Роман Полански – всепризнат гений и/или преследван от закона за

Роман Полански – утвърден талант и/или преследван от закона за обезчестяване на малолетна? Трудно е да се реши кой от двата облика надвива в името му, изключително през последните седмици, когато светът е разтресен от секс свадите в Холивуд и акцията #metoo.
"...Не бях елементарен сътрудник. Бях класическият полски мъжага – себелюбив и деспотичен.... ", признава самият той и повдига завесата на всички връзки в живота си.
Знае, обаче каква е задачата в живота му:
" Изпитвах нещо, което се усеща веднъж в живота: откриването на естествения ти гений да доставяш наслаждение на другите. "
Всъщност животът на Роман Полански е поразителен. Едва ли когато човек вземе в ръце книгата с биографията му може да си показа, че ще премине през сходни прекарвания, за които Полански има своите мемоари още от най-ранна детска възраст.
Може да се каже, че точно ужасът на войната го тласка към търсенето на основаването на „ паралелна действителност “, където да се скрие в своя свят, тъй като не е ли по-добре да живеем със личните си демони...
Книгата има и своята историческа стойност, поради достоверните описания на времето на Втората международна война. Изумително е какъв брой доста неща от детството си спомня режисьорът и измежду тях проблясва пътят му към бъдещата му специалност. С идването на комунизма в Полша, описаното от Полански мъчително напомня и не толкоз далечното минало у нас.
" Всички филми бяха снимани с утвърждението на партията и финансирани от отдел на Министерството на културата. Правителството и партията решаваха по какъв начин да се разпределят парите. Успехът на даден филм не се оценяваше по приходите и броя на визитите, значение имаше единствено идеологическото наличие и политическото обръщение. "
" Изкуството и поезията, фантазията и измислицата постоянно са ми изглеждали по-реални от ограничавания свят на комунистическа Полша, където израснах.... живеех в различен свят, който беше единствено мой, тъй като беше плод на въображението ми. "
В последната част Роман Полански ни разкрива какво се случва зад кулисите в Холивуд, „ среща “ ни с незабравимите звезди и имена, останали в историята на киното.
Режисьорът визира и тематиката за обвиняванията към него в обезчестяване.
В тази книга - описанието на един живот на действителен човек има толкоз доста прекарвания, събития, драми, напрежение, триумфи... че наподобява необикновено всичко това да се случи на един-единствен човек. Но се е случило.
Едно е несъмнено Полански има доста лица. Детето Полански, младият мъж Полански, прохождащият режисьор Полански, травмираният след ужаса на войната Полански, брачният партньор Полански, индивидът Полански, упрекнатият в обезчестяване Полански.... Кой от тези облици е повече, евентуално самият той не може да дефинира, само че ни среща с всички от тях в своя Роман.
" Колкото и надалеч да се връщам в спомените си, границата сред реалност и фикция е отчайващо неразбираема. Беше ми необходим съвсем цялостен живот, с цел да схвана, че тъкмо в това е ключът към съществуването ми. Стигнах до тази истина след доста скърби, конфликти, произшествия и разочарования. Но пък видях по какъв начин се разтварят пред мен порти, които в противоположен случай биха останали затворени вечно. "