(Rudolf Steiner, c.1905) Мнозина от Вас, които са поне малко

(Rudolf Steiner, c.1905)

Мнозина от Вас, които са най-малко малко осведомени със селския обичай, знаят, че щом наближи зимата, селяните изкопават в своите дворове огромни ями. В тях те заравят картофи и картофите се резервират чудесно; нещо, което не би станало, в случай че селяните ги бяха оставили в своите мазета и изби. Защо? Представете си за момент парче земя: Тази земя цяло лято е поглъщала светлина и топлота от Слънцето. Така че когато в сезона на зимата насочим нашето внимание към това, което е прикрито под земната повърхнина, ние ще намерим там лятото. По време на зимата, лятото е долу, в почвата. И тъкмо това прикрито подземен лято разрешава на корените да се запазят и устоят през зимния мраз. Така че, когато през днешния ден виждате едно растение, Вие би трябвало да сте наясно: То черпи мощ от миналогодишното Слънце; то израства нагоре от Слънчевите сили, които преди този момент бяха признати от Земята.

Вгледайте се в корените, вгледайте се в част от листата и Вие ще откриете там миналогодишното Слънце. А тазгодишното Слънце, топлината и светлината на тазгодишното Слънце, Вие ще откриете в цветовете на растителния свят. Вгледате ли се в плодните пъпки на едно растение, които се намират в средата на цвета, Вие би трябвало да кажете: Всички те са последица от зимата и още по-точно: последица от предишното лято, а тазгодишното лято то дава единствено цветовете. Така годишните времена се вместват едно в друго; както по различен мотив съм изтъквал, че в спящия човек времената се вместват едно в друго, по този начин и тук времената се вместват едно в друго.

Представете си напълно живо тази картина: когато снежната завивка обвие Земята, под снега остава и продължението на лятото. Сега индивидът не се свързва с просторите на Космоса, в този момент той обръща душата си към вътрешността на Земята. Сега той се обръща към долните Богове. И тази визия беше извънредно силна; по времето на Голгота тя караше почитателите на античната мъдрост да си споделят: Да, Христос, или неговата мъдрост ние би трябвало да търсим в това, което е обвързвано със Земята.

И до момента в който подреждаше своите лични мисли, индивидът беше изпълнен с неудържимия блян: Ето, в този момент аз би трябвало да свържа тези извоювани от самия мен мисли с божествения свят, или казано с други думи, да ги християнизирам. Това той може да стори единствено през зимата; тогава, когато цялата Земя е откъсната от Космоса, откъснат е и той; в този момент, по време на зимата индивидът е най-близо до оня Бог, който слезе от Космоса и се свърза със Земята. 

И през Коледните дни става тъкмо това: Земята се откъсва от Космоса и в своята галактическа самота индивидът търси близостта сред своите независими мисли и духовно-божествения свръхсетивен свят. 

Под управлението на своите учители, античният човек беше довеждан до едно засенчване на мисленето, което се извършваше по време на летните Мистерии. Обаче в този момент в случай че човек вникваше вярно в Коледната Мистерия той трябваше да се почувствува повдигнат и укрепен в своето мислене. Да, истините, които би възприел, трябваше да укрепят неговите мисли. Той трябваше да усети почти следното: Ето, в този момент аз може би построявам едно вярно отношение към Мистерията на Голгота и вследствие на това моите извоювани в твърдоглавие и мрак мисли, се озаряват от една неземна светлина. Те се озаряват от тази неземна светлина, тъй като това Същество, което в античните предхристиянски столетия беше обвързвано единствено със Слънцето, в този момент откри междина и слезе в Земния свят. И за разлика от летните Мистерии, които способствуваха за едно оптимално екскарниране на духовните сили от страна на индивида, по времето на Коледния празник, индивидът трябваше да инкарнира духовното познание за Космоса и да го вмъкне надълбоко във вътрешността в своето тяло.

Тържественият празник на Коледната Мистерия има очебийно либерален темперамент. Това, което при дава същинското достолепие на индивида, е неговото независимо мислене. И Коледната Мистерия ще бъде забелязана в нейната същинска светлина единствено тогава, когато се преодолее античния принцип: единият да принася жертва поради другите, „ Единият и „ другите “ би трябвало да изживеят сплотяващото възприятие, което ги издига и изравнява с Христос, с това Слънчево Същество, което напусна духовния свят и слезе на Земята. 

Впрочем самото християнство просто копнее за това, че рано или късно, човек ще се устреми към своите духовни и свръхсетивни енергии; че един ден той няма да напуща своето тяло, с цел да се „ разлива “ в духовния Космос, а ще реализира човешкото си достолепие вътре в самия себе си. Той е „ Човек “ в най-пълния смисъл на тази дума тогава, когато е обвързван със Земята; тогава, когато се бори за тази съгласуваност в онази част от годината, за която споменахме, че самата Земя е откъсната от духовния Космос, т.е. в сезона на дълбоката зима.

Днес ние живеем в една ера, когато напълно не е задоволително да почитаме годишния Михаилов празник и годишния Коледен празник, през днешния ден ние живеем в една ера, която приканва: Хора, погледнете надълбоко във вътрешността в душата си и там вие би трябвало да съзрете новото признание на Михаил от последната третина на 19 век; там вие би трябвало да откриете пътя към същинския Коледен празник, а точно свързването с Духа, свързването с същинския Христов Дух, който изисква освен религия, само че и настойчиво, жертвоготовно и почтено знание.

И чак тогава ние ще разберем думите, които са записани в Евангелието: „ Аз мога да ви открия още доста неща, единствено че не сте още задоволително мощни, с цел да ги понесете. “ Но човечеството е по този начин устроено, че то ще понася от ден на ден и повече от това, което Христос има да му каже. Човечеството напълно не е устроено по този начин, че да остане в плен на тези сили, които желаят да спъват неговия прогрес и които непроменяемо сочат към канонизираните мъртви букви, с които беше документирана Мистерията на Голгота. Да, ние би трябвало да сме наясно, че тези противникови сили имат единствената задача да лишат индивида от живия и преобразяващ Христов Импулс. Защото нашата ера въобще не разчита на тези, които са така да се каже прехласнати в галактическата пролет на външния свят, която ни се открива годишно в светлото, възторжено зарево на физическата природа. Тази природа макар неописуемата си хубост не може да ни покаже пътя към духовния свят. Съвременната ера изисква от нас да открием пътя от Михаиловия празник към новия Коледен празник, тъй като в този път човек може да изживее не друго, а следващия галактически изгрев на Духа. Обаче ние в никакъв случай не бихме могли да открием този път, в случай че в нашето физическо съществувание се поддаваме на илюзията, че светлината идва от външния живот, от външната земна цивилизация, от външната земна просвета. Ние би трябвало да отворим очите си за истината, че индивидът е обграден от цялостен мрак, само че че само в този цялостен мрак той може да намери онази светлина, която Христос внесе във Земята посредством тялото на Исус от Назарет.

Само тогава индивидът ще може да продължи своя път, единствено в случай че крачи по този път с молитвения жар на пастирите, с молитвения жар на мъдреците от Изтока, които стигнаха до яслите през онази Коледна нощ. Човекът не би трябвало да изпуска неразбираемите следи и знаци, тъй като те ще стават все по-отчетливи и ясни, и все по-недвусмислено ще сочат, че отсега нататък галактическите истини ще се извличат от самото човешко създание, а Христовата загадка от същинското схващане на Коледния празник. Но до този церемониален момент ще се извиси единствено този, който неуморно търси светлината в околния мрак.

И в този момент, от мрака, който фактически е тук, индивидът би трябвало да извоюва светлината на Духа. Това той може да стори единствено в случай че води битката с несломима душевна мощ, с неотклонна и твърда воля. Само тогава над него ще засияе онази вълшебна светлина на „ пътеводната звезда “, която през великата Коледна нощ във Витлеем водеше мъдреците от Изтока към „ мястото, където беше детето “.

Ние би трябвало да сложим Коледния подтик в неговото тъкмо място от историческото развиване на човечеството. Ние не би трябвало да чакаме един нов Месия или един нов Христос. Ние би трябвало да се стремим към тези сили, които макар непрогледния мрак на материалния свят, идват от самото човешко създание, към силите, които идват от живия, безконечен и прогресиращ в своето развиване Христос Исус.

Да, ние не би трябвало да бронираме Коледния подтик в годишното и стандартно въодушевление на един набожен празник; ние би трябвало да го освободим и да отворим неговите граници във времето; единствено тогава Коледният подтик ще ни озари с прелестната и спокойна светлина на Витлеемската звезда.

Да останем будни в дълбоката и чиста тишина на довечера, да осъществим душите си със светлината на Витлеемската звезда тъкмо това е най-дълбокото Коледно Посвещение за нашата модерна ера. Всичко останало общо взето съставлява единствено външната фасада на този Коледен подтик, който ние можем да пренесем от днешната вечер в утрешния ден. И тогава тази нощ ще стане за нас освен знак, тъй като признакът ще оживее и ние може би ще се замислим какъв брой надълбоко и безрезервно би трябвало да се свържем с порива към Духа, който отсега нататък ще изгрее във всички благочестиви и смели човешки сърца; поривът, който в това време ще тържествува и под формата на същинския Коледен импулс; поривът към оня Дух, който през Коледната Витлеемска нощ изиска да се инкарнира в човешкото тяло на Исус от Назарет. 

Избрано от: „ Отношението на звездния свят към индивида и отношението на индивида към звездния свят “ (Духовното причестяване на човечеството), Рудолф Щайнер, изд. „ Даскалов - Ст. Загора “
Снимка: Рудолф Щайнер към 1905 година, commons.wikimedia.org