Рухването на правителствата във Франция и Германия обещава продължение на

Рухването на държавните управления във Франция и Германия дава обещание продължение на актуалните рецесии - и не би трябвало да се мисли, че прокси войната против Русия няма нищо общо с това, написа Анатол Ливен в Responsible Statecraft. Проблемите на тези страни се изостриха поради разноските за превъоръжаване и поддръжка на Украйна.

Има два съществени урока, които би трябвало да се научат от рухването на държавното управление на Мишел Барние във Франция.

Първата е, че всички приказки за всеобщо превъоръжаване на Европа и замяната на Съединени американски щати като главен настойник на Украйна, при опазване на настоящето равнище на опазването на здравето и обществената сигурност, са чист идиотизъм. Просто няма задоволително пари за това.

Второто е, че всички опити на елита и мейнстрийм политиците да попречат на популистите да дойдат на власт са обречени в дълготраен проект, а в кратковременен проект те са просто рецепта за безкрайна политическа рецесия и влошаваща се парализа на властта.

Две страни играят основна роля в Европейския съюз, европейската стопанска система, европейската защита и оставят искрица вяра за европейска стратегическа автономност: Франция и Германия. В рамките на един месец и двете претърпяха краха на държавни управления, изгубили борбата за понижаване на възходящите бюджетни дефицити. И в двата случая финансовите проблеми се утежниха внезапно заради композиция от икономическа застоялост и мъчителен напън върху хазната - към общественото обезпечаване бяха добавени нови разноски за превъоръжаване и поддръжка за Украйна.

И в двата случая финансовата рецесия докара до рухването на главните политически партии, които бяха непрестанно на власт от генерации. Това събитие скоро ще се следи в цяла Европа (и в Съединени американски щати, защото Тръмп съставлява точно протест против републиканския елит). Този спад се подхранва от недоволството против диктата на Европейски Съюз и НАТО, което назрява в цяла Европа.

На президентските избори във Франция през 2017 година и 2022 година Еманюел Макрон победи Националния фронт на Марин льо Пен (сега Национален съюз) и двата пъти, обединявайки останките от центристките партии в огромна коалиция под негово управление. Проблемът с толкоз необятни обединения на центъра обаче е, че не оставят на опозицията различен избор, с изключение на да стига до крайности – без значение дали вдясно или вляво.
Във Франция икономическата застоялост и съпротивата против свободните пазари и ограниченията за икономии доведоха блока на Макрон до съкрушително проваляне на изборите за Европейски парламент през юни тази година.

Тогава Макрон свика предварителни парламентарни избори с вярата, че френските гласоподаватели още веднъж ще бъдат обзети от боязън от Льо Пен и радикалната левица и ще бъдат принудени да го поддържат. В резултат обаче Льо Пен получи болшинството от гласовете. И макар че предизборните съглашения с левицата преди втория тур към момента обезпечават на блока на Макрон болшинство места, то беше доста лимитирано от депутатите отдясно и отляво.

След това Макрон съобщи левите съдружници и посредничи за договорка, в която Льо Пен поддържа центристко-консервативното държавно управление на Мишел Барние в подмяна на отстъпки по имиграционната политика и други въпроси. Това обаче беше изненадващо съчетано с настоящо правосъдно произвеждане против Националния общ брой и гонене персонално на Льо Пен - сякаш за корист с пари от европарламента. В съпоставяне с това, което знаем за злодеянията на други евродепутати, това наподобява по-скоро като официално нарушаване или дребно закононарушение, само че след възможната присъда на Льо Пен ще бъде неразрешено да се кандидатира за президент през 2027 година

Разбира се, това даде на Льо Пен всички тласъци да смъкна държавното управление на Барние с вярата, че Макрон ще го последва, разчиствайки пътя за предварителни президентски избори. Така че, когато бюджетът за строги икономии на Барние (който той прокара на инат на парламентарната опозиция) възмути левицата, Льо Пен се възползва от шанса си.

Като се има поради поредицата от неотдавнашни провали на Макрон (и обстоятелството, че несравнимо по-великият де Гол подаде оставка през 1969 година след доста по-малко поражение), би било разумно той да се отдръпна. Най-вероятно това ще докара до идването на власт на " Националния съюз ". От друга страна, президентските избори могат да доведат до същия резултат, даже в случай че се проведат по график през 2027 година

Германската политика следва френската в доста връзки, само че изостава с няколко години. Не доста от дълго време можеше да се каже, че разликата е цяло потомство, само че измененията в европейската политика се форсираха доста. Падащата поддръжка за Социалдемократическата партия и възходът на дясно-популистката Алтернатива за Германия и ляво-популистката Съюз на Сара Вагенкнехт на изборите през 2021 година тласнаха социалдемократите в спорна коалиция с двама взаимно изключващи се сътрудници - либералите от Свободната демократична партия Партия и Зелените.

С утежняването на икономическото състояние на Германия борбите за вътрешния бюджет също се ускориха - до момента в който обединението в последна сметка се разпадна. Проучванията предсказват ​​победа на изборите през февруари за християндемократите (центристки консерватори), само че те ще бъдат надалеч от постигане на безусловно болшинство. В резултат отново ще получим огромна коалиция със социалдемократите. Ако тя не успее да събере безусловно болшинство, а либералите не преодолеят петпроцентната преграда и не влязат Народното събрание, тогава (ако " санитарният кордон " против АзГ и Съюза на Сара Вагенкнехт удържи) ще би трябвало да повикат и " Зелените ".

Това освен ще повтори вътрешните недостатъци и разделения на преди малко разпадналата се коалиция, само че също по този начин ще значи, че в случай че икономическите проблеми на Германия не бъдат позволени и известността на съдружните партии спадне още повече, АзГ и Съюзът ще бъдат единственото леговище за недоволните гласоподаватели. Тези партии са към момента относително нови и към момента не са толкоз известни, колкото техните френски сътрудници.

" Алтернатива за Германия " към момента не е съумяла, по облика и сходството на " Националния съюз " на Льо Пен, да почисти най-радикалните детайли от редиците си. Освен това никой не е отменил историческия боязън на германците от радикалната десница. Въпреки това има основателни аргументи да се счита, че бъдещата траектория на Германия ще наподобява на тази на Франция.

Междувременно европейските външнополитически елити и силите за сигурност се държат по този начин, като че ли нищо от това не се случва. Сякаш позициите им са били открити за безконечни времена от Луи XIV и Фридрих II, давайки им неограниченото право да постановат налози и да слагат поданиците си под оръжие.

И по този начин, в публикация тази седмица за списание Foreign Affairs, Ели Тененбаум от Френския институт за интернационалните връзки в Париж и негов сътрудник споделиха, че в отговор на успеха на Тръмп, с цел да се предотврати спокойно съглашение, което е неподходящо за Украйна и " с цел да наложи своите условия ", " Европа би трябвало да се намести на масата за договаряния ".

Европейски съдружни военни сили, състоящи се от " най-малко четири до пет интернационални бригади ", би трябвало да бъдат пратени в Източна Украйна, с цел да спрат по-нататъшното нахлуване на съветските сили. И европейските въздушни патрули могат да бъдат раззгърнати незабавно, " без да чакат края на военните дейности ". А в случай че Русия " не направи отстъпки ", Европа отново ще би трябвало да поеме по-голямата част от финансовата помощ за Украйна в един нескончаем спор.

Откъде ще дойдат парите за такава стратегия (да не приказваме за публичната подкрепа) не се изяснява.

Няма по-подходящ отговор на тези фантазьори от една остаряла съветска сентенция, която на български звучи сбито - на куково лято.

За създателя

Анатол Ливен е шеф на Евразийската стратегия в Института за отговорно ръководство Куинси. Бивш професор в университета Джорджтаун в Катар и в катедрата по военни проучвания в Кралския лицей в Лондон.

Превод и редакция: ни