Румен Леонидов, поет: И този ден на народните будители ще

Румен Леонидов, стихотворец: " И този ден на националните будители ще отмине. Будителите ще бъдат разбудени за един ден от съня на забвението и отново ще са оставени умерено да си легнат в историческите постели – гибелта ги почита повече от живия ни живот, предишното ги зарежда с повече надежни сили, с ехтене от незбравими закани: „ И ний сме дали нещо на света! ”, „ Къде си честност, ти обич, национална? ”, „ Умря сиромахът за истина, за истина и за независимост!...
Боже, какъв брой сън има на този наш свят, Боже! “ И нито един обединен будилник – да изкукурига. Да извика будността в душите ни. Да преобърне във вътрешността вътрешното ни око. Да чуем у нас да проговори детето на добротата. "

 

Езиковедът Магдалена Абаджиева: " Събуждането значи да си поискаш бъдеще за духа, да работиш за сбъдването на това бъдеще. Но както всеки развой, той има начална точка - би трябвало първо всички да осъзнаем в какво положение се намираме. Събуждането на Деня на националните будители би трябвало да бъде с нравствен будилник – да прочетем красива книга на български създател, да разлистим българския разяснителен речник и да открием непозната дума, да разкажем на някое дете национална приказка. Мисля си, че започнахме да заспиваме надълбоко след отварянето на първите огромни магазини. Позволихме си да размени цветните рисунки с цветни тв приемници. Все още звучат настоящо стиховете на Ботев: „ Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее? ”, само че робството през днешния ден е потисничеството на материалния разцвет. "

 

Николай Милчев, стихотворец и преподавател: " За да носим духа на будителите, би трябвало да спрем да лъжем. Трябва да спрем да пускаме в небето балони или зари, които са подправени. Трябва да погледнем живота подобен, какъвто е, и да имаме сили да му подадем ръка. Да купим книга на някого, или билет на някой, който стои пред филхармонията и желае да отиде на концерт, само че няма пари да си купи билет.
...Будителите могат да са в учебно заведение, само че не постоянно са учителите. Може да е портиерът на входа, който може да каже на детето " Ела на следващия ден с по-дебел пуловер, ще бъде студено ". Будител може да бъде дамата в стола, която ще помогне на първолака да си изяде храната, или водачът на рейс, който ще отвори вратата и ще те изчака, без да псува. Бъдители могат да бъдат даже ръководещите, които да спрат да живеят по този начин, все едно сме им задължени за това, че сме живи. Най-голям будител ще стане този, който направи подаяние, само че не с цел да го дадат по малкия екран. Наистина огромен будител е този, който направи нещо положително, само че хората не знаят за него и медиите не го загатват. "

Недялко Славов, публицист: "...Будителството не е сизифова работа, а лекокрила, въодушевена свободна воля да препредаваш на другите това духовно вибриране, което всяка система на страната – и през вчерашния ден, и през днешния ден, и на следващия ден – желае да заглуши. Чистото вибриране, което прави от покорните жители самостоятелни и свободни персони.

Ето това за мен е будителството. Измервам го с духовните, сърцати, непокорни и смели хора, които пресякоха, пресичат и прииждат ярко в живота ми. "

 

Здравка Евтимова, публицист: " Този празник е толкоз необходим, колкото на жадния чаша вода, колкото на полето, претърпяло дълга суша, първите капки на дъжда и един напоителен и изобилен дъжд. Защо? Поради следната причина - Празникът на националните будители в действителност е празник на хората, които умеят, които знаят и които натрупат характерен набор от компетентности. Аз си мисля какво липсва на хората без познания и умения. На тях им липсва точно увереността, че са човешки същества. Два пътя виждам пред такива хора. Това е или да бъдат раболепни, да се подмазват, а другият много по-тежък и горчив път е пътят на клеветник. Празникът на будителите е в действителност победа над раболепието, над доносничеството и над измяната. Затова той е по този начин необходим през днешния ден. Той е празник на всеки българин, който се стреми да натрупа в себе си познание, да натрупа в себе си умения, тъй че никой да не може да го манипулира, да го унижава и да се подиграва с неговото достолепие. "

 

Учителят Христо Тодоров: " Ако си съзнателен преподавател, няма метод да не си и будител... На мощ красота не става и непознат ум в непозната глава не влиза. Човек ще повярва единствено в нещата, които самичък е проумял. Колкото искаш го върти и сучи, ученикът ще научи единствено това, което той мисли, че е скъпо. Будителят внушава кое е скъпо и го прави само с персонален образец. "