Синя България: Държавата да се отдръпне от ББР, тя не изпълнява функциите си по закон
Ролята на Българската банка за развиване (ББР) в зареждането на огромната политическа корупция още веднъж излезе на напред във времето след активирането на прокуратурата в границите на вътрешнопартийната война в Движение за права и свободи. Синя България ясно и поредно упорства за изрично оттегляне на страната от ролята й на търговец и притежател на бизнеси, в това число банки. Резултатите от това несвойствено „ държавно “ занятие са ясни и постоянно едни и същи – големи загуби за данъкоплатците и големи обири за зареждане на подмолните паралелни властови механизми на превзетата страна. ББР не извършва своята функционалност по закон.
Необходимостта в България да има държавна политика за стимулиране на вложенията в локални дребни и новаторски компании не е отпаднала, само че ББР в настоящия си тип потвърдено не може да бъде инструмент за такава политика. Вариантите за нейното бъдеще в този подтекст са два:
1.Инвестициите на локалните компании би трябвало да се подкрепят с гаранционен фонд, посредством които страната подсигурява капиталови заеми от банковия бранш (до избран % от главницата) към сдружения, разрастващи се в избрани браншове с висока принадена стойност и с експортен капацитет. Държавната Българска банка за развиване може да се преформатира от банка в подобен гаранционен фонд и най-сетне да стартира да извършва ролята си. Такова решение е залегнало като част от програмата за ръководство на политически съюз “Синя България ”.
2.ББР може да се продаде на стратегически задграничен вложител от финансовия бранш за привличане на нов мощен състезател във все по-картелирания български банков бранш, или мажоритарен дял (до 100%) от банката може да се предложи на борсата, трансформирайки я в транспарантно обществено сдружение под регулационната рамка на ЗППЦК. Такова решение не изключва основаването на държавен гаранционен фонд с парите от продажбата на ББР.
Няма причина страната да има комерсиална банка. Добре развитият частен банков бранш в България може да ускори неведнъж ролята си за подкрепяне на дребни и междинни новаторски български предприятия, в случай че съществува съответна държавна гаранционна рамка с ясни критерии и политически цели за такива стратегии.
Необходимостта в България да има държавна политика за стимулиране на вложенията в локални дребни и новаторски компании не е отпаднала, само че ББР в настоящия си тип потвърдено не може да бъде инструмент за такава политика. Вариантите за нейното бъдеще в този подтекст са два:
1.Инвестициите на локалните компании би трябвало да се подкрепят с гаранционен фонд, посредством които страната подсигурява капиталови заеми от банковия бранш (до избран % от главницата) към сдружения, разрастващи се в избрани браншове с висока принадена стойност и с експортен капацитет. Държавната Българска банка за развиване може да се преформатира от банка в подобен гаранционен фонд и най-сетне да стартира да извършва ролята си. Такова решение е залегнало като част от програмата за ръководство на политически съюз “Синя България ”.
2.ББР може да се продаде на стратегически задграничен вложител от финансовия бранш за привличане на нов мощен състезател във все по-картелирания български банков бранш, или мажоритарен дял (до 100%) от банката може да се предложи на борсата, трансформирайки я в транспарантно обществено сдружение под регулационната рамка на ЗППЦК. Такова решение не изключва основаването на държавен гаранционен фонд с парите от продажбата на ББР.
Няма причина страната да има комерсиална банка. Добре развитият частен банков бранш в България може да ускори неведнъж ролята си за подкрепяне на дребни и междинни новаторски български предприятия, в случай че съществува съответна държавна гаранционна рамка с ясни критерии и политически цели за такива стратегии.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ