Джордж Гершуин – символът на американската музика
Рожденото име на великия американски композитор Джордж Гершуин е Якоб Гершуиц, а по генезис е съветски евреин. Твърди се, че неговият magnum opus “Порги и бес ” е учреден на претекстове от руско-украинския музикален фолклор и по-конкретно детски приспивни песни. Всеки съмняващ се може да изслуша поредно „ Summertime ” и „ Подмосковные вечера ”.
Гершуин твори музика единствено към 15 години. За това малко време е създател на десетки оркестрални произведения и мюзикъли, две опери и няколко музикални творби на филми. Огромният му принос към американското и международното музикално културно завещание е, че синтезира опера с джаз. Разпространеното мнение за джаза е, че произлиза от африканската музикална просвета – рагтайм и блус, само че е и повлиян от френските салонни кадрили. Въпреки „ аристократичната ” си съставна част, при започване на 20ти век джазът е субкултурна, „ черна ” музика. Преди 1920 година джаз се е изпълнявал в ъндърграунд заведения със съмнителна известност – бардаци и вертепи. Комбинирането на класическа музика и джаз има освен музикални, само че и обществено-културни последици. Гершуин „ трансформира джаза от улично момиче в честна дама “, афроамериканската просвета изгрява на сцената на Карнеги хол.
В годините след 1920 в Съединени американски щати в разцвета на силите си идват генерации афроамериканци, които са родени след 1865 г, когато се приема отменящата робството Тринайсетата корекция на Конституцията на Съединени американски щати. Нещо повече, след Петнадесетата корекция от 1870 година те към този момент могат да гласоподават. Въпреки че не престават да живеят в дискриминационна среда и с редица ограничавания, това към този момент са свободнородени, оправомощени американски жители, познаващи концепциите на ранните афроамерикански борци за цивилен права (Букър Т Уошингтън и УЕБ дьо Боа). 20те години на предишния век е и времето, когато стартира разцвета на джаза. Освен в Ню Орлианс (арена на Дюк Елингтън и Луис Армстронг) джаза се разпространява и в огромни американски полиси – Лос Анджелис, Ню Йорк, Сан Франциско.
Кариерата на Джордж Гершуин стартира в джаз оркестър. Няма никакво подозрение, че светът щеше да попадне под очарованието на джаза и производните му стилове, само че след Гершуин към този момент му е предписано. Годините от 1924 до 1935 година е плодотворния интервал на Гершуин – „ Рапсодия в синьо ”, „ Един Американец в Париж ”, „ Порги и Бес ”, творби за оркестър, мюзикъли. Композирането му идва да подпре и легитимира джаза в тяснокултурен, само че и еволюиращата равноправност на чернокожите в широкообществен смисъл. Сигурно e инцидентно, че сред 1924 до 1935 година са родени водачите от идващото потомство на антидискриминационното придвижване в Съединени американски щати, Малкълм Екс и Ма̀ртин Лу̀тър Кинг-младши.
Гершуин бърза да твори, сякаш знае, че през 1937 ще стартира да получава обонятелни халюцинации (усеща миризма на изгоряла гума), които дружно с хроничното главоболие са предвестител на мозъчна херния. Въпреки че почива на едвам 38 години, Джордж си е приключил работата.
В идващите години ще стартира международен спор, които ще измести светлините на прожекторите от Гершуин към Вагнер, от Бродуей, Ню Йорк към Бергхоф, Бавария.
Периода след края на войната и началото на 50-те години на 20-ти век в Съединени американски щати е прочут като Консенсусния интервал. Консенсусната просвета се дължи на консолидация на американското общество и възпиране от рецензия и борба поради възможната комунистическа идеологическа опасност, дружно с чувство за заплаха от измама от една страна и изключителния стопански напредък в страната от друга. Американската фантазия и консумативна просвета, такива, каквито са познати от актуалните попкултурни творби се оформят точно през 50-те години на предишния век. Създава се първото всеобщо битово застраховане в историята на човечеството. Американската междинна класа живее в предградията и разполага с автомобил, тв приемник, климатик, ледник, миялна машина и така нататък „ Бялата ” музика на десетилетието е рокендрола – Бил Хейли, Бъди Холи и несъмнено Елвис Пресли.
Но до момента в който 50-те години са интервал на подем главно за белите американци, сегрегацията в американския юг продължава да е „ де юре ”, а в севера „ де факто ”. Чернокожите американци не престават да бъдат дискриминирани, неприятно образовани, безработни и небогати. Както към този момент споменахме афроамериканците се борят за цивилен права отдавна, само че през 50-те години на XX век стартира да им се получава. Наред с „ по-малки ” правосъдни победи се случват изменящи курса събития. На 01.12.1955 година Роза Паркс отхвърля да заеме отреденото място за чернокожи на задните седалки на рейса. Това не е заядливо държание на средностатистическа афроамериканка, а предумишлено деяние дългогодишна политическа активистка. След като духовете са разбунени идва ред на Мартин Лутър Кинг Джуниър, млад баптиски духовник, който провежда и управлява така наречен „ Автобусен протест ” в Алабама, с цел да се трансформира след това в огромния водач на антидискриминционното придвижване през 60те години на предишния век.
Дали са призовани или сами реагират на измененията, Елла Фитцджералд и Луис Армстронг през 1957 година записват албум с песните от операта „ Порги и Бес ”. Две години по-късно излиза филм (мюзикъл) „ Порги и Бес ” с присъединяване на първия негър притежател на Оскар и Златен Глобус – Сидни Поатие. Музиката и културата удрят още едно рамо на борците за цивилен права. Изпълнението на Фитцджералд и Армстронг става толкоз известно и нагледно, че основава познатите през днешния ден джаз и темп енд блус архетипи, които следват известните идващите години. През последните 85 години обликът на Ела Фицджералд се преражда в Арета Франклин, Ета Джеймс, Шака Кан, Нина Симон, Шърли Беси, Гладис Найт, Даяна Рос, Тина Търнър, Уитни Хюстън, Бионсе. Водещи джаз и темп енд блус чернокожи реализатори, наследили (и множеството признали) Луис Армстронг като модел на подражателство са Джеймс Браун, Бари Уайт, Рей Чарлз, Стиви Уондър, Лайнъл Ричи, Джон Ледженд. И несъмнено Майкъл Джаксън. Историята на последно изброените е толкоз известна и скорошна, че няма потребност от обяснение.
Погледнато ретроспективно музикалното композиране на Гершуин фасилитира смяната на концепциите и полезностите в Съединени американски щати и прави допустима актуалната „ черна ” музика като „ продуцира ” плеяда от най-известните музикални реализатори. Еволюционният метод не разрешава да се асимилира елементарно, че човек е някогашна риба, нито, че генезиса на Бионсе произлиза от украинския фолклор. Или че с изключение на непосредственият ѝ продуцент Джей Зи има и постепенен подобен Джи Джи.
Гершуин твори музика единствено към 15 години. За това малко време е създател на десетки оркестрални произведения и мюзикъли, две опери и няколко музикални творби на филми. Огромният му принос към американското и международното музикално културно завещание е, че синтезира опера с джаз. Разпространеното мнение за джаза е, че произлиза от африканската музикална просвета – рагтайм и блус, само че е и повлиян от френските салонни кадрили. Въпреки „ аристократичната ” си съставна част, при започване на 20ти век джазът е субкултурна, „ черна ” музика. Преди 1920 година джаз се е изпълнявал в ъндърграунд заведения със съмнителна известност – бардаци и вертепи. Комбинирането на класическа музика и джаз има освен музикални, само че и обществено-културни последици. Гершуин „ трансформира джаза от улично момиче в честна дама “, афроамериканската просвета изгрява на сцената на Карнеги хол.
В годините след 1920 в Съединени американски щати в разцвета на силите си идват генерации афроамериканци, които са родени след 1865 г, когато се приема отменящата робството Тринайсетата корекция на Конституцията на Съединени американски щати. Нещо повече, след Петнадесетата корекция от 1870 година те към този момент могат да гласоподават. Въпреки че не престават да живеят в дискриминационна среда и с редица ограничавания, това към този момент са свободнородени, оправомощени американски жители, познаващи концепциите на ранните афроамерикански борци за цивилен права (Букър Т Уошингтън и УЕБ дьо Боа). 20те години на предишния век е и времето, когато стартира разцвета на джаза. Освен в Ню Орлианс (арена на Дюк Елингтън и Луис Армстронг) джаза се разпространява и в огромни американски полиси – Лос Анджелис, Ню Йорк, Сан Франциско.
Кариерата на Джордж Гершуин стартира в джаз оркестър. Няма никакво подозрение, че светът щеше да попадне под очарованието на джаза и производните му стилове, само че след Гершуин към този момент му е предписано. Годините от 1924 до 1935 година е плодотворния интервал на Гершуин – „ Рапсодия в синьо ”, „ Един Американец в Париж ”, „ Порги и Бес ”, творби за оркестър, мюзикъли. Композирането му идва да подпре и легитимира джаза в тяснокултурен, само че и еволюиращата равноправност на чернокожите в широкообществен смисъл. Сигурно e инцидентно, че сред 1924 до 1935 година са родени водачите от идващото потомство на антидискриминационното придвижване в Съединени американски щати, Малкълм Екс и Ма̀ртин Лу̀тър Кинг-младши.
Гершуин бърза да твори, сякаш знае, че през 1937 ще стартира да получава обонятелни халюцинации (усеща миризма на изгоряла гума), които дружно с хроничното главоболие са предвестител на мозъчна херния. Въпреки че почива на едвам 38 години, Джордж си е приключил работата.
В идващите години ще стартира международен спор, които ще измести светлините на прожекторите от Гершуин към Вагнер, от Бродуей, Ню Йорк към Бергхоф, Бавария.
Периода след края на войната и началото на 50-те години на 20-ти век в Съединени американски щати е прочут като Консенсусния интервал. Консенсусната просвета се дължи на консолидация на американското общество и възпиране от рецензия и борба поради възможната комунистическа идеологическа опасност, дружно с чувство за заплаха от измама от една страна и изключителния стопански напредък в страната от друга. Американската фантазия и консумативна просвета, такива, каквито са познати от актуалните попкултурни творби се оформят точно през 50-те години на предишния век. Създава се първото всеобщо битово застраховане в историята на човечеството. Американската междинна класа живее в предградията и разполага с автомобил, тв приемник, климатик, ледник, миялна машина и така нататък „ Бялата ” музика на десетилетието е рокендрола – Бил Хейли, Бъди Холи и несъмнено Елвис Пресли.
Но до момента в който 50-те години са интервал на подем главно за белите американци, сегрегацията в американския юг продължава да е „ де юре ”, а в севера „ де факто ”. Чернокожите американци не престават да бъдат дискриминирани, неприятно образовани, безработни и небогати. Както към този момент споменахме афроамериканците се борят за цивилен права отдавна, само че през 50-те години на XX век стартира да им се получава. Наред с „ по-малки ” правосъдни победи се случват изменящи курса събития. На 01.12.1955 година Роза Паркс отхвърля да заеме отреденото място за чернокожи на задните седалки на рейса. Това не е заядливо държание на средностатистическа афроамериканка, а предумишлено деяние дългогодишна политическа активистка. След като духовете са разбунени идва ред на Мартин Лутър Кинг Джуниър, млад баптиски духовник, който провежда и управлява така наречен „ Автобусен протест ” в Алабама, с цел да се трансформира след това в огромния водач на антидискриминционното придвижване през 60те години на предишния век.
Дали са призовани или сами реагират на измененията, Елла Фитцджералд и Луис Армстронг през 1957 година записват албум с песните от операта „ Порги и Бес ”. Две години по-късно излиза филм (мюзикъл) „ Порги и Бес ” с присъединяване на първия негър притежател на Оскар и Златен Глобус – Сидни Поатие. Музиката и културата удрят още едно рамо на борците за цивилен права. Изпълнението на Фитцджералд и Армстронг става толкоз известно и нагледно, че основава познатите през днешния ден джаз и темп енд блус архетипи, които следват известните идващите години. През последните 85 години обликът на Ела Фицджералд се преражда в Арета Франклин, Ета Джеймс, Шака Кан, Нина Симон, Шърли Беси, Гладис Найт, Даяна Рос, Тина Търнър, Уитни Хюстън, Бионсе. Водещи джаз и темп енд блус чернокожи реализатори, наследили (и множеството признали) Луис Армстронг като модел на подражателство са Джеймс Браун, Бари Уайт, Рей Чарлз, Стиви Уондър, Лайнъл Ричи, Джон Ледженд. И несъмнено Майкъл Джаксън. Историята на последно изброените е толкоз известна и скорошна, че няма потребност от обяснение.
Погледнато ретроспективно музикалното композиране на Гершуин фасилитира смяната на концепциите и полезностите в Съединени американски щати и прави допустима актуалната „ черна ” музика като „ продуцира ” плеяда от най-известните музикални реализатори. Еволюционният метод не разрешава да се асимилира елементарно, че човек е някогашна риба, нито, че генезиса на Бионсе произлиза от украинския фолклор. Или че с изключение на непосредственият ѝ продуцент Джей Зи има и постепенен подобен Джи Джи.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ