Как ще работи „Лукойл“ на Росенец?
„ Росенец ” е единственото пристанище в Европейски Съюз, през което може да се внася съветски нефт. То се управлява от съветската компания „ Лукойл ”. Депутатите гласоподаваха процедура за връщане на държавния надзор върху „ Росенец “. Какво следва? И може ли зад видимо положителни планове да стои частен интерес?
Депутатите гласоподаваха на първо и второ четене страната да приключи концесията на нефтеното пристанище „ Росенец “ край Бургас, дадена на съветската компания „ Лукойл “. Това се случи в рамките единствено дневно. Приетите промени са част от Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения против Русия по отношение на дейностите ѝ в Украйна.
Пристанище „ Росенец “ се намира директно до рафинерията на „ Лукойл “, покрай едноименния парк. Ползването на пристанищния терминал е разказано в приватизационния контракт за продажбата на „ Нефтохим “ от 1999 година То е една от главните аргументи страната да резервира така наречен златна акция от приватизираното сдружение с концепцията да има надзор върху терминала.
През 2011 година, по време на ръководството на първия кабинет на ГЕРБ и Бойко Борисов, пристанището е обещано на концесия на „ Лукойл “ за 35 години. Това значи, че страната като притежател се отхвърля от правото непосредствено да ръководи терминала и дава това право на съветската компания.
Решението на депутатите да прекратят концесията е обвързвано с използването на европейските наказания против Русия, наложени поради войната ѝ против Украйна. Една от тях е ембарго върху вноса на съветски нефт по море. България получи дерогация от правилото до края на 2024 година Сега се приказва за прибързано преустановяване на изключението.
„ През годините сме ставали очевидци на невъзможността на българските институции на управляват какво и какъв брой влиза в България през пристанище „ Росенец “, сподели за Свободна Европа Мартин Владимиров от Центъра за проучване на демокрацията. Според него „ това е първа стъпка от това като цяло да изгоним „ Лукойл ”.
Подобен коментар направи и депутатът от ПП-ДБ Владислав Панев пред Българска национална телевизия в неделя. В понеделник министър председателят Николай Денков сподели, че „ да приказваме за изтласкване, репресивни ограничения, това въобще не влиза в проектите на това държавно управление. “
Какво следва при преустановяване на концесията на „ Росенец “?
Как ще работи „ Лукойл “ на Росенец?
„ Лукойл ” може да продължи да работи на пристанището в Росенец след прекратяването на концесията. Разликата е, че вместо концесионна такса, ще заплаща пристанищни такси.
Според ръководителя на енергийната комисия в Народното събрание Делян Добрев (ГЕРБ) отнемането на концесията няма да промени нищо. „ Те ще заплащат такси за товарене и разтоварване на пристанището ”. Причината е, че цялата инфраструктура е благосъстоятелност на „ Лукойл ”. „ Тръбите, които са в морето, са на „ Лукойл ”. Те са им в приватизационния контракт. Няма от кое място да се отклони, с цел да отиде някъде другаде този нефт. Той физически не може да отиде другаде ”, сподели Добрев.
Според Ивайло Мирчев, народен представител от ПП-ДБ, се „ трансформира стопанинът на пристанището. Достъпът до там към този момент няма да се ръководи от „ Лукойл ”, а от страната и те ще могат да влизат с позволение ”. По думите му по този начин страната ще може да управлява какъв брой и какъв нефт действително влиза в страната.
Според Констанца Рангелова от Центъра за проучване на демокрацията с прекратяването на концесията „ контролът върху вноса ще е по-голям, когато „ Лукойл “ не управлява напълно пристанището. Ако има контрабанда, може да се види ”, сподели Рангелова.
Държавата и сега има свои представители в „ Росенец “. Те са от Министерството на финансите (МФ) и „ Гранична полиция “. От финансовото министерство споделиха в отговор до Свободна Европа, че „ в края на ръководството на второто служебно държавно управление част от чиновници на Националната организация по приходите (НАП) и „ Гранична полиция “ са изтеглени. След назначението на постоянното държавно управление мярката за всекидневен 24-часов надзор е възобновена ”.
От МФ разясниха и думите на Атанас Атанасов от ПП-ДБ, че през терминала „ минава контрабанда “ и че се разтоварва съветски нефт в нарушаване на европейските наказания. Според МФ „ през последните 2 години няма открити нарушавания на митническото и акцизното законодателство на нефтено пристанище „ Росенец “.
Достъпно единствено на хартия
Ползването на пристанището в Росенец е „ един от главните принадлежности, посредством които „ Лукойл ” получава преференциално състояние на пазара на горива в Бълария ”, сподели Мартин Владимиров.
Формално пристанището може да се употребява и от други компании. Това обаче не се случва. Причината е, че са „ заложени условия, които на практика не са изпълними от други сдружения ”, споделиха за Свободна Европа от МФ.
През април Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) санкции „ Лукойл ” за това, че не позволява други вносители и производители на автомобилни горива до складовете си за предпазване на горива и лимитира вноса по море като блокира достъпа до складовете на пристанищните терминали “Росенец ” в Бургас и “Петрол – Варна ”
След влизането в действие на европейските наказания против Русия пристанището в Росенец остана единствената врата за съветски нефт по море. Причината е изключението, издействано за България от Асен Василев, който беше министър на финансите и в предходното постоянно държавно управление. Европейската комисия разреши дерогацията, а срокът ѝ е до 31 декември 2024 година Няма обществено прочут разбор за изгодите за България от тази дерогация.
Експертите, с които Свободна Европа беседва, споделят, че това изключение би трябвало да отпадне. „ Това е мнение на Центъра за проучване на демокрацията през цялото време ”, сподели Костанца Рангелова. „ Рафинерията става безинтерсна, в случай че отпадне дерогацията ”, сподели Делян Добрев. Според Ивайло Мирчев от ПП-ДБ „ дерогацията обслужва единствено „ Лукойл “.
Според Мартин Владимиров дейностите против „ Лукойл ” са „ малко хашлашки ”. Според него има риск зад видимо верни дейности да се обслужва частен интерес. „ Има един вид, при който рафинерията стопира да работи и това облагодетелства другите така наречен „ ангели “, които имат потенциал през Варна да внасят огромни количества горива ”, сподели Владимиров.
Според него интензивността на Комисия за защита на конкуренцията „ няма нищо общо с съветската инвазия, а с желанието на друга компания да натисне по други способи. Един различен частен интерес употребява съветската инвазия, с цел да се възползва и да се облагодетелства ”, сподели Владимиров. Според него по-важното е страната да употребява златната си акция и да поеме краткотрайно оперативния надзор в рафинерията.
Къде са парите?
От началото на войната на Русия против Украйна „ Лукойл ” записва големи облаги. Основната причина е, че работи с съветски нефт, който е по-евтин. Това обаче не води до по-ниски цени за крайните консуматори.
В началото на януари Народното събрание реши, че свръхпечалбата на „ Лукойл “, която се получва от разликата на цената на съветския нефт и този от други производители, да бъде обложена. Гласувано беше „ Лукойл ” да превежда всеки месец 70 на 100 от разликата в цените на суровия нефт сред вид „ Брент ” и по-евтиния съветски „ Уралс ” към Фонда за сигурност на електроенергийната система. Парите, които ще бъдат събрани от страната, ще бъдат дадени на нуждаещи се консуматори с ваучери. Служебното държавно управление не одобри решение кой и по какъв начин ще получава ваучери. „ Няма една стотинка превод. Министерството на стопанската система не си е свършило работата. Те би трябвало да показват средномесечната цена за „ Уралс ” и за „ Бренд ” и на база на това да внасят 70 % ”, сподели Делян Добрев.
Свободна Европа попита Министерство на стопанската система дали тези пари се внасят, само че не получи отговор.
*Текстът е оповестен в
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Депутатите гласоподаваха на първо и второ четене страната да приключи концесията на нефтеното пристанище „ Росенец “ край Бургас, дадена на съветската компания „ Лукойл “. Това се случи в рамките единствено дневно. Приетите промени са част от Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения против Русия по отношение на дейностите ѝ в Украйна.
Пристанище „ Росенец “ се намира директно до рафинерията на „ Лукойл “, покрай едноименния парк. Ползването на пристанищния терминал е разказано в приватизационния контракт за продажбата на „ Нефтохим “ от 1999 година То е една от главните аргументи страната да резервира така наречен златна акция от приватизираното сдружение с концепцията да има надзор върху терминала.
През 2011 година, по време на ръководството на първия кабинет на ГЕРБ и Бойко Борисов, пристанището е обещано на концесия на „ Лукойл “ за 35 години. Това значи, че страната като притежател се отхвърля от правото непосредствено да ръководи терминала и дава това право на съветската компания.
Решението на депутатите да прекратят концесията е обвързвано с използването на европейските наказания против Русия, наложени поради войната ѝ против Украйна. Една от тях е ембарго върху вноса на съветски нефт по море. България получи дерогация от правилото до края на 2024 година Сега се приказва за прибързано преустановяване на изключението.
„ През годините сме ставали очевидци на невъзможността на българските институции на управляват какво и какъв брой влиза в България през пристанище „ Росенец “, сподели за Свободна Европа Мартин Владимиров от Центъра за проучване на демокрацията. Според него „ това е първа стъпка от това като цяло да изгоним „ Лукойл ”.
Подобен коментар направи и депутатът от ПП-ДБ Владислав Панев пред Българска национална телевизия в неделя. В понеделник министър председателят Николай Денков сподели, че „ да приказваме за изтласкване, репресивни ограничения, това въобще не влиза в проектите на това държавно управление. “
Какво следва при преустановяване на концесията на „ Росенец “?
Как ще работи „ Лукойл “ на Росенец?
„ Лукойл ” може да продължи да работи на пристанището в Росенец след прекратяването на концесията. Разликата е, че вместо концесионна такса, ще заплаща пристанищни такси.
Според ръководителя на енергийната комисия в Народното събрание Делян Добрев (ГЕРБ) отнемането на концесията няма да промени нищо. „ Те ще заплащат такси за товарене и разтоварване на пристанището ”. Причината е, че цялата инфраструктура е благосъстоятелност на „ Лукойл ”. „ Тръбите, които са в морето, са на „ Лукойл ”. Те са им в приватизационния контракт. Няма от кое място да се отклони, с цел да отиде някъде другаде този нефт. Той физически не може да отиде другаде ”, сподели Добрев.
Според Ивайло Мирчев, народен представител от ПП-ДБ, се „ трансформира стопанинът на пристанището. Достъпът до там към този момент няма да се ръководи от „ Лукойл ”, а от страната и те ще могат да влизат с позволение ”. По думите му по този начин страната ще може да управлява какъв брой и какъв нефт действително влиза в страната.
Според Констанца Рангелова от Центъра за проучване на демокрацията с прекратяването на концесията „ контролът върху вноса ще е по-голям, когато „ Лукойл “ не управлява напълно пристанището. Ако има контрабанда, може да се види ”, сподели Рангелова.
Държавата и сега има свои представители в „ Росенец “. Те са от Министерството на финансите (МФ) и „ Гранична полиция “. От финансовото министерство споделиха в отговор до Свободна Европа, че „ в края на ръководството на второто служебно държавно управление част от чиновници на Националната организация по приходите (НАП) и „ Гранична полиция “ са изтеглени. След назначението на постоянното държавно управление мярката за всекидневен 24-часов надзор е възобновена ”.
От МФ разясниха и думите на Атанас Атанасов от ПП-ДБ, че през терминала „ минава контрабанда “ и че се разтоварва съветски нефт в нарушаване на европейските наказания. Според МФ „ през последните 2 години няма открити нарушавания на митническото и акцизното законодателство на нефтено пристанище „ Росенец “.
Достъпно единствено на хартия
Ползването на пристанището в Росенец е „ един от главните принадлежности, посредством които „ Лукойл ” получава преференциално състояние на пазара на горива в Бълария ”, сподели Мартин Владимиров.
Формално пристанището може да се употребява и от други компании. Това обаче не се случва. Причината е, че са „ заложени условия, които на практика не са изпълними от други сдружения ”, споделиха за Свободна Европа от МФ.
През април Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) санкции „ Лукойл ” за това, че не позволява други вносители и производители на автомобилни горива до складовете си за предпазване на горива и лимитира вноса по море като блокира достъпа до складовете на пристанищните терминали “Росенец ” в Бургас и “Петрол – Варна ”
След влизането в действие на европейските наказания против Русия пристанището в Росенец остана единствената врата за съветски нефт по море. Причината е изключението, издействано за България от Асен Василев, който беше министър на финансите и в предходното постоянно държавно управление. Европейската комисия разреши дерогацията, а срокът ѝ е до 31 декември 2024 година Няма обществено прочут разбор за изгодите за България от тази дерогация.
Експертите, с които Свободна Европа беседва, споделят, че това изключение би трябвало да отпадне. „ Това е мнение на Центъра за проучване на демокрацията през цялото време ”, сподели Костанца Рангелова. „ Рафинерията става безинтерсна, в случай че отпадне дерогацията ”, сподели Делян Добрев. Според Ивайло Мирчев от ПП-ДБ „ дерогацията обслужва единствено „ Лукойл “.
Според Мартин Владимиров дейностите против „ Лукойл ” са „ малко хашлашки ”. Според него има риск зад видимо верни дейности да се обслужва частен интерес. „ Има един вид, при който рафинерията стопира да работи и това облагодетелства другите така наречен „ ангели “, които имат потенциал през Варна да внасят огромни количества горива ”, сподели Владимиров.
Според него интензивността на Комисия за защита на конкуренцията „ няма нищо общо с съветската инвазия, а с желанието на друга компания да натисне по други способи. Един различен частен интерес употребява съветската инвазия, с цел да се възползва и да се облагодетелства ”, сподели Владимиров. Според него по-важното е страната да употребява златната си акция и да поеме краткотрайно оперативния надзор в рафинерията.
Къде са парите?
От началото на войната на Русия против Украйна „ Лукойл ” записва големи облаги. Основната причина е, че работи с съветски нефт, който е по-евтин. Това обаче не води до по-ниски цени за крайните консуматори.
В началото на януари Народното събрание реши, че свръхпечалбата на „ Лукойл “, която се получва от разликата на цената на съветския нефт и този от други производители, да бъде обложена. Гласувано беше „ Лукойл ” да превежда всеки месец 70 на 100 от разликата в цените на суровия нефт сред вид „ Брент ” и по-евтиния съветски „ Уралс ” към Фонда за сигурност на електроенергийната система. Парите, които ще бъдат събрани от страната, ще бъдат дадени на нуждаещи се консуматори с ваучери. Служебното държавно управление не одобри решение кой и по какъв начин ще получава ваучери. „ Няма една стотинка превод. Министерството на стопанската система не си е свършило работата. Те би трябвало да показват средномесечната цена за „ Уралс ” и за „ Бренд ” и на база на това да внасят 70 % ”, сподели Делян Добрев.
Свободна Европа попита Министерство на стопанската система дали тези пари се внасят, само че не получи отговор.
*Текстът е оповестен в
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ