Да си спомним за онези момчета, които построиха язовирите ни. Едно цяло поколение
Росен Петров /> Виждали ли сте стената на язовир „ Въча “? Преди години, пътувайки за Девин, имах тази опция и бях замаян. 144,5-метрова бетонна камара, инженерно знамение, издигнато в снагата на Родопите, с дължина по короната от 420 метра. Знаещ локален човек с очевидни механически знания ми изясни, че преливникът се състоял от четири полета по 8 метра и можел да „ пусне “ 2060 кубични метра вода в секунда.
Всъщност постоянно, когато съм се изправял пред сходни градежи - или даже пред някой от старите и ръждясали, а много от тях към този момент и нарязани, индустриални колоси - съм изпитвал известно благоговение. Може би тъй като като дете много време живеех в един боен цех (майка ми, баба ми и дядо ми работеха там и живеехме на квартира в завода) и въпреки всичко съм видял какъв труд кипеше там. И може би, тъй като се пробвам да си давам сметка с какъв напън и пот са издигнати тези „ неща “. Кървава пот и доста мазоли.
Но тук думата ми е за язовирите, тъй като доста от заводите отпътуваха за скрап, а някои очевидно бяха издигнати на неверни места и с неверна тактика - или най-малко подобен е днешният роман. А виж, язовирите си стоят. И си представям какво още по-голямо безводие щеше да има, в случай че ги нямаше тях и издигнатото от нашите татковци и дядовци.
Само за десетилетието сред 1960 и 1970 година в България са издигнати 95 огромни язовира. Въпросният „ Въча “ е повдигнат от 1968 до 1975 година Световната статистика на ICOLD (International Commission on Large Dams, или Международната комисия по огромните язовири) - една сериозна организация - споделя нещо забавно: по ритъм и активност на строителство на язовирни стени по отношение на територия и население България тогава се подрежда на трето място в света. След индустриални и софтуерни колоси като Съединени американски щати и Япония.
Защо ви описвам това? Не с цел да тъгуваме по предишното. А тъй като е любопитно по какъв начин в тези времена за 40 години са издигнати 200 огромни язовира, от които 52 носят определението „ стратегически “, а за последните 37 години сме довършили едвам... 11. И до момента в който през днешния ден спорим за всеки ремонт, тези 52 „ ветерана “ не престават да ни държат над водата. Буквално. Всъщност сравнението е надалеч по-стряскащо, тъй като 8 от тези 11 „ нови “ язовира са просто довършени при започване на 90-те, а действително напълно издигнатите след 1989 година са единствено два - „ Пловдивци “ и „ Цанков камък “.
Но дано слезем от високите стени и погледнем към нещо, за което се приказва по-рядко - цената на този бетон в човешка пот. Защото тези стени не са се появили с магическа пръчка.
Само за построяването на язовир „ Искър “ са мобилизирани хиляди строители и трудоваци. Те не са имали модерните лазерни нивелири или компютърно ръководени багери. Имали са лопати, кирки и една безкрайна непримиримост. Работило се е на три смени, 365 дни в годината, при зимни температури от -20°C в планината. Знаете ли какъв брой бетон е излят единствено в стената на „ Искър “? Над 180 000 кубически метра. А в този момент си представете, че всяка количка от този бетон е предходна през човешка ръка. Това е бил „ трудов възторг “, постоянно недоплатен или „ безвъзмезден “, само че подплатен със здрава, сурова дисциплинираност. Младежи на по 18–20 години, които са прекарвали младостта си в тунели, цялостни с прахуляк и подпочвени води. Само при построяването на каскадата „ Белмекен-Сестримо “ са прокопани над 100 километра деривационни тунели високо в планината. България е била измежду водачите по прокопаване на хидротехнически тунели при тежки скални условия.
И тук става още по-интересно, тъй като българи строят комплицирани хидротехнически уреди освен у нас, само че и по света. Да вземем за образец Мароко. Там българите построяват язовира „ Мансур Еддаби “ – основен обект, който преобразява земеделието в района. Или Сирия, където нашите експерти проектират и построяват много дребни и огромни язовири, в това число големия хидровъзел „ Растан “. Такива ми ти работи.
И когато през днешния ден минавате около някой от тези язовири в страната ни, спомнете си освен за милионите кубици вода, а за тези момчета, които ги построиха. И в случай че инцидентно докоснете студения бетон, можете да усетите в него и малко топлота - дали тъй като е нагорещен от топлото слънце, или тъй като в него е застинала горещата кръв на едно цяло потомство. Нека помним. /> Фейсбук
Всъщност постоянно, когато съм се изправял пред сходни градежи - или даже пред някой от старите и ръждясали, а много от тях към този момент и нарязани, индустриални колоси - съм изпитвал известно благоговение. Може би тъй като като дете много време живеех в един боен цех (майка ми, баба ми и дядо ми работеха там и живеехме на квартира в завода) и въпреки всичко съм видял какъв труд кипеше там. И може би, тъй като се пробвам да си давам сметка с какъв напън и пот са издигнати тези „ неща “. Кървава пот и доста мазоли.
Но тук думата ми е за язовирите, тъй като доста от заводите отпътуваха за скрап, а някои очевидно бяха издигнати на неверни места и с неверна тактика - или най-малко подобен е днешният роман. А виж, язовирите си стоят. И си представям какво още по-голямо безводие щеше да има, в случай че ги нямаше тях и издигнатото от нашите татковци и дядовци.
Само за десетилетието сред 1960 и 1970 година в България са издигнати 95 огромни язовира. Въпросният „ Въча “ е повдигнат от 1968 до 1975 година Световната статистика на ICOLD (International Commission on Large Dams, или Международната комисия по огромните язовири) - една сериозна организация - споделя нещо забавно: по ритъм и активност на строителство на язовирни стени по отношение на територия и население България тогава се подрежда на трето място в света. След индустриални и софтуерни колоси като Съединени американски щати и Япония.
Защо ви описвам това? Не с цел да тъгуваме по предишното. А тъй като е любопитно по какъв начин в тези времена за 40 години са издигнати 200 огромни язовира, от които 52 носят определението „ стратегически “, а за последните 37 години сме довършили едвам... 11. И до момента в който през днешния ден спорим за всеки ремонт, тези 52 „ ветерана “ не престават да ни държат над водата. Буквално. Всъщност сравнението е надалеч по-стряскащо, тъй като 8 от тези 11 „ нови “ язовира са просто довършени при започване на 90-те, а действително напълно издигнатите след 1989 година са единствено два - „ Пловдивци “ и „ Цанков камък “.
Но дано слезем от високите стени и погледнем към нещо, за което се приказва по-рядко - цената на този бетон в човешка пот. Защото тези стени не са се появили с магическа пръчка.
Само за построяването на язовир „ Искър “ са мобилизирани хиляди строители и трудоваци. Те не са имали модерните лазерни нивелири или компютърно ръководени багери. Имали са лопати, кирки и една безкрайна непримиримост. Работило се е на три смени, 365 дни в годината, при зимни температури от -20°C в планината. Знаете ли какъв брой бетон е излят единствено в стената на „ Искър “? Над 180 000 кубически метра. А в този момент си представете, че всяка количка от този бетон е предходна през човешка ръка. Това е бил „ трудов възторг “, постоянно недоплатен или „ безвъзмезден “, само че подплатен със здрава, сурова дисциплинираност. Младежи на по 18–20 години, които са прекарвали младостта си в тунели, цялостни с прахуляк и подпочвени води. Само при построяването на каскадата „ Белмекен-Сестримо “ са прокопани над 100 километра деривационни тунели високо в планината. България е била измежду водачите по прокопаване на хидротехнически тунели при тежки скални условия.
И тук става още по-интересно, тъй като българи строят комплицирани хидротехнически уреди освен у нас, само че и по света. Да вземем за образец Мароко. Там българите построяват язовира „ Мансур Еддаби “ – основен обект, който преобразява земеделието в района. Или Сирия, където нашите експерти проектират и построяват много дребни и огромни язовири, в това число големия хидровъзел „ Растан “. Такива ми ти работи.
И когато през днешния ден минавате около някой от тези язовири в страната ни, спомнете си освен за милионите кубици вода, а за тези момчета, които ги построиха. И в случай че инцидентно докоснете студения бетон, можете да усетите в него и малко топлота - дали тъй като е нагорещен от топлото слънце, или тъй като в него е застинала горещата кръв на едно цяло потомство. Нека помним. /> Фейсбук
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ