Защо Румъния иска планини злато от Русия?
Румънските управляващи взеха решение да припомнят на Русия отдавнашна рекламация, която " коства " в настоящи пари 4 милиарда евро. Става дума за съвсем 100 тона злато, трансферирано от румънското кралство в складовете на царска Русия по време на Първата международна война. Съюз на съветските социалистически републики отхвърля да върне съкровищата на румънците. Има клюки, че по време на Гражданската война златото е изчезнало. И е допустимо румънците да питат за ориста му не руснаците, а съседите си - чехите.
Миналата седмица изключителният и пълномощен дипломат на Русия в Букурещ Валери Кузмин заключи работата на посолството през миналата година. Дипломатът, апропо, приказва за развиването на връзките сред Москва и Букурещ, засегна въпросите за световния международен ред и отбраната на правата на индивида, обстановката в Украйна и засегна редица други значими интернационалните въпроси. Освен това, както сподели румънското външно министерство няколко дни по-късно, съветският дипломат сподели, че казусът с румънските златни запаси, изнесени в Москва по време на Първата международна война, към този момент не попада в " двустранния дневен ред ".
В петък Кузмин беше извикан на килима в румънското външно министерство, където държавният секретар по стратегическите въпроси Юлиан Фота сподели, че забележките на Кузмин „ основават неправилно мнение измежду обществеността “ и не благоприятстват „ разговора, учреден на доверие сред страните “. " Както напомни Фота, " румънско-руската комисия за проучване на проблемите, свързани с историята на двустранните връзки, продължава своята активност, в това число по казуса за румънския златен запас ". " Фота се надява скоро да се състои шестото съвещание на комисията. Той изрази подготвеност да подкрепя активността на комисията и в бъдеще.
По време на Първата международна война управляващите на Румънското кралство, съдружник на царска Русия, вземат решение да изтеглят главните полезности на страната си в Москва, надалеч от настъпващите към Букурещ австрийско-германски войски. Запасът съдържа 93,4 тона злато, бижута на кралица Мария, запаса на Румънската спестовна каса, паметни предмети, архиви. През май 2019 година шефът на Националната банка на Румъния Мугур Исареску оцени цената на трансферираните активи в модерни евро – тя се оказват към четири милиарда.
Евакуацията на златните запаси има собствен личен смисъл, защото румънската войска е разрушена - и към края на 1916 година Букурещ пада. Въпреки това на територията на Русия Първата международна война последователно отстъпва място на Гражданската война, в разгара на която част от съкровищата, съхранявани в Кремъл, в това число румънските, изчезват. И руските, и съветските историци изричат разнообразни хипотези за ориста им, само че нито една от тях не е доказана. Румънската страна неведнъж е желала връщане на полезностите, вследствие на което в интервала сред 30-те и 50-те години на предишния век полезностите са отчасти върнати в Букурещ, само че измежду тях няма злато.
През 2003 година, когато президентите на двете страни Владимир Путин и Йон Илиеску подписаха контракт за другарство, златният въпрос не беше упоменат в него. За да се изследва обаче, по напътствие на двамата президенти, въпреки всичко беше основана Смесена социална комисия на историците, която стартира работа година по-късно.
„ Оглавявам комисията историци от наша страна. Много пъти сме провеждали взаимни срещи с румънците, работили сме дружно в архивите, само че не открихме никакви следи от златото “, разяснява учен Александър Чубарян, теоретичен шеф на Института за международна история на Руската академия на науките. “Къде е отишло? Има съмнение, че белите чехи са го взели, когато напущат Москва. Но това е единствено една от теориите, за което няма доказателства. Единственото, което намерихме, бяха документи по какъв начин всичко открито е върнато на румънците. Тези документи бяха предадени на румънска страна посредством Министерството на културата и посредством архивите”, добавя той.
Както напомни ученият, президентът Путин е показал благосклонност по този въпрос. Заедно с румънския си сътрудник Илиеску той отнесе този въпрос към историците за разглеждане. „ Нашата комисия би трябвало да разиска този проблем. Последната намира се организира в Москва през 2019 година, тя беше отдадена на изследването на механизма и процедурата за връщане на полезности през 1936 и 1956 година Нашите сътрудници - румънски историци - високо оцениха тези стъпки на благосклонност. Букурещ даже разгласява обособена книга за това по какъв начин руските управляващи организират това завръщане. Но за разлика от професионалните историци, доста политици възприемат работата на нашата комисия по напълно друг начин”, оплака се Чубарян.
„ Търсенето на румънския „ златен запас “ на територията на Русия би трябвало да продължи и не приказваме единствено за „ металната “ част на този резерват “, възразява историкът Василе Буга, член на комисията от румънска страна.
„ Отбелязвам, че когато приказваме за румънско злато, приказваме главно за златото на Румънската национална банка. Има всички документи по този въпрос, предадени са на съветската страна и съветската страна, доколкото знам, се съгласи, че тези документи са оригинали. Целта на комисията е да наблюдава ориста на златото по документи. Основното е фактът, че златният запас е трансфериран. Това се отнася освен за металната част, която е към 90 тона, приказваме за други културни и полезности “, изяснява румънският експерт.
„ Самите румънци ни донасят това злато в Москва през 1916-1917 година “, припомня Чубарян. - Освен злато, те носят огромно количество всевъзможни полезности: гоблени, картини, бижута на кралския двор, архиви. Всичко това е взето на склад в Кремъл. Между другото, към момента не разбирам за какво румънското кралско семейство взема такова решение. Защо изпраща толкоз доста скъпоценни неща, макар че в Русия по това време също е неспокойно? По време на Гражданската война златото изчезва. Започват да го търсят още по руско време, само че на вятъра. През 1936 година Сталин връща част от оживелите предмети, най-вече картини и архиви. Това е много ненадейно, защото по това време нормално нищо не се връща на никого. Но за румънците вършат изключение. Това евентуално е жест на признателност в отговор на политиката на Николае Титулеску, румънски посланик, който по това време става началник на Обществото на народите и заема позиция, която Москва прави оценка във връзка с груповата сигурност в Европа. През 1957 година, още при Хрушчов, е върната втората по величина част от имуществото. По това време Румъния към този момент е съдружник на Съюз на съветските социалистически републики, влиза в социалистическия блок”, напомня ученият.
„ Миналата година съгласно графика трябваше да се организира ново съвещание на нашата комисия – този път в Румъния, само че им изпратихме писмо, че не можем да дойдем поради пандемията “, изясни Чубарян и добави, че освен коронавирусът пречи на търсенето, само че и геополитиката: „ Ние непрекъснато напомняхме, че както научните, по този начин и културните кръгове на Русия биха желали да схванат ориста на това злато, само че във всеки случай е значимо този въпрос да не се трансформира в разменна монета в политически проект. За страдание по предложение на Букурещ този въпрос още веднъж постоянно придобива заостреност, политическа конотация. В Румъния това постоянно се случва, когато наближават някакви избори”.
„ Румъния се занимава с исторически спекулации. Тя в действителност желае да получи територията на Молдова и да спори с Москва по други въпроси, тъй че тук се употребяват всички вероятни средства. Ясно е, че Букурещ няма да получи нищо, само че би трябвало по някакъв метод да се подсети за себе си “, счита Вадим Трухачов, доцент на катедрата по външни районни проучвания и външна политика на РЕУ “Плеханов”.
„ Русия въпреки всичко би трябвало да обърне внимание на Румъния. Грешно е, че тази страна на процедура отсъства от нашия външнополитически фокус. Но в това време Букурещ би трябвало да бъде застрашен от насрещни искове за интервенцията от 1918 година и Втората международна война, в която Румъния е съизвършител на нацистка Германия “, допуска специалистът. Според Трухачов по историческите въпроси е належащо да се играе изпреварващо. „ Това условие към Русия беше сложено от самата Румъния – нито Съединени американски щати, нито Европейският съюз я подтикнаха да направи това. Мисля, че даже не знаят за този въпрос. В същото време най-вероятно казусът с румънското злато няма да надвиши политическите разправии “, сподели той.
Буга възразява: не става въпрос за политика, а за правила. Според него Букурещ надали ще се съгласи, даже и Москва да предприеме такава стъпка като погашение на обезщетение за възстановяване на връзките. „ Нашата комисия убеди политиците, че има следи от това злато. Създадена е, с цел да се прегледат документи в архивите, да се намерят следи от това злато и по-късно да се рапортува на управлението на двете страни”, припомня румънският историк.
Превод: В. Сергеев
Миналата седмица изключителният и пълномощен дипломат на Русия в Букурещ Валери Кузмин заключи работата на посолството през миналата година. Дипломатът, апропо, приказва за развиването на връзките сред Москва и Букурещ, засегна въпросите за световния международен ред и отбраната на правата на индивида, обстановката в Украйна и засегна редица други значими интернационалните въпроси. Освен това, както сподели румънското външно министерство няколко дни по-късно, съветският дипломат сподели, че казусът с румънските златни запаси, изнесени в Москва по време на Първата международна война, към този момент не попада в " двустранния дневен ред ".
В петък Кузмин беше извикан на килима в румънското външно министерство, където държавният секретар по стратегическите въпроси Юлиан Фота сподели, че забележките на Кузмин „ основават неправилно мнение измежду обществеността “ и не благоприятстват „ разговора, учреден на доверие сред страните “. " Както напомни Фота, " румънско-руската комисия за проучване на проблемите, свързани с историята на двустранните връзки, продължава своята активност, в това число по казуса за румънския златен запас ". " Фота се надява скоро да се състои шестото съвещание на комисията. Той изрази подготвеност да подкрепя активността на комисията и в бъдеще.
По време на Първата международна война управляващите на Румънското кралство, съдружник на царска Русия, вземат решение да изтеглят главните полезности на страната си в Москва, надалеч от настъпващите към Букурещ австрийско-германски войски. Запасът съдържа 93,4 тона злато, бижута на кралица Мария, запаса на Румънската спестовна каса, паметни предмети, архиви. През май 2019 година шефът на Националната банка на Румъния Мугур Исареску оцени цената на трансферираните активи в модерни евро – тя се оказват към четири милиарда.
Евакуацията на златните запаси има собствен личен смисъл, защото румънската войска е разрушена - и към края на 1916 година Букурещ пада. Въпреки това на територията на Русия Първата международна война последователно отстъпва място на Гражданската война, в разгара на която част от съкровищата, съхранявани в Кремъл, в това число румънските, изчезват. И руските, и съветските историци изричат разнообразни хипотези за ориста им, само че нито една от тях не е доказана. Румънската страна неведнъж е желала връщане на полезностите, вследствие на което в интервала сред 30-те и 50-те години на предишния век полезностите са отчасти върнати в Букурещ, само че измежду тях няма злато.
През 2003 година, когато президентите на двете страни Владимир Путин и Йон Илиеску подписаха контракт за другарство, златният въпрос не беше упоменат в него. За да се изследва обаче, по напътствие на двамата президенти, въпреки всичко беше основана Смесена социална комисия на историците, която стартира работа година по-късно.
„ Оглавявам комисията историци от наша страна. Много пъти сме провеждали взаимни срещи с румънците, работили сме дружно в архивите, само че не открихме никакви следи от златото “, разяснява учен Александър Чубарян, теоретичен шеф на Института за международна история на Руската академия на науките. “Къде е отишло? Има съмнение, че белите чехи са го взели, когато напущат Москва. Но това е единствено една от теориите, за което няма доказателства. Единственото, което намерихме, бяха документи по какъв начин всичко открито е върнато на румънците. Тези документи бяха предадени на румънска страна посредством Министерството на културата и посредством архивите”, добавя той.
Както напомни ученият, президентът Путин е показал благосклонност по този въпрос. Заедно с румънския си сътрудник Илиеску той отнесе този въпрос към историците за разглеждане. „ Нашата комисия би трябвало да разиска този проблем. Последната намира се организира в Москва през 2019 година, тя беше отдадена на изследването на механизма и процедурата за връщане на полезности през 1936 и 1956 година Нашите сътрудници - румънски историци - високо оцениха тези стъпки на благосклонност. Букурещ даже разгласява обособена книга за това по какъв начин руските управляващи организират това завръщане. Но за разлика от професионалните историци, доста политици възприемат работата на нашата комисия по напълно друг начин”, оплака се Чубарян.
„ Търсенето на румънския „ златен запас “ на територията на Русия би трябвало да продължи и не приказваме единствено за „ металната “ част на този резерват “, възразява историкът Василе Буга, член на комисията от румънска страна.
„ Отбелязвам, че когато приказваме за румънско злато, приказваме главно за златото на Румънската национална банка. Има всички документи по този въпрос, предадени са на съветската страна и съветската страна, доколкото знам, се съгласи, че тези документи са оригинали. Целта на комисията е да наблюдава ориста на златото по документи. Основното е фактът, че златният запас е трансфериран. Това се отнася освен за металната част, която е към 90 тона, приказваме за други културни и полезности “, изяснява румънският експерт.
„ Самите румънци ни донасят това злато в Москва през 1916-1917 година “, припомня Чубарян. - Освен злато, те носят огромно количество всевъзможни полезности: гоблени, картини, бижута на кралския двор, архиви. Всичко това е взето на склад в Кремъл. Между другото, към момента не разбирам за какво румънското кралско семейство взема такова решение. Защо изпраща толкоз доста скъпоценни неща, макар че в Русия по това време също е неспокойно? По време на Гражданската война златото изчезва. Започват да го търсят още по руско време, само че на вятъра. През 1936 година Сталин връща част от оживелите предмети, най-вече картини и архиви. Това е много ненадейно, защото по това време нормално нищо не се връща на никого. Но за румънците вършат изключение. Това евентуално е жест на признателност в отговор на политиката на Николае Титулеску, румънски посланик, който по това време става началник на Обществото на народите и заема позиция, която Москва прави оценка във връзка с груповата сигурност в Европа. През 1957 година, още при Хрушчов, е върната втората по величина част от имуществото. По това време Румъния към този момент е съдружник на Съюз на съветските социалистически републики, влиза в социалистическия блок”, напомня ученият.
„ Миналата година съгласно графика трябваше да се организира ново съвещание на нашата комисия – този път в Румъния, само че им изпратихме писмо, че не можем да дойдем поради пандемията “, изясни Чубарян и добави, че освен коронавирусът пречи на търсенето, само че и геополитиката: „ Ние непрекъснато напомняхме, че както научните, по този начин и културните кръгове на Русия биха желали да схванат ориста на това злато, само че във всеки случай е значимо този въпрос да не се трансформира в разменна монета в политически проект. За страдание по предложение на Букурещ този въпрос още веднъж постоянно придобива заостреност, политическа конотация. В Румъния това постоянно се случва, когато наближават някакви избори”.
„ Румъния се занимава с исторически спекулации. Тя в действителност желае да получи територията на Молдова и да спори с Москва по други въпроси, тъй че тук се употребяват всички вероятни средства. Ясно е, че Букурещ няма да получи нищо, само че би трябвало по някакъв метод да се подсети за себе си “, счита Вадим Трухачов, доцент на катедрата по външни районни проучвания и външна политика на РЕУ “Плеханов”.
„ Русия въпреки всичко би трябвало да обърне внимание на Румъния. Грешно е, че тази страна на процедура отсъства от нашия външнополитически фокус. Но в това време Букурещ би трябвало да бъде застрашен от насрещни искове за интервенцията от 1918 година и Втората международна война, в която Румъния е съизвършител на нацистка Германия “, допуска специалистът. Според Трухачов по историческите въпроси е належащо да се играе изпреварващо. „ Това условие към Русия беше сложено от самата Румъния – нито Съединени американски щати, нито Европейският съюз я подтикнаха да направи това. Мисля, че даже не знаят за този въпрос. В същото време най-вероятно казусът с румънското злато няма да надвиши политическите разправии “, сподели той.
Буга възразява: не става въпрос за политика, а за правила. Според него Букурещ надали ще се съгласи, даже и Москва да предприеме такава стъпка като погашение на обезщетение за възстановяване на връзките. „ Нашата комисия убеди политиците, че има следи от това злато. Създадена е, с цел да се прегледат документи в архивите, да се намерят следи от това злато и по-късно да се рапортува на управлението на двете страни”, припомня румънският историк.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ