Румънците харчат най-много за храна от всички европейци
Румънците харчат за храна приблизително 23,7 % от общия си месечен приход, което ги подрежда преди всичко по този индикатор в Европейски Съюз, сочат данни на Евростат за 2022 година, представени от вестник “Адевърул ”. Веднага след тях се подреждат българите (18,9 процента), следвани от жителите на Словакия и Литва (18 процента) и тези на Естония и Латвия (17,7 процента). На другия полюс са ирландците (7 процента), жителите на Люксембург (8,2 процента) и тези на Австрия (8,9 процента).
Според икономическия анализатор Адриан Негреску румънците оставят съвсем една четвърт от приходите си на касата на питателните магазини не тъй като купуват повече, а тъй като е по-скъпо.
“Доходите на румънците са по-ниски от тези в Западна Европа. Ако съпоставим съотношението цена/заплата в Германия да вземем за пример, бихме платили по-малко за храна, в случай че имахме техните заплати ", отбелязва специалистът за вестник “Адевърул ”. По думите му румънците купуват съществени храни, а най-продавани са артикули като маргарин, картофи, ориз.
“По данни на Евростат храната съставлява над 14 % от разноските на семействата и това е като цяло в страните със междинни и ниски приходи на заплати. Освен това тези страни са членки на някогашния комунистически блок. И не можем да не си зададем въпроса дали в избрани случаи не става дума и за някакво пресилено консуматорство, точно поради лишенията, които доста от нас претърпяха по време на комунистическия режим? Липси, които са били запечатани в нашето ДНК, в нашата памет, които са ни предизвикали контузия и които в този момент се опитваме да забравим, като купуваме ”, разяснява социологът Владимир Йонаш.
Той изяснява, че румънците се пробват да получат това, което не са имали в предишното, като на напред във времето е храната.
„ Храната е доста значимо нещо за нас. Сред аргументите има и културен съставен елемент. Преминахме през този интервал на дефицит, когато нямахме достъп до храна и тогава благосъстоянието на масата приказва за нашето обществено и финансово положение. И това е изключително очевидно по празниците. Ако имаме цялостни маси, значи сме добре ”, отбелязва социологът Дан Петре.
Експертите разясняват за вестник “Адевърул ” и наложения от държавното управление таван на комерсиалната надценка на главните артикули. Те считат, че мярката, която влезе в действие на 1 август предходната година и бе удължена с още два месеца в края на януари тази година, не взема решение казуса с цените в магазините.
„ Нещо повече, стигнахме до неуместна обстановка, в която внасяме повече съществени хранителни артикули, с цел да осигурим ползване в подтекста на ограничение на комерсиалната надценка. Стимулирахме вноса, а не локалното произвеждане ”, счита икономическият анализатор Адриан Негреску. Според него допустимо решение на казуса е да се понижи ДДС-то върху главните хранителни артикули по образеца на страни като Полша и Португалия.
Последвайте канала на
Според икономическия анализатор Адриан Негреску румънците оставят съвсем една четвърт от приходите си на касата на питателните магазини не тъй като купуват повече, а тъй като е по-скъпо.
“Доходите на румънците са по-ниски от тези в Западна Европа. Ако съпоставим съотношението цена/заплата в Германия да вземем за пример, бихме платили по-малко за храна, в случай че имахме техните заплати ", отбелязва специалистът за вестник “Адевърул ”. По думите му румънците купуват съществени храни, а най-продавани са артикули като маргарин, картофи, ориз.
“По данни на Евростат храната съставлява над 14 % от разноските на семействата и това е като цяло в страните със междинни и ниски приходи на заплати. Освен това тези страни са членки на някогашния комунистически блок. И не можем да не си зададем въпроса дали в избрани случаи не става дума и за някакво пресилено консуматорство, точно поради лишенията, които доста от нас претърпяха по време на комунистическия режим? Липси, които са били запечатани в нашето ДНК, в нашата памет, които са ни предизвикали контузия и които в този момент се опитваме да забравим, като купуваме ”, разяснява социологът Владимир Йонаш.
Той изяснява, че румънците се пробват да получат това, което не са имали в предишното, като на напред във времето е храната.
„ Храната е доста значимо нещо за нас. Сред аргументите има и културен съставен елемент. Преминахме през този интервал на дефицит, когато нямахме достъп до храна и тогава благосъстоянието на масата приказва за нашето обществено и финансово положение. И това е изключително очевидно по празниците. Ако имаме цялостни маси, значи сме добре ”, отбелязва социологът Дан Петре.
Експертите разясняват за вестник “Адевърул ” и наложения от държавното управление таван на комерсиалната надценка на главните артикули. Те считат, че мярката, която влезе в действие на 1 август предходната година и бе удължена с още два месеца в края на януари тази година, не взема решение казуса с цените в магазините.
„ Нещо повече, стигнахме до неуместна обстановка, в която внасяме повече съществени хранителни артикули, с цел да осигурим ползване в подтекста на ограничение на комерсиалната надценка. Стимулирахме вноса, а не локалното произвеждане ”, счита икономическият анализатор Адриан Негреску. Според него допустимо решение на казуса е да се понижи ДДС-то върху главните хранителни артикули по образеца на страни като Полша и Португалия.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ