МФ: Бюджетът се влошава с близо 1 млрд. лв., дефицитът може да е над 3%
Росица Велкова, длъжностен министър на финансите. Следвайте " Гласове " в
На база на предварителни данни и оценки се чака бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) към края на месец февруари 2023 година да бъде недостиг в размер на 250 млн. лева (0,1 % от прогнозния БВП). Това оповестиха от пресцентъра на министерството на финансите.
За съпоставяне, за първите два месеца на 2022 година бе регистриран остатък в размер на 713,3 млн. лева, което значи, че на годишна база бюджетното салдо за интервала се утежнява с към 1 милиарда лева Данните демонстрират още, че за първи път след 2015 година към края на месец февруари е образуван недостиг по консолидираната фискална стратегия.
Въпреки че приходите, помощите и даренията по КФП нарастват по отношение на същия интервал на миналата година с към 1,3 милиарда лева, изпреварващият растеж на разноските (с към 2,3 милиарда лева.) води до утежняване на бюджетното салдо. В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при разноските за пенсии, които се усилват с над 700 млн. лева, както и в частта на разноските за дотации (с към 680 млн. лева.), разноските за прехрана (с към 400 млн. лева.), разноските за личен състав (с близо 400 млн. лева.), и други.
Ръстът на разноските се дължи на влезнали в действие нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, настоящи стратегии за погашение на обезщетения на потребителите на електрическа сила, разплащане на отговорности по бюджета на Министерство на регионалното развитие, влезнали в действие увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.
При опазване на обрисувалите се трендове в приходите и разноските в годишен проект е допустимо да възникне риск от образуване на несъразмерен недостиг над референтната стойност от 3 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт по Пакта за непоклатимост и напредък, главен индикатор в подтекста на напъните за присъединение на България към еврозоната.
Това от своя страна постанова при разискването и приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 година да бъдат разисквани и признати ограничения както в разходната част на бюджета, по този начин и за укрепване на приходите, с оглед да бъдат финансирани разноските по настоящото законодателство при опазване на устойчивостта на обществените финанси и съблюдаване на настоящите фискални правила в Закона за обществените финанси.
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по КФП към февруари 2023 година се чака да бъдат в размер на 9 350 млн. лева и нарастват с 1 341 млн. лева по отношение на регистрираните за първите два месеца на 2022 година. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално по отношение на същия интервал на 2022 година с 1 335 млн. лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) – са близки до регистрираните за същия интервал на миналата година.
Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към февруари 2023 година са в размер на 9 600 млн. лв.. За съпоставяне, разноските по КФП към февруари 2022 година бяха в размер на 7 296 млн. лв..
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 28.02.2023 година от централния бюджет, възлиза на 284 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Статистическите данни и Информационният бюлетин за осъществяването на държавния бюджет и главните индикатори на консолидираната фискална стратегия, на база на данни от месечните доклади за касовото осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към февруари 2023 година, ще бъдат оповестени на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец март 2023 година.
Публикувани са данните за осъществяването на консолидираната фискална стратегия към 31.01.2023 г.
На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа за януари 2023 година е позитивно в размер на 470,6 млн. лева (0,3 % от прогнозния БВП) и се образува от превишение на приходите над разноските по националния бюджет в размер на 399,9 млн. лева и по европейските средства в размер на 70,7 млн. лв.. Въпреки че приходите по КФП нарастват по отношение на същия интервал на миналата година, изпреварващият растеж на разноските води до утежняване на бюджетното салдо по отношение на регистрираното за януари 2022 година (за януари 2022 година бе регистрирано превишение на приходите над разноските по КФП в размер на 937,0 млн. лева.). Ръстът на разноските се дължи на влезнали в действие нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, настоящи стратегии за погашение на обезщетения на потребителите на електрическа сила отвън контролирания пазар и други.
Приходите, помощите и даренията по КФП за януари 2023 година са в размер на 4 865,6 млн. лева Постъпленията нарастват с 544,5 млн. лева (12,6 %) по отношение на регистрираните за януари 2022 година Данъчните и неданъчните доходи по КФП нарастват номинално с 463,7 млн. лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са повече с 80,7 млн. лева по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година.
Общата сума на данъчните приходи по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 3 981,4 млн. лева Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 428,1 млн. лева (12,0 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година, като образуват 81,8 % от общите приходи по КФП за интервала. Приходите от директни налози са в размер на 488,7 млн. лева, като нарастват с 80,2 млн. лева (19,6 %) по отношение на регистрираните за януари 2022 година Постъпленията от косвени налози са в размер на 1 914,9 млн. лева (спад от 166,4 млн. лева, 8,0 % по отношение на регистрираните за януари 2022 г.), като приходите от Данък добавена стойност са в размер на 1 399,3 млн. лева (спад от 7,0 % по отношение на регистрираните за януари 2022 г.), от акцизи възлизат на 476,5 млн. лева (спад от 9,9 % по отношение на същия интервал на миналата година), а тези от мита са в размер на 28,5 млн. лева (спад от 22,7 % по отношение на регистрираните за януари 2022 г.). Постъпленията от други налози (вкл. имуществени и други налози по ЗКПО) са в размер на 419,0 млн. лева (в т. ч. 322,0 млн. лева целеви вноски във Фонд " Сигурност на електроенергийната система " от производителите и търговците на електрическа сила, в осъществяване на § 8 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за използване на разпореждания на ЗДБРБ за 2022 година, ЗБДОО за 2022 година и ЗБНЗОК за 2022 г.) или растеж от 338,5 млн. лева по отношение на регистрираните за януари 2022 година Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 1 158,9 млн. лева, което съставлява растеж от 175,8 млн. лева (17,9 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на 2022 г.
Неданъчните доходи са в размер на 688,0 млн. лева (ръст от 35,6 млн. лева, 5,5 % по отношение на същия интервал на 2022 г.) и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, включително вноски от доходи от държавни и общински предприятия, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 196,2 млн. лв..
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за януари 2023 година възлизат на 4 395,1 млн. лева За съпоставяне разноските по КФП за януари 2022 година бяха в размер на 3 384,1 млн. лв.. Най-значително повишаване има в частта на обществените разноски и по-специално разноските за пенсии, които нарастват номинално с 379,7 млн. лева, следвани от разноските за дотации, които нарастват с 264,7 млн. лева, главно заради настоящите стратегии за погашение на обезщетения за небитовите консуматори на електрическа сила. Ръст има и при финансовите разноски, разноските за личен състав и разноските за прехрана.
Нелихвените разноски са в размер на 4 252,7 млн. лева (ръст от 1 033,8 млн. лева, 32,1 % по отношение на регистрираните за януари 2022 г.). Текущите нелихвени разноски са в размер на 3 982,0 млн. лв.. Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 269,3 млн. лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 1,4 млн. лв.. Лихвените заплащания са в размер на 30,3 млн. лева (спад с 1,8 млн. лева, 5,5 % по отношение на януари 2022 г.).
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31.01.2023 година от централния бюджет, възлиза на 112,0 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Размерът на фискалния запас към 31.01.2023 година е 16,4 милиарда лева, в това число 15,2 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 1,2 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Данните за осъществяването на консолидираната фискална стратегия към 31 януари 2023 година са оповестени на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „ Статистика ". Освен статистическите данни, е оповестен и Информационен бюлетин за осъществяването на държавния бюджет и главните индикатори на консолидираната фискална стратегия, който съставлява къс разбор на осъществяването на главните бюджетни параметри на консолидирано равнище и по съставни бюджети.
28 Фев 202350427 Фев 2023228327 Фев 2023120126 Фев 2023153525 Фев 2023259624 Фев 2023204КоментариОтвратен01 Март 2023 11:21ч.
Великата финасова министърка! Боже, пази България!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Гражданин01 Март 2023 11:23ч.
България няма бюджет за 2023 година, заради нежеланието на тази и такива като нея да го внесат в Народно събрание. Страната се ръководи от субективнаат воля на няколко персони, конфигурирани във властта!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Отвратен01 Март 2023 13:38ч.
Много тъкмо казано.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Глупав и грозен01 Март 2023 11:43ч.
А щяхме да строим мостове на Дунав, тунели, няколко автомагистрали Хемус... Какви времена бяха..
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ма какво са 1 млрд.лева!?01 Март 2023 11:54ч.
има-няма 2-3 самолета, пиши ги свалени в първите 5 минути от въздушния пердах. Като ги получим на чертеж, ще изкарат по-дълго:) и няма да им строим инфраструктура за още два пъти по толкоз.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ба, ще се разбият01 Март 2023 12:34ч.
още на ученията
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Георги Ат.01 Март 2023 12:56ч.
Стига с тия обезщетения за цените на електричеството, страната да си влезе в ролята и да спре да дотира бизнеса.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати да не банкрутират приватизаторите,01 Март 2023 13:24ч.
че сички ще се наредят пред козяк за една корица хлебец.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Правилно,01 Март 2023 15:33ч.
хем може на пострадалите да им пристигна на акъла да потърсят същинската причина за цените на силата, току-виж взели ограничения.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Ревизия на рриватизацията трябва01 Март 2023 13:29ч.
И нов Народен съд, несъмнено.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани23 Фев 2023156028 Фев 202360626 Фев 2023754118 Фев 20231496
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
На база на предварителни данни и оценки се чака бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) към края на месец февруари 2023 година да бъде недостиг в размер на 250 млн. лева (0,1 % от прогнозния БВП). Това оповестиха от пресцентъра на министерството на финансите.
За съпоставяне, за първите два месеца на 2022 година бе регистриран остатък в размер на 713,3 млн. лева, което значи, че на годишна база бюджетното салдо за интервала се утежнява с към 1 милиарда лева Данните демонстрират още, че за първи път след 2015 година към края на месец февруари е образуван недостиг по консолидираната фискална стратегия.
Въпреки че приходите, помощите и даренията по КФП нарастват по отношение на същия интервал на миналата година с към 1,3 милиарда лева, изпреварващият растеж на разноските (с към 2,3 милиарда лева.) води до утежняване на бюджетното салдо. В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при разноските за пенсии, които се усилват с над 700 млн. лева, както и в частта на разноските за дотации (с към 680 млн. лева.), разноските за прехрана (с към 400 млн. лева.), разноските за личен състав (с близо 400 млн. лева.), и други.
Ръстът на разноските се дължи на влезнали в действие нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, настоящи стратегии за погашение на обезщетения на потребителите на електрическа сила, разплащане на отговорности по бюджета на Министерство на регионалното развитие, влезнали в действие увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.
При опазване на обрисувалите се трендове в приходите и разноските в годишен проект е допустимо да възникне риск от образуване на несъразмерен недостиг над референтната стойност от 3 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт по Пакта за непоклатимост и напредък, главен индикатор в подтекста на напъните за присъединение на България към еврозоната.
Това от своя страна постанова при разискването и приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 година да бъдат разисквани и признати ограничения както в разходната част на бюджета, по този начин и за укрепване на приходите, с оглед да бъдат финансирани разноските по настоящото законодателство при опазване на устойчивостта на обществените финанси и съблюдаване на настоящите фискални правила в Закона за обществените финанси.
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по КФП към февруари 2023 година се чака да бъдат в размер на 9 350 млн. лева и нарастват с 1 341 млн. лева по отношение на регистрираните за първите два месеца на 2022 година. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално по отношение на същия интервал на 2022 година с 1 335 млн. лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) – са близки до регистрираните за същия интервал на миналата година.
Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към февруари 2023 година са в размер на 9 600 млн. лв.. За съпоставяне, разноските по КФП към февруари 2022 година бяха в размер на 7 296 млн. лв..
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 28.02.2023 година от централния бюджет, възлиза на 284 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Статистическите данни и Информационният бюлетин за осъществяването на държавния бюджет и главните индикатори на консолидираната фискална стратегия, на база на данни от месечните доклади за касовото осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към февруари 2023 година, ще бъдат оповестени на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец март 2023 година.
Публикувани са данните за осъществяването на консолидираната фискална стратегия към 31.01.2023 г.
На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа за януари 2023 година е позитивно в размер на 470,6 млн. лева (0,3 % от прогнозния БВП) и се образува от превишение на приходите над разноските по националния бюджет в размер на 399,9 млн. лева и по европейските средства в размер на 70,7 млн. лв.. Въпреки че приходите по КФП нарастват по отношение на същия интервал на миналата година, изпреварващият растеж на разноските води до утежняване на бюджетното салдо по отношение на регистрираното за януари 2022 година (за януари 2022 година бе регистрирано превишение на приходите над разноските по КФП в размер на 937,0 млн. лева.). Ръстът на разноските се дължи на влезнали в действие нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, настоящи стратегии за погашение на обезщетения на потребителите на електрическа сила отвън контролирания пазар и други.
Приходите, помощите и даренията по КФП за януари 2023 година са в размер на 4 865,6 млн. лева Постъпленията нарастват с 544,5 млн. лева (12,6 %) по отношение на регистрираните за януари 2022 година Данъчните и неданъчните доходи по КФП нарастват номинално с 463,7 млн. лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са повече с 80,7 млн. лева по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година.
Общата сума на данъчните приходи по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 3 981,4 млн. лева Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 428,1 млн. лева (12,0 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година, като образуват 81,8 % от общите приходи по КФП за интервала. Приходите от директни налози са в размер на 488,7 млн. лева, като нарастват с 80,2 млн. лева (19,6 %) по отношение на регистрираните за януари 2022 година Постъпленията от косвени налози са в размер на 1 914,9 млн. лева (спад от 166,4 млн. лева, 8,0 % по отношение на регистрираните за януари 2022 г.), като приходите от Данък добавена стойност са в размер на 1 399,3 млн. лева (спад от 7,0 % по отношение на регистрираните за януари 2022 г.), от акцизи възлизат на 476,5 млн. лева (спад от 9,9 % по отношение на същия интервал на миналата година), а тези от мита са в размер на 28,5 млн. лева (спад от 22,7 % по отношение на регистрираните за януари 2022 г.). Постъпленията от други налози (вкл. имуществени и други налози по ЗКПО) са в размер на 419,0 млн. лева (в т. ч. 322,0 млн. лева целеви вноски във Фонд " Сигурност на електроенергийната система " от производителите и търговците на електрическа сила, в осъществяване на § 8 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за използване на разпореждания на ЗДБРБ за 2022 година, ЗБДОО за 2022 година и ЗБНЗОК за 2022 г.) или растеж от 338,5 млн. лева по отношение на регистрираните за януари 2022 година Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 1 158,9 млн. лева, което съставлява растеж от 175,8 млн. лева (17,9 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на 2022 г.
Неданъчните доходи са в размер на 688,0 млн. лева (ръст от 35,6 млн. лева, 5,5 % по отношение на същия интервал на 2022 г.) и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, включително вноски от доходи от държавни и общински предприятия, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 196,2 млн. лв..
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за януари 2023 година възлизат на 4 395,1 млн. лева За съпоставяне разноските по КФП за януари 2022 година бяха в размер на 3 384,1 млн. лв.. Най-значително повишаване има в частта на обществените разноски и по-специално разноските за пенсии, които нарастват номинално с 379,7 млн. лева, следвани от разноските за дотации, които нарастват с 264,7 млн. лева, главно заради настоящите стратегии за погашение на обезщетения за небитовите консуматори на електрическа сила. Ръст има и при финансовите разноски, разноските за личен състав и разноските за прехрана.
Нелихвените разноски са в размер на 4 252,7 млн. лева (ръст от 1 033,8 млн. лева, 32,1 % по отношение на регистрираните за януари 2022 г.). Текущите нелихвени разноски са в размер на 3 982,0 млн. лв.. Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 269,3 млн. лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 1,4 млн. лв.. Лихвените заплащания са в размер на 30,3 млн. лева (спад с 1,8 млн. лева, 5,5 % по отношение на януари 2022 г.).
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31.01.2023 година от централния бюджет, възлиза на 112,0 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Размерът на фискалния запас към 31.01.2023 година е 16,4 милиарда лева, в това число 15,2 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 1,2 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Данните за осъществяването на консолидираната фискална стратегия към 31 януари 2023 година са оповестени на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „ Статистика ". Освен статистическите данни, е оповестен и Информационен бюлетин за осъществяването на държавния бюджет и главните индикатори на консолидираната фискална стратегия, който съставлява къс разбор на осъществяването на главните бюджетни параметри на консолидирано равнище и по съставни бюджети.
28 Фев 202350427 Фев 2023228327 Фев 2023120126 Фев 2023153525 Фев 2023259624 Фев 2023204КоментариОтвратен01 Март 2023 11:21ч.
Великата финасова министърка! Боже, пази България!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Гражданин01 Март 2023 11:23ч.
България няма бюджет за 2023 година, заради нежеланието на тази и такива като нея да го внесат в Народно събрание. Страната се ръководи от субективнаат воля на няколко персони, конфигурирани във властта!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Отвратен01 Март 2023 13:38ч.
Много тъкмо казано.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Глупав и грозен01 Март 2023 11:43ч.
А щяхме да строим мостове на Дунав, тунели, няколко автомагистрали Хемус... Какви времена бяха..
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ма какво са 1 млрд.лева!?01 Март 2023 11:54ч.
има-няма 2-3 самолета, пиши ги свалени в първите 5 минути от въздушния пердах. Като ги получим на чертеж, ще изкарат по-дълго:) и няма да им строим инфраструктура за още два пъти по толкоз.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ба, ще се разбият01 Март 2023 12:34ч.
още на ученията
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Георги Ат.01 Март 2023 12:56ч.
Стига с тия обезщетения за цените на електричеството, страната да си влезе в ролята и да спре да дотира бизнеса.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати да не банкрутират приватизаторите,01 Март 2023 13:24ч.
че сички ще се наредят пред козяк за една корица хлебец.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Правилно,01 Март 2023 15:33ч.
хем може на пострадалите да им пристигна на акъла да потърсят същинската причина за цените на силата, току-виж взели ограничения.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Ревизия на рриватизацията трябва01 Март 2023 13:29ч.
И нов Народен съд, несъмнено.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани23 Фев 2023156028 Фев 202360626 Фев 2023754118 Фев 20231496
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ