Роман за Путин е готов да завоюва Америка
Романът „ Кремълският магьосник “ в действителност беше оповестен преди повече от година в Италия, а по-късно – откакто беше оповестен, означаваме, незабавно след февруари 2022 година – завладя Франция. Но през днешния ден същността на събитието е, че се приготвя за превод и издание в Съединени американски щати, вследствие на което американските книжни критици се наелекризираха. Още повече, че приказваме за бестселър, който към този момент се превежда освен на британски, само че и на 30 езика.
В Русия някак си нямахме време за тази книга, тя беше осветена с нас до най-малко - основно под формата на превод на публикация в “Ню Йорк Таймс ”. Е, да забележим какво ще стане, в случай че бъде пусната и при нас. Картинката за нашия четец ще бъде малко смешна. Защото това, което се трансформира в признание на Запад, не е наложително да провокира почитание в Русия.
Във Франция, както в този момент в Съединени американски щати, това беше политическа сензация. Пред нас е книга, която – както те считат – изяснява аргументите за държанието на съветския президент. При това изяснява " благожелателно ". И това е закононарушение. Авторът, по думите на “Льо Монд ” “хвърля читателя " в " параноичната и незаконна полуда на путинската клика ", с цел да я изясни от вътрешната страна. И от вътрешната страна, прибавяме ние, се оказва, че не е полуда, не е параноя и не е закононарушение. Това не трябваше да се случва и всичко това не би трябвало да се случва: място в топ 5 на продажбите, премия от Френската академия, скандал, тъй като един глас не стигнал за премията “Гонкур ”.
Говорим за разказ. Защо хората четат романи? За кеф. Така че някои думи, звуци, миризми, подиуми да останат в главата им, разказаният вълшебен свят да бъде запомнен с някои неповторими дребни неща. Но създателят на „ Кремълският магьосник “ Джулиано да Емполи в действителност е политик, бил е консултант на италиански фигури и си остава политолог от европейски мащаб. Той разгласява няколко трактата на политически тематики и по-късно взема решение да напише първия си разказ.
И ето какво се случи: има подобен род в пресечната точка на философията, публицистиката и литературата, когато монолог-диалог за полезности и хрумвания се показва от релативно достоверен воин или няколко героя. Така са писали Волтер и Русо, нашите Солженицин и Зиновиев. И през днешния ден забележителният Виктор Пелевин сполучливо съживява философията (или я осмива). Е, кой сподели, че това е неприятно? Има и такива книги.
Но още веднъж за нашия четец тук всичко е комплицирано. Като за начало „ Кремълският магьосник “ не е Путин. Това е някой си Вадим Баранов, чисто измислено лице - консултант на президента. Потомък на благороден жанр, произлизащ от върховете на партийната интелигенция при Брежнев (засега всичко е наред, не напълно невъзможно), само че също така е другар от детинство на Ходорковски, работил е за Березовски, поддържа връзка с Пригожин, да не приказваме за неговият началник Путин. И те му изричат всевъзможни мисли, а той ги учи да живеят. Например, че не е нужно да се обкръжават с посредствености - те са първите, които предават. Е, нашият италиански създател тук е натрупал доста хубави италиански мисли.
В последна сметка в разказ всичко е допустимо. На страниците на Дюма, кралят на Франция или първият министър могат да кажат неща, които в живота си не са казвали въобще. А и героят на Дюма, д`Артанян, макар че е действителен човек, живее една ера по-късно и имаше ясно разнообразни завършения..
И най-после, да, Емполи е бил в Русия единствено четири пъти (едва ли за дълго време). Не очаквайте от него да има надълбоко схващане за нашето всекидневие. Съдейки по наличните пасажи, най-хубавите страници на романа са за любовта, само че даже и тук всичко е някак прекомерно: нездравословният Ходорковски се пробва да открадне красивата Ксения от Баранов
Като цяло, ето един политико-философски етюд, в който един образован италианец с отворено сърце се пробва да разбере по какъв начин мисли съветският президент. И това е добре. Нека опита.
Но ето какво е неприятно. Облаци от религиозни, метафизичен и политически хрумвания се изливат през нашите граници от източни и западни направления в продължение на епохи. И в никакъв случай не е имало удивително литературно произведение " за съветския живот ", написано от чужденец, такова, че да не се постанова да се усмихваме подправено. Но се случва противоположното, въпреки и постоянно с присъединяване на съветски герои.
Е, те не ни схващат, толкоз сме им мистериозни. В най-хубавия случай те се разделят на такива, които откровено се пробват да схванат, и такива, които от самия опит на своите събратя изпадат в зла нервност. Така че няма потребност да мечтаем за това схващане и да тичаме след тях в опит да им разкрием цялата си мистериозна душа.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В Русия някак си нямахме време за тази книга, тя беше осветена с нас до най-малко - основно под формата на превод на публикация в “Ню Йорк Таймс ”. Е, да забележим какво ще стане, в случай че бъде пусната и при нас. Картинката за нашия четец ще бъде малко смешна. Защото това, което се трансформира в признание на Запад, не е наложително да провокира почитание в Русия.
Във Франция, както в този момент в Съединени американски щати, това беше политическа сензация. Пред нас е книга, която – както те считат – изяснява аргументите за държанието на съветския президент. При това изяснява " благожелателно ". И това е закононарушение. Авторът, по думите на “Льо Монд ” “хвърля читателя " в " параноичната и незаконна полуда на путинската клика ", с цел да я изясни от вътрешната страна. И от вътрешната страна, прибавяме ние, се оказва, че не е полуда, не е параноя и не е закононарушение. Това не трябваше да се случва и всичко това не би трябвало да се случва: място в топ 5 на продажбите, премия от Френската академия, скандал, тъй като един глас не стигнал за премията “Гонкур ”.
Говорим за разказ. Защо хората четат романи? За кеф. Така че някои думи, звуци, миризми, подиуми да останат в главата им, разказаният вълшебен свят да бъде запомнен с някои неповторими дребни неща. Но създателят на „ Кремълският магьосник “ Джулиано да Емполи в действителност е политик, бил е консултант на италиански фигури и си остава политолог от европейски мащаб. Той разгласява няколко трактата на политически тематики и по-късно взема решение да напише първия си разказ.
И ето какво се случи: има подобен род в пресечната точка на философията, публицистиката и литературата, когато монолог-диалог за полезности и хрумвания се показва от релативно достоверен воин или няколко героя. Така са писали Волтер и Русо, нашите Солженицин и Зиновиев. И през днешния ден забележителният Виктор Пелевин сполучливо съживява философията (или я осмива). Е, кой сподели, че това е неприятно? Има и такива книги.
Но още веднъж за нашия четец тук всичко е комплицирано. Като за начало „ Кремълският магьосник “ не е Путин. Това е някой си Вадим Баранов, чисто измислено лице - консултант на президента. Потомък на благороден жанр, произлизащ от върховете на партийната интелигенция при Брежнев (засега всичко е наред, не напълно невъзможно), само че също така е другар от детинство на Ходорковски, работил е за Березовски, поддържа връзка с Пригожин, да не приказваме за неговият началник Путин. И те му изричат всевъзможни мисли, а той ги учи да живеят. Например, че не е нужно да се обкръжават с посредствености - те са първите, които предават. Е, нашият италиански създател тук е натрупал доста хубави италиански мисли.
В последна сметка в разказ всичко е допустимо. На страниците на Дюма, кралят на Франция или първият министър могат да кажат неща, които в живота си не са казвали въобще. А и героят на Дюма, д`Артанян, макар че е действителен човек, живее една ера по-късно и имаше ясно разнообразни завършения..
И най-после, да, Емполи е бил в Русия единствено четири пъти (едва ли за дълго време). Не очаквайте от него да има надълбоко схващане за нашето всекидневие. Съдейки по наличните пасажи, най-хубавите страници на романа са за любовта, само че даже и тук всичко е някак прекомерно: нездравословният Ходорковски се пробва да открадне красивата Ксения от Баранов
Като цяло, ето един политико-философски етюд, в който един образован италианец с отворено сърце се пробва да разбере по какъв начин мисли съветският президент. И това е добре. Нека опита.
Но ето какво е неприятно. Облаци от религиозни, метафизичен и политически хрумвания се изливат през нашите граници от източни и западни направления в продължение на епохи. И в никакъв случай не е имало удивително литературно произведение " за съветския живот ", написано от чужденец, такова, че да не се постанова да се усмихваме подправено. Но се случва противоположното, въпреки и постоянно с присъединяване на съветски герои.
Е, те не ни схващат, толкоз сме им мистериозни. В най-хубавия случай те се разделят на такива, които откровено се пробват да схванат, и такива, които от самия опит на своите събратя изпадат в зла нервност. Така че няма потребност да мечтаем за това схващане и да тичаме след тях в опит да им разкрием цялата си мистериозна душа.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ