Ромите от Столипиново“ са европейци на Запад, но у нас

Ромите от „ Столипиново “ са европейци на Запад, само че у нас я карат постарому. С парите от Германия, Франция и Англия ремонтират и купуват жилища, злато и скъпи коли.
В чужбина пращат децата на учебно заведение, с цел да не изгубят богатствата си, до момента в който тук класните стаи са празни

11 ч вечерта в “Столипиново ”.

Върху капака на първокласен автомобил са подредени бири, а от колата звучи мощна музика. Служител на районната администрация става несъзнателен очевидец и взема решение да направи записка. “Тъкмо се прибирам от Германия, честваме ”, изяснява притежателят на возилото. Бързо по-късно обаче той минава на немски. Както и преди, общинари и жители на квартала имат речева преграда, само че към този момент не поради майчиния език, а поради усвоения по време на гурбета.

Оказва се, че доста от живеещите в най-голямата етническа махала в Европа приказват по-добре немски, френски или британски, в сравнение с български,защото прекарват там по-голямата част от годината.

“Работят на 3 места, счупват се напряко и се прибират за 20-ина дни ”, описа пред “24 часа ” Мехмед. Пред магазин до кръстовището на улиците “Крайна ” и “Калина ” той си приказва с племенника си, който от 12-годишен живее в Германия с родителите си.

Младият мъж също е позабравил български, само че пък владее отличен немски, което кара роднините му тук да се гордеят. “Майчиния обаче не го не помнят ”, смее се Мехмед и двамата не престават диалога си на турски.

Чуждоезиковите умения не са единствената смяна в битието на близо 50% от хората в “Столипиново ”, които са избрали да работят на Запад. Опитът им с институциите в чужбина ги е научил да се държат вежливо със чиновниците в администрацията – в последните години случаите на кавги в районното кметство на “Източен ” са намалели доста.

Най-често гастарбайтерите употребили гражданската регистрация, с цел да извадят български акт за раждане на децата, появили се на бял свят в чужбина. Спазват напътствията и изчакват съзнателно да получат нужните документи.

“Усеща се несъмнено разлика в държанието. Социалната среда трансформира отношението на хората. Започват да споделят “моля ” и “благодаря ”, което преди не се е случвало ”, изяснява кметът на “Източен ” Емил Русинов.

При това смяната не била само при диалози с администрацията, когато желаят да получат нещо, а цялостна. По негови наблюдения завърналите се от чужбина са по-мили и учтиви с всички към тях.

У нас постоянно учебните заведения в махалите са полупразни, а децата фиктивно се водят присъстващи.

Миналата година случай от пловдивското ОУ “Найден Геров ” потресе страната, а министърът на образованието Галин Цоков разпореди инспекция, откакто стана ясно, че в продължение на месеци са писани оценки от изпитвания на петокласничка, която се удавила в р. Марица.

Засилените инспекции по-късно откриха, че 450 от 1050 възпитаници се водят официално записани в школото. Петима пък прекосявали от клас в клас, без да са в България.

В чужбина обаче не е по този начин. Там те вървят на учебно заведение, тъй като това е обвързвано с материалното положение на фамилията. Общинските жилища и финансовата помощ изчезват, в случай че хлапето не посещава часовете.

“В чужбина е или-или. Зависи от тяхното държание – в случай че спазваш законите и разпоредбите, се държат с теб като с всеки различен жител ”, изяснява Мехмед.

По думите му манталитетът на гастарбайтерите се трансформира, тъй като в чужбина виждат, че животът е по-хубав, в случай че забравиш дребните тарикатлъци и спазваш законите.

Европейското държание на пловдивските гастарбайтери обаче не продължава дълго. След като се завърнат назад и се потопят в родната атмосфера, те се връщат към старите си привички.

Според Мехмед, щом видят, че локалните не съблюдават разпоредбите, а вършат каквото си желаят, новите германци и англичани също губят мотивация.

“Там стават по-културни, само че като се върне някой тук, след няколко месеца си е същият. Сякаш в никакъв случай не е живял в чужбина ”, споделя той.

По данни на градската администрация щом “Столипиново ” се изпълни през лятото, боклуците по улиците и нерегламентираните сметища се усилват фрапантно.

Макар общината да пренасочва непрекъснато средства за хигиенизиране на квартала, ситуацията е “да пълниш каца без дъно ”, тъй като часове след извозването на тонове боклук на същите места се появяват нови камари.

Хвърлянето на отпадъци от терасата и замърсяването до краен лимит пред блоковете мощно контрастира със обстановката вътре.

Прекрачвайки прага на гастарбайтерски апартамент, човек се придвижва в условия на разкош, напълно разнообразни от разрушените стъкла по стълбищата и бунищата пред входовете. Спални със златни орнаменти, кресла като тронове, нови плочки и скъпи огромни тв приемници във всяка стая.

В Пловдив има към този момент и магазини, профилирани за усета на забогателите поданици на махалата. Всяко лято, щом се прибере у нас, всеки бърза да ремонтира каквото е останало. Ако към този момент няма потребност от ободряване, пък се натрупат пари за нови жилища.

Като в Германия, Нидерландия и Франция хората имат упования към жилищата си. “Не желаят да живеят в тия остарели блокове ”, сочи Мехмед панелките по “Крайна ”. Според него обаче забогателите му съкварталци желаят да живеят в махалата, въпреки и в нови блокове.

Столипиновци броят десетки хиляди за нови жилища на територията на квартала, с цел да продължат живота си в познатата атмосфера.

Но и тази традиция стартира да се разчупва и в градската администрация регистрират нова наклонност – да се купуват жилища в новите здания в “Тракия ”, “Христо Смирненски ” и центъра на Пловдив. След дълги години на Запад някои от пловдивските служащи просто не могат да свикнат още веднъж с изискванията в “Столипиново ”.

След като решат казуса с жилището, хората от махалата обичайно влагат огромна част от спестяванията си в злато.

Гривни, ланци, пръстени и обици се купуват в количества, тъй като по този начин хем демонстрират опциите си, хем си резервират парите за черни дни.

Това държание нервира част от столипиновци, които не работят в чужбина.

“От тая тиня са тръгнали, а в този момент се срамят от нея. Събират пачките, вършат тиктоци и размятат пари, само че не подават ръка на никой от махалата. Никой към този момент не желае да седне на маса с теб, нито да те предложения в своя дом ”, описа 33-годишният Васко.

Мъжът е незает, само че се грижи за две дребни деца – Сийка, на 3 година, и Йорданчо, на 5. Той също пробвал да работи в Германия, само че не му платили и се върнал в противозаконната си къща в Пловдив.

Според него би било почтено гастарбайтерите да оказват помощ на бедните, само че Западът променял приятелите му – като се опаричели, го забравяли.

Автор: Никола Михайлов, 24 часа

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews