Експерти: Засилва се ролята на обществените медии в борбата срещу фалшивите новини
Ролята на правото в битката с подправените вести се чака да не е толкоз огромна.
Това сподели за предаването „ Неделя 150 “ медийният специалист Нели Огнянова,
Там ще разчитаме по-скоро на положителни практики. Там ще разчитаме на мостри на държание, ще разчитаме на виновна публицистика. Ролята на премиите за качествена публицистика е доста значима, тъй като те обрисуват стандартите за нашата публицистика.
Законът за радиото и малкия екран е на съвсем 20 години, а в този интервал публичните връзки са се развили, посочи Огнянова. Европейската медийна инструкция пък е на 30 и работа по осъвременяването ѝ следва в околните месеци.
Всяка проверка на медийната инструкция води до нужда от смяна на националното законодателство, тъй че и в България, след приемането на директивата ще има период, в който страната ще е длъжна да вкара новите положения на директивата. Обществените медии не са предмет на проверката и това би трябвало да бъде ясно. Тоест в случай че законът се трансформира, директивата директно няма да изисква пренаписване на тази част, която е обвързвана с ръководството, задачата и финансирането на публичните медии. Тоест би трябвало да има политическа воля за това в България.По отношение на публичните медии в закона има една глава, която вън от всяко подозрение се потребност е от актуализиране. Общественият темперамент на публичните медии би трябвало да бъде утвърждаван непрекъснато, като стартираме от наличието на публичните медии и като стигнем до финансирането, което действително разрешава това наличие да доближи до цялата българска публика. Всички тези въпроси би трябвало да бъдат още веднъж преобсъдени и особено в сегашен подтекст бих желала да кажа, че и публичния темперамент на ръководството на публичните медии би трябвало да бъде разискван още веднъж. Изобщо не ни е безразлично по какъв начин се селектират хората, които са в мениджмънта, които са в ръководството на една или друга социална медия. Според мен, преди всичко ни интересува тяхната професионална биография, тяхната отдаденост на идеята на публичната телевизия и надлежно на публичното радио. Би ми се желало публичният темперамент на ръководство на Българска национална телевизия и БНР да бъде още веднъж преосмислен, тъй че висшият мениджмънт да дава отговор на някакви доста съществени и безапелационни правила. Това може да направи законът.
Председателят на Съвет за електронни медии София Владимирова също счита, че регулацията може би няма по какъв начин да има водеща роля в битката с подправените вести и публицистиката би трябвало да разчита на „ саморегулация и медийна просветеност “.
Смятам, че отговорността на медиите, на обичайните медии, се ускорява, тъй като феноменът " подправени вести " прави нещо доста рисково - ерозира нашето главно право да създадем същински, осведомен избор на база на обстоятелства и причини. Напротив. Медиите по тази причина са значими, освен да дадат опция на един политик да изрази своята теза, само че да му зададе въпросите, значимите въпроси, да му даде контрааргументите на неговата теза, тъй че фенът, слушателят, аудиторията да направи осведомен избор.
Владимирова посочи че Съвет за електронни медии ще е деен участник в разискванията по европейското медийно законодателство:И авторското право, и комерсиалното слово са такива области, в които има риск доста мощни промишлености да присвоят регулирането, в случай че в законодателния развой тяхното въздействие домонира над преценката на балансите. Затова доста бих желала да видя в резултатите от този законодателен развой салда сред ползите на огромните и мощни промишлености, които имат свои лобистки организации в Брюксел, и отбраната на потребителите, където сме всички ние.
Носителят на премията „ Валя Крушкина “ и основен редактор на портал „ Култура “ Тони Николов счита, че подправените вести са глобална опасност, която коренно трансформира самата журналистическа специалност.
Виждаме, че в някакъв смисъл в днешния свят всеки е публицист, тъй като качва вести, споделя ги и ги разяснява. Създават се центрове на пояснение, основават се суматохи. Ние сме в някаква пост-Оруелова обстановка. Ако си спомняте " 1984 ", там имаше едно пренаписване, изключително на новините. Главният воин Уинстън в действителност това работи - със задна дата се вадят някакви броеве на вестници, в които една вест се пренаписва и отново се връща 32 години, да кажем, обратно. В актуалния цифров свят това се прави ежедневно и ежеминутно. Трият се остарели известия. Те се прередактират или се съчетават две, тъй че човек не носи отговорност даже като ползвател, или консуматор, или основател на новината. Говоря за медиите, само че приказвам и в самостоятелен проект това, което се случва в обществените мрежи.Не е проблем, че има неистина в днешния свят. Лъжа и агитация е имало откогато човечеството съществува и е почнало на ухо да си споделя някакви новини. Проблемът на глобализирането на това време, на тази информация, която извира отвяскъде е, че задачата на избрани групи от хора в днешния свят е да покаже, че няма истина, т.е. всичко да стане равноценно. Не да се сътвори нещо, даже да се внуши нещо, а да се разбие достоверността на каквото и да е. Пропагандата не желае да ви наложи даже избран модел: " вие ще живеете по този начин в Европа ". Тя желае да разбие безусловно всевъзможни очевидности, вашият свят да бъде докаран до под нивото на всяка една допустимост. Това е новото в актуалния свят - да няма меродавност, да няма истина.
Това сподели за предаването „ Неделя 150 “ медийният специалист Нели Огнянова,
Там ще разчитаме по-скоро на положителни практики. Там ще разчитаме на мостри на държание, ще разчитаме на виновна публицистика. Ролята на премиите за качествена публицистика е доста значима, тъй като те обрисуват стандартите за нашата публицистика.
Законът за радиото и малкия екран е на съвсем 20 години, а в този интервал публичните връзки са се развили, посочи Огнянова. Европейската медийна инструкция пък е на 30 и работа по осъвременяването ѝ следва в околните месеци.
Всяка проверка на медийната инструкция води до нужда от смяна на националното законодателство, тъй че и в България, след приемането на директивата ще има период, в който страната ще е длъжна да вкара новите положения на директивата. Обществените медии не са предмет на проверката и това би трябвало да бъде ясно. Тоест в случай че законът се трансформира, директивата директно няма да изисква пренаписване на тази част, която е обвързвана с ръководството, задачата и финансирането на публичните медии. Тоест би трябвало да има политическа воля за това в България.По отношение на публичните медии в закона има една глава, която вън от всяко подозрение се потребност е от актуализиране. Общественият темперамент на публичните медии би трябвало да бъде утвърждаван непрекъснато, като стартираме от наличието на публичните медии и като стигнем до финансирането, което действително разрешава това наличие да доближи до цялата българска публика. Всички тези въпроси би трябвало да бъдат още веднъж преобсъдени и особено в сегашен подтекст бих желала да кажа, че и публичния темперамент на ръководството на публичните медии би трябвало да бъде разискван още веднъж. Изобщо не ни е безразлично по какъв начин се селектират хората, които са в мениджмънта, които са в ръководството на една или друга социална медия. Според мен, преди всичко ни интересува тяхната професионална биография, тяхната отдаденост на идеята на публичната телевизия и надлежно на публичното радио. Би ми се желало публичният темперамент на ръководство на Българска национална телевизия и БНР да бъде още веднъж преосмислен, тъй че висшият мениджмънт да дава отговор на някакви доста съществени и безапелационни правила. Това може да направи законът.
Председателят на Съвет за електронни медии София Владимирова също счита, че регулацията може би няма по какъв начин да има водеща роля в битката с подправените вести и публицистиката би трябвало да разчита на „ саморегулация и медийна просветеност “.
Смятам, че отговорността на медиите, на обичайните медии, се ускорява, тъй като феноменът " подправени вести " прави нещо доста рисково - ерозира нашето главно право да създадем същински, осведомен избор на база на обстоятелства и причини. Напротив. Медиите по тази причина са значими, освен да дадат опция на един политик да изрази своята теза, само че да му зададе въпросите, значимите въпроси, да му даде контрааргументите на неговата теза, тъй че фенът, слушателят, аудиторията да направи осведомен избор.
Владимирова посочи че Съвет за електронни медии ще е деен участник в разискванията по европейското медийно законодателство:И авторското право, и комерсиалното слово са такива области, в които има риск доста мощни промишлености да присвоят регулирането, в случай че в законодателния развой тяхното въздействие домонира над преценката на балансите. Затова доста бих желала да видя в резултатите от този законодателен развой салда сред ползите на огромните и мощни промишлености, които имат свои лобистки организации в Брюксел, и отбраната на потребителите, където сме всички ние. Носителят на премията „ Валя Крушкина “ и основен редактор на портал „ Култура “ Тони Николов счита, че подправените вести са глобална опасност, която коренно трансформира самата журналистическа специалност.
Виждаме, че в някакъв смисъл в днешния свят всеки е публицист, тъй като качва вести, споделя ги и ги разяснява. Създават се центрове на пояснение, основават се суматохи. Ние сме в някаква пост-Оруелова обстановка. Ако си спомняте " 1984 ", там имаше едно пренаписване, изключително на новините. Главният воин Уинстън в действителност това работи - със задна дата се вадят някакви броеве на вестници, в които една вест се пренаписва и отново се връща 32 години, да кажем, обратно. В актуалния цифров свят това се прави ежедневно и ежеминутно. Трият се остарели известия. Те се прередактират или се съчетават две, тъй че човек не носи отговорност даже като ползвател, или консуматор, или основател на новината. Говоря за медиите, само че приказвам и в самостоятелен проект това, което се случва в обществените мрежи.Не е проблем, че има неистина в днешния свят. Лъжа и агитация е имало откогато човечеството съществува и е почнало на ухо да си споделя някакви новини. Проблемът на глобализирането на това време, на тази информация, която извира отвяскъде е, че задачата на избрани групи от хора в днешния свят е да покаже, че няма истина, т.е. всичко да стане равноценно. Не да се сътвори нещо, даже да се внуши нещо, а да се разбие достоверността на каквото и да е. Пропагандата не желае да ви наложи даже избран модел: " вие ще живеете по този начин в Европа ". Тя желае да разбие безусловно всевъзможни очевидности, вашият свят да бъде докаран до под нивото на всяка една допустимост. Това е новото в актуалния свят - да няма меродавност, да няма истина.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ