в последните месеци на кабинета „ Борисов 3 “, последван от повишаване на позитивните оценки за държавното управление по времето на двата служебни кабината на Стефан Янев.



„ Опитът демонстрира, че развръзката на политически рецесии нормално носи утешение, което дава отражение в по-високо стартово институционално доверие и вяра. Общественото мнение ненапълно постоянно следва спечелилия. Едва няколко месеца след встъпване в мандат обществото стартира по-детайлно да прави оценка работата на властта по съответните провокации. Тази детайлна оценка ще следим в идващите месеци “, оповестяват социолозите.

Парламентът обичайно е институцията с най-ниско доверие у нас. В последните години доверието в Народното събрание се резервира към и над 20%, а от средата на 2020 година, дружно с митингите, делът на позитивните оценки спадна и до под една пета. От началото на работа на новото 47-о Народно заседание е регистриран растеж в каузи на утвърждението.

През януари 2022 година 31,9% от запитаните показват доверие в Народното събрание, а 56,9% - съмнение. Това е стесняване на „ ножицата “ сред положителни и отрицателни оценки в положителна посока. Тези бонуси доверие са всекидневно по-големи, когато в политиката навлизат нови лица “, регистрират от „ Галъп “.



Проучването на организацията демонстрира още, че 60,8% от българите са на мнение, че страната ни би трябвало да поддържа участието на Северна Македония в Европейски Съюз, само че единствено при изискване че съседката ни извършва Договора за добросъседство.

15,3% от пълнолетните българи са на мнение, че страната ни при никакви условия не би трябвало да поддържа Република Северна Македония да стане член на Европейски Съюз, а 7,6% избират опцията България да поддържа Скопие без никакви условия. Останалите 16,3% не могат да дадат отговор.

„ В края на 2020 година доста по-сериозен беше делът на колебаещите се – който в този момент се прелива към сдържаната във връзка с Скопие, а не към въодушевената алтернатива ”, регистрират от „ Галъп “.

Те означават, че икономическите страхове на българите са високи - 86,4% чакат растеж на цените, откакто години наред този индикатор се движеше под 70%, а за последно беше доближил 90% в края на първия мандат „ Борисов “ и последвалите митинги във връзка високи цени.