Радев срещу Кирил Петков: Обикновен спор или заявка за конфликт?
Румен Радев и Кирил Петков са в конфликт за пръв път - по тематиката за Северна Македония и визитата на Петков там. Накратко: Радев подлага на критика Петков, че е прибързал за визитата си и е направил ненужни отстъпки, до момента в който Петков отвърна, че в противен случай, в действителност е просрочен, намеквайки че въпросните отстъпки са неизбежни.
Ако оставим Северна Македония встрани, това най-общо е първият същински конфликт сред двамата. А този конфликт задава значително въпроси.
Първият и най-важният визира самият Радев. Съвсем ясно е, и по социологически изследвания, и по обща вътрешен глас, че президентът би могъл да реализира голям триумф, в случай че оглави политическа партия. Това се чака от дълго време, а слуховете за нещо идно наподобяват безапелационни. " Продължаваме промяната " завоюва изборите заради голямата потребност от опция на ГЕРБ; нужда, която даде доста благоприятни условия на Слави Трифонов, които, откакто бяха пропиляни, се трансферираха към самия Петков. В същото време за последните две години стана ясно, че Министерски съвет, по-рано бетониран в 10 годишно ръководство, сега е изключително проветрив - както поради глада за нови водачи, по този начин и поради съвършената стихия от от ден на ден рецесии: пандемия, инфлация, енергийни шокове.
Имаме неразбираемо съмнение: че президентът евентуално е бил в началото стъписан от бързия триумф на Кирил Петков; триумф, който, въпреки и със мощна поръчка около положителното усещане с ББР, бе по-скоро непредвиден. Допълнителното комплициране идваше и оттова, че Петков е въпреки всичко " кадър " на служебния кабинет на Радев и двамата взаимно (поне до момента) не демонстрират, че държат да се еманципират един от различен. Това беше проблем доста повече за Радев, в сравнение с за " Продължаваме промяната " - президентът натрупа целият си авторитет като критик на властта. И след рухването на ГЕРБ завоюва една борба, само че изгуби скъпите преимущества на контрастта по отношение на новата власт. Тези преимущества обаче напълно скоро може да се завърнат - те са наложителни. Понеже най-малко досега не е имало нов сполучлив политически план, който да е употребявал различен лост за напредване на електората към себе си, с изключение на коренно опозиционния.
А какво значи този възможен спор за " Продължаваме промяната "? Същото, което бе и за ГЕРБ: доста съществено тестване с унищожителен капацитет. Петков най-малко към този момент има един извънредно глупашки образец, който надали ще последва: президентът да бъде разгласен за разединител на нацията и някой да чака, че има хора, които се впечатляват от сходен възторг и в съединителен боязън се отхвърлят от Радев. Вероятно най-правилният отговор за Петков би бил " деликатна война " - т.е., несъгласия с президента единствено до степен, в която " Продължаваме промянта " резервира оня независим авторитет, който си завоюва, само че без да се стигне до прекомерно тежък раздор, който потвърдено е работил и ще продължава да работи в интерес на Радев.
Автор: Райко Байчев
Още от АКТУАЛНО:
Ако оставим Северна Македония встрани, това най-общо е първият същински конфликт сред двамата. А този конфликт задава значително въпроси.
Първият и най-важният визира самият Радев. Съвсем ясно е, и по социологически изследвания, и по обща вътрешен глас, че президентът би могъл да реализира голям триумф, в случай че оглави политическа партия. Това се чака от дълго време, а слуховете за нещо идно наподобяват безапелационни. " Продължаваме промяната " завоюва изборите заради голямата потребност от опция на ГЕРБ; нужда, която даде доста благоприятни условия на Слави Трифонов, които, откакто бяха пропиляни, се трансферираха към самия Петков. В същото време за последните две години стана ясно, че Министерски съвет, по-рано бетониран в 10 годишно ръководство, сега е изключително проветрив - както поради глада за нови водачи, по този начин и поради съвършената стихия от от ден на ден рецесии: пандемия, инфлация, енергийни шокове.
Имаме неразбираемо съмнение: че президентът евентуално е бил в началото стъписан от бързия триумф на Кирил Петков; триумф, който, въпреки и със мощна поръчка около положителното усещане с ББР, бе по-скоро непредвиден. Допълнителното комплициране идваше и оттова, че Петков е въпреки всичко " кадър " на служебния кабинет на Радев и двамата взаимно (поне до момента) не демонстрират, че държат да се еманципират един от различен. Това беше проблем доста повече за Радев, в сравнение с за " Продължаваме промяната " - президентът натрупа целият си авторитет като критик на властта. И след рухването на ГЕРБ завоюва една борба, само че изгуби скъпите преимущества на контрастта по отношение на новата власт. Тези преимущества обаче напълно скоро може да се завърнат - те са наложителни. Понеже най-малко досега не е имало нов сполучлив политически план, който да е употребявал различен лост за напредване на електората към себе си, с изключение на коренно опозиционния.
А какво значи този възможен спор за " Продължаваме промяната "? Същото, което бе и за ГЕРБ: доста съществено тестване с унищожителен капацитет. Петков най-малко към този момент има един извънредно глупашки образец, който надали ще последва: президентът да бъде разгласен за разединител на нацията и някой да чака, че има хора, които се впечатляват от сходен възторг и в съединителен боязън се отхвърлят от Радев. Вероятно най-правилният отговор за Петков би бил " деликатна война " - т.е., несъгласия с президента единствено до степен, в която " Продължаваме промянта " резервира оня независим авторитет, който си завоюва, само че без да се стигне до прекомерно тежък раздор, който потвърдено е работил и ще продължава да работи в интерес на Радев.
Автор: Райко Байчев
Още от АКТУАЛНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ