Има рози бели, бели като луната, има рози черни, те са рози вечни…♥ Елин ПЕЛИН
(Roses, by Vincent van Gogh, 1889, National Museum of Western Art)
РОЗИ
Има рози благоуханни. Тяхната нежна багра наподобява на оная фантастична багра, с която усмивката на слънцето багри дребните пушести облачета, които вечер го изпращат отдалече.
Има рози червени. Те припомнят цвета на жива рана и всяко тяхно цветолистче наподобява на кърваво леке.
Това са огнените рози на пристрастеността.
Има рози жълти, жълти като пламъка на восъчна свещ, като лицето на есента. Това са тъжните рози на раздялата, розите на примирението със ориста.
Поздравете мълком тия благородни рози, когато ги видите да красят гърдите на някого.
Има рози бели, бели като луната, когато заран слънцето я заварва още на небето и погледите им се срещат.
Това е розата на безмълвната и безнадеждна обич, на копнежа и на тъжните самотни фантазии.
Има рози черни, те са рози безконечни, тъй като в никакъв случай не процъфтяват. Шиповете им са остри и цветолистчетата огромни и къдрави.
Тия странни рози порастват в човешките души.
Това са черните рози на тъгата.
Картини: Wikimedia Commons; заглавна - Roses / Vase with Roses, by Vincent van Gogh, 1890, National Museum of Western Art, Japan
