"Сребърни ята" - ГЕОРГИ МИНЧЕВ
Песента „ Сребърни ята “ е портал към един трогателен свят, изпълнен с метафори и облици, които разпалват въображението.
Сребърните ята звезди са като диаманти, разпръснати по нощното небе. Те са очевидци на безконечната хубост на Вселената, на величието на природата. Звездите са знак на вяра, на фантазии, които летят високо.
Песента е пропита с копнежа по обич, по същинска връзка с различен човек. Говори се за търсене на смисъла на живота, за желанието да се докоснем до нещо по-висше, по-съвършено.
Човекът е като дребна лодка в безкрайното море, търсещ своя път измежду сребърните ята звезди.
Любовта, гибелта, смисълът на съществуването – всичко това е преплетено в красивите стихове на Милчо Спасов и завладяващата мелодия на Светозар Русинов .
Песента е като вълнуващо странствуване, което ни води до непознати дълбини на личната ни душа.
Тя ни кара да се усещаме живи, да мечтаем, да копнеем за освен това.
СРЕБЪРНИ ЯТА
Когато в нощите се промъкне студ
и по върхарите затрепти мъгла
Когато сладостен сок налее гроздето
и слезе тихичко есента
Сребърни ята над нас кръжат,
вглеждат се на юг, избират път.
Сребърни ята със нас тъжат –
на следващия ден те от тук ще отлетят.
Къде потънахте светлосини дни,
посърнал бакърен цвят свежеста смени.
Разсърден вятърът атакува клоните,
постла пенлив килим от листа.
Смълчани утрини, напоени с мрак,
гнедза притихнали в пелени от сняг.
Къде са птиците, на юг отлитнали,
по кое време ще пристигна с тях пролетта?
Сребърни ята след дълъг път
в пролетния свод ще закръжат.
Сребърни ята ще долетят
любов и живот ще донесат.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: А ДУШАТА ВИНОВНО, ВИНОВНО МЪЛЧИ – ВАСИЛ НАЙДЕНОВ
