Понякога не прекарваме живота си с голямата си любов. И в това няма нищо лошо
Романтик съм и постоянно съм вярвал в огромната обич.
Продължавам да имам вяра в нея и през днешния ден, тъй като я изживях. Тя бе луда, изпепеляваща и буйна. И взе всичко от мен. Погълна ме целия. Първоначално ти се коства невъзможна, само че въпреки всичко съществува.
Именно за тази обич пишат в романите и описват във филмите. Почти всички хора мечтаят за нея, само че малко на брой имат опцията да я изживеят. Тази обич те учи на повече, в сравнение с си мислел, че си кадърен да научиш – както за себе си, по този начин и за другите, за живота. За самата обич.
Това е любовта на твоя живот. И тя се случва по този начин:
Ако си късметлия, ще я срещнеш. Ще се докоснеш до нея, ще научиш уроците, които носи със себе си, ще й се отдадеш, напълно, без задръжки, без спирачки, без аварийни разновидности. Ще усетиш по какъв начин те трансформира. Ще усетиш по какъв начин израстваш. Ще преживееш катарзис. Ще се преродиш.
Но има нещо, което приказките не ни споделят – от време на време, когато срещнем любовта на живота си, не съумяваме да останем с нея до края на живота си. Не сключваме брак с този човек. Не остаряваме дружно с него, не споделяме бъдещето си с него.
Невинаги прекарваме живота си с любовта на живота си, тъй като в действителния живот любовта не всеки път надмогва всичко. Има задания, с чието решение тя не може да се оправи. Пречки, които не може да преодолее. Мостове, които не може да пресече.
Невинаги прекарваме живота си с любовта на живота си, тъй като от време на време единствено любовта не е задоволителна. Понякога имаме потребност и от други неща. От дом и уют. От брачен партньор, при който да се прибираме, и деца, на които заран да подготвяме закуска. Понякога любовта на живота ти не желае да направи крачка напред, а ти си подготвена да направиш скок. Понякога просто не сте подготвени да продължите дружно. Защото не мечтаете дружно.
Но това не значи, че не сме срещнали любовта на живота си. Това не значи, че не си е коствало. Това не значи, че би трябвало да загърбим спомените, да ги променим, да ги изтриеем.
Вместо това би трябвало да сме признателни, че сме обичали. Че сме живяли. Че сме разбрали... Разбрали сме какво е две души да се допрян. Защото има такива, които в никакъв случай не съумяват да го създадат...
Автор: Хайди Прийб
