100 години от рождението на Радой Ралин
Рожденото име на писателя и сатирик е Димитър Стоянов
Радой Ралин е псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов (1922-2004) - български публицист, стихотворец, сатирик, отстъпник. През годините работи и под други имена - Раликор, Младен Волен, Рали Г. Далилин, Рали К., Димитър Ралин, Ралко, Радойа.
Роден е в Сливен на 23 април 1922 година Дядо му по бащина линия, Димитър Стоянов Куртев, е брат на Таньо челник. Баща му е печатар и притежател на книжарница „ Модерно изкуство “, напомня.
Бъдещият писател-сатирик приключва гимназия в родния си град през 1941 година, след което записва право в Софийския университет. "През юли - септември 1941 дружно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира незаконния антифашистки бюлетин "Истината по антисъветската война ". През 1942 е задържан. През 1944 (3 месеца) завежда отдел "Агитация и агитация " в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, само че заради противоречие с "революционните " дейности на управлението му отпътува доброволец на фронта. Участвува във II международна война (1944-45). Редактор (1945-46) в списание "Славяни ". Бригадир в Югославия (1947). През 1953 е един от основателите на Стършеловия язвителен спектакъл - първия български спектакъл на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската ирония. През 1946-49 е редактор във в. "Литературен фронт ", през 1952-61 - във в. "Стършел ", 1961-63 - във в. "Литературни вести ", 1961-63 - в Студията за игрални филми, 1964-66 - в Студията за хроникални и документални филми, където основава поредицата документални киносатири "Фокус ". Редактор в изд. "Български публицист " (1967-68), в Българска кинематография (1976-87), през 1987-90 - във в. "Литературен фронт ". От 1992 дружно с Борис Димовски и Кин Стоянов издава в. "Щастливец ".
За пръв път печата стихотворение през 1931 в детския в. "Изгрев " (Сливен). Първите му хумористични стихотворения и анекдоти са оповестени през 1939-40 във в. "Бургаски фар ".
Същинската креативна биография на Радой Ралин стартира със стихосбирката "Войнишка тетрадка ", в която войната не е апотеоз на фанфарни победи, а човешки незабравим знак за негероичния и нехрабър боец, който в гибелта не търси популярност, а независимост. Родов белег в творчеството на Радой Ралин е двуединството на поезия и сатирика, където "добро и зло кипят в едно тесто ". Трагичната дълбочина на сатирата му се ражда отново от оная елегична паника за човешката съобщност, която непримирена тръпне и в лириката му. Радой Ралин непрестанно търси изненадващо нови изобразително-изразни средства за по-нюансирано вглеждане в загадките на битието, одухотворява с възприятие за мярка даже най-делничното в човешкия живот.
Сатиричните произведения на Ралин са извънредно известни. Те бранят националното възприятие за правдивост, предусещат взривоопасните зони в общественото пространство. Радой Ралин е най-острият епиграмист в българската лирика. Неговите епиграми засилват и обновяват чисто фолклорни формотворчески обичаи. Характерна за епиграмното му изкуство е кни гата "Люти чушки ", изгорена през 1968 в пещите на Полиграфическия комбинат в София, с няколко издания в чужбина на български език. Сатиричното творчество на Радой Ралин премисля и актуализира традициите на притчата, пословицата, поговорката, баснята, националната приказка. От фейлетонно злободневното, анекдотичното (в ранния си хумор) сатирикът стига до метафизичен вглъбената ирония, до сатиричния роман-есе ( "Кадровикът Теофраст "). Радой Ралин възражда нетрадиционните за българската ирония къси жанрови форми - апострофа, афоризма, сатиричната парабола; уголемява жанровата територия на актуалната ирония, вътрешновидовото ѝ благосъстояние с неповторимите си думи-хибриди. Афористичността на сатиричното слово, неговата полемична диалогичност са доведени до пределните си благоприятни условия. Ралин работи интензивно във всички жанрове на сатиричното изкуство.
Автор е на сатиричните спектакли "Дяволското огледало " (съвместно с Борис Априлов, 1957), "Импровизация " (съвместно с Валери Петров, 1962), преведена същата година на словашки език, "Няма отговорни " (1956), на пиесата "Конферанс " (1973), сатиричната "опера за артисти без глас " "Златното руно " (1980), кинокомедията "Невероятна история " (1962), киносатирите "Лакпром " (19б5), "Борба за икономии " (1965), "Вездесъщия " (1965), "Инцидент " (1966), "Новогодишен подарък " (1966). Пише сюжетите за документалните филми "Никола Й. Вапцаров " (1953), "Атанас Далчев " (1967), "Редник Пеньо Пенев " (1970), "Корените на дърветата " (1970), "Червените календари " (1971), "Устойчивост " (1972), "Кървавата картотека " (1973), "Само гибелта ще ме спре " (1973). Автор е на сюжети за игралните филми "Лаура " (1957), "Ще пристигна детето " (1966), "Аз съм Левски " (1974); за мултфилмите "Човек и шише " (1966), "Голям епос " (1973).
През 50-те години, когато в България джазът се счита за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници ", акцентира в публикацията си, оповестена в "Речник по нова българска литература ", Виктор Чернокожев.
А ние ви припомняме думите на една от паметните му епиграми, озаглавена "Отечество общително " и оповестена за първи път през 1956 година:
"България, България, понасяща България!
Познавам те от оня ден и през вчерашния ден.
Страна, в която всичките бездария
направиха голяма кариера. "
В прикачения звуков файл може да чуете изявлението с Кин Стоянов. Синът на писателя прецизира, че деянията от юбилейната годишнина са планувани през Светлата седмица. "Баща ми беше ярък човек, на него му отиваше да приказва и смешни и тежки думи.. "
Радой Ралин е псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов (1922-2004) - български публицист, стихотворец, сатирик, отстъпник. През годините работи и под други имена - Раликор, Младен Волен, Рали Г. Далилин, Рали К., Димитър Ралин, Ралко, Радойа.
Роден е в Сливен на 23 април 1922 година Дядо му по бащина линия, Димитър Стоянов Куртев, е брат на Таньо челник. Баща му е печатар и притежател на книжарница „ Модерно изкуство “, напомня.
Бъдещият писател-сатирик приключва гимназия в родния си град през 1941 година, след което записва право в Софийския университет. "През юли - септември 1941 дружно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира незаконния антифашистки бюлетин "Истината по антисъветската война ". През 1942 е задържан. През 1944 (3 месеца) завежда отдел "Агитация и агитация " в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, само че заради противоречие с "революционните " дейности на управлението му отпътува доброволец на фронта. Участвува във II международна война (1944-45). Редактор (1945-46) в списание "Славяни ". Бригадир в Югославия (1947). През 1953 е един от основателите на Стършеловия язвителен спектакъл - първия български спектакъл на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската ирония. През 1946-49 е редактор във в. "Литературен фронт ", през 1952-61 - във в. "Стършел ", 1961-63 - във в. "Литературни вести ", 1961-63 - в Студията за игрални филми, 1964-66 - в Студията за хроникални и документални филми, където основава поредицата документални киносатири "Фокус ". Редактор в изд. "Български публицист " (1967-68), в Българска кинематография (1976-87), през 1987-90 - във в. "Литературен фронт ". От 1992 дружно с Борис Димовски и Кин Стоянов издава в. "Щастливец ".
За пръв път печата стихотворение през 1931 в детския в. "Изгрев " (Сливен). Първите му хумористични стихотворения и анекдоти са оповестени през 1939-40 във в. "Бургаски фар ".
Същинската креативна биография на Радой Ралин стартира със стихосбирката "Войнишка тетрадка ", в която войната не е апотеоз на фанфарни победи, а човешки незабравим знак за негероичния и нехрабър боец, който в гибелта не търси популярност, а независимост. Родов белег в творчеството на Радой Ралин е двуединството на поезия и сатирика, където "добро и зло кипят в едно тесто ". Трагичната дълбочина на сатирата му се ражда отново от оная елегична паника за човешката съобщност, която непримирена тръпне и в лириката му. Радой Ралин непрестанно търси изненадващо нови изобразително-изразни средства за по-нюансирано вглеждане в загадките на битието, одухотворява с възприятие за мярка даже най-делничното в човешкия живот.
Сатиричните произведения на Ралин са извънредно известни. Те бранят националното възприятие за правдивост, предусещат взривоопасните зони в общественото пространство. Радой Ралин е най-острият епиграмист в българската лирика. Неговите епиграми засилват и обновяват чисто фолклорни формотворчески обичаи. Характерна за епиграмното му изкуство е кни гата "Люти чушки ", изгорена през 1968 в пещите на Полиграфическия комбинат в София, с няколко издания в чужбина на български език. Сатиричното творчество на Радой Ралин премисля и актуализира традициите на притчата, пословицата, поговорката, баснята, националната приказка. От фейлетонно злободневното, анекдотичното (в ранния си хумор) сатирикът стига до метафизичен вглъбената ирония, до сатиричния роман-есе ( "Кадровикът Теофраст "). Радой Ралин възражда нетрадиционните за българската ирония къси жанрови форми - апострофа, афоризма, сатиричната парабола; уголемява жанровата територия на актуалната ирония, вътрешновидовото ѝ благосъстояние с неповторимите си думи-хибриди. Афористичността на сатиричното слово, неговата полемична диалогичност са доведени до пределните си благоприятни условия. Ралин работи интензивно във всички жанрове на сатиричното изкуство.
Автор е на сатиричните спектакли "Дяволското огледало " (съвместно с Борис Априлов, 1957), "Импровизация " (съвместно с Валери Петров, 1962), преведена същата година на словашки език, "Няма отговорни " (1956), на пиесата "Конферанс " (1973), сатиричната "опера за артисти без глас " "Златното руно " (1980), кинокомедията "Невероятна история " (1962), киносатирите "Лакпром " (19б5), "Борба за икономии " (1965), "Вездесъщия " (1965), "Инцидент " (1966), "Новогодишен подарък " (1966). Пише сюжетите за документалните филми "Никола Й. Вапцаров " (1953), "Атанас Далчев " (1967), "Редник Пеньо Пенев " (1970), "Корените на дърветата " (1970), "Червените календари " (1971), "Устойчивост " (1972), "Кървавата картотека " (1973), "Само гибелта ще ме спре " (1973). Автор е на сюжети за игралните филми "Лаура " (1957), "Ще пристигна детето " (1966), "Аз съм Левски " (1974); за мултфилмите "Човек и шише " (1966), "Голям епос " (1973).
През 50-те години, когато в България джазът се счита за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници ", акцентира в публикацията си, оповестена в "Речник по нова българска литература ", Виктор Чернокожев.
А ние ви припомняме думите на една от паметните му епиграми, озаглавена "Отечество общително " и оповестена за първи път през 1956 година:
"България, България, понасяща България!
Познавам те от оня ден и през вчерашния ден.
Страна, в която всичките бездария
направиха голяма кариера. "
В прикачения звуков файл може да чуете изявлението с Кин Стоянов. Синът на писателя прецизира, че деянията от юбилейната годишнина са планувани през Светлата седмица. "Баща ми беше ярък човек, на него му отиваше да приказва и смешни и тежки думи.. "
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ