Загадъчният Рохонцки кодекс – измислица или непозната писменост?
Рохонцкият кодекс е илюстриран ръкопис от 448 страници, от незнаен създател на чужд език. Той озадачава учени и историци, откогато е открит в Унгарската академия на науките в средата на XIX век. Кодексът е кръстен на унгарския град Рохонц, където се е съхранявал, преди да бъде дарен на Академията през 1838 година от граф Густав Батяни. Градът през днешния ден се споделя Рехниц и се намира в Австрия, покрай унгарската граница.
Кодексът е с размери 12 на 10 см, като всяка страница съдържа сред 9 и 14 реда знаци. Общият им брой в книгата е към 800, което е с към 10 пъти повече от всяка известна писменост, само че дребна част от тях се повтарят. Затова е допустимо да не са букви, а срички или да са с логографско естество като китайските писмени знаци. Загадъчният текст е съпроводен от към 90 страници с изображения, съдържащи религиозни, всемирски и военни подиуми. Недодяланите картинки наподобява демонстрират реалност, в която взаимно съществуват християнски, езически и мюсюлмански религии, защото участват знаците и на кръста, и на полумесеца, и на слънцето/свастиката.
Някои учени считат, че кодексът е машинация, само че други имат вяра, че е същински и прекарват години в опити да разгадаят текста и илюстрациите. Анализът допуска, че е написан на венецианска хартия някъде през XVI век. Но датировката не е сигурна, защото хартията може да е доста по-стара от самия текст. Освен това е допустимо той да е дубликат от доста по-ранен източник. Позовавайки се на илюстрациите, някои учени допускат, че най-вероятно е основан през XVI-XVII век.
Разбиване на кода
Унгарският академик (Атила Нири – бел.пр.) пробва да разчете книгата, като я обръща наобратно, тъй че да наподоби шумерска лигатура (начин на изписване на букви, при който два или повече признака се сливат в един, например ае става æ – бел.пр.). След това, по подобие, той свързал буквите от латинската писменост с останалите знаци. Също по този начин пренаредил буквите, с цел да получи смислени думи. Методите му обаче са подложени на критика, тъй като от време на време превеждал един и същи знак в друга писмен знак, и назад – на една и съща писмен знак отговаряли няколко разнообразни признака.
Румънският лингвист Виорика Еначиук твърди, че текстът е на простонародният латински акцент на Дакия, а посоката на писане е от дясно наляво и от долу нагоре. Предполагаемият й превод демонстрира, че това е история от XI-XII век на народа блаки (влахи) за борбите им против унгарците и печенегите. Нейният способ също е подложен на критика, тъй като знаците, които се появяват в един и същи подтекст в целия кодекс, постоянно се превеждат в разнообразни букви, и по този начин структурата на изначалния код се губи. Освен това сред изображенията в ръкописа и превода на Еначиук няма връзка.
Друго хипотетично решение дава индиецът Махеш Кумар Сингх. Той твърди, че кодексът е написан от ляво надясно и от горе надолу, на недокументирана досега версия на брахминската книжовност.
Габор Токай и Левенте Золтан Кирали допускат, че текстът е система от кодове, която не указва вътрешна конструкция на думите, а езикът най-вероятно е неестествен. Те настояват, че кодексът загатва датата 1593 година сл. Хр. като евентуална за неговото основаване. Според тях това е елементарен католически алманах, който се състои от стихотворни версии на фрагменти от Новия завет за живота на Иисус.
Най-вероятно обаче тайната на Рохонцкия кодекс в никакъв случай няма да бъде разкрита изцяло.
Източник
Кодексът е с размери 12 на 10 см, като всяка страница съдържа сред 9 и 14 реда знаци. Общият им брой в книгата е към 800, което е с към 10 пъти повече от всяка известна писменост, само че дребна част от тях се повтарят. Затова е допустимо да не са букви, а срички или да са с логографско естество като китайските писмени знаци. Загадъчният текст е съпроводен от към 90 страници с изображения, съдържащи религиозни, всемирски и военни подиуми. Недодяланите картинки наподобява демонстрират реалност, в която взаимно съществуват християнски, езически и мюсюлмански религии, защото участват знаците и на кръста, и на полумесеца, и на слънцето/свастиката.
Някои учени считат, че кодексът е машинация, само че други имат вяра, че е същински и прекарват години в опити да разгадаят текста и илюстрациите. Анализът допуска, че е написан на венецианска хартия някъде през XVI век. Но датировката не е сигурна, защото хартията може да е доста по-стара от самия текст. Освен това е допустимо той да е дубликат от доста по-ранен източник. Позовавайки се на илюстрациите, някои учени допускат, че най-вероятно е основан през XVI-XVII век.
Разбиване на кода
Унгарският академик (Атила Нири – бел.пр.) пробва да разчете книгата, като я обръща наобратно, тъй че да наподоби шумерска лигатура (начин на изписване на букви, при който два или повече признака се сливат в един, например ае става æ – бел.пр.). След това, по подобие, той свързал буквите от латинската писменост с останалите знаци. Също по този начин пренаредил буквите, с цел да получи смислени думи. Методите му обаче са подложени на критика, тъй като от време на време превеждал един и същи знак в друга писмен знак, и назад – на една и съща писмен знак отговаряли няколко разнообразни признака.
Румънският лингвист Виорика Еначиук твърди, че текстът е на простонародният латински акцент на Дакия, а посоката на писане е от дясно наляво и от долу нагоре. Предполагаемият й превод демонстрира, че това е история от XI-XII век на народа блаки (влахи) за борбите им против унгарците и печенегите. Нейният способ също е подложен на критика, тъй като знаците, които се появяват в един и същи подтекст в целия кодекс, постоянно се превеждат в разнообразни букви, и по този начин структурата на изначалния код се губи. Освен това сред изображенията в ръкописа и превода на Еначиук няма връзка.
Друго хипотетично решение дава индиецът Махеш Кумар Сингх. Той твърди, че кодексът е написан от ляво надясно и от горе надолу, на недокументирана досега версия на брахминската книжовност.
Габор Токай и Левенте Золтан Кирали допускат, че текстът е система от кодове, която не указва вътрешна конструкция на думите, а езикът най-вероятно е неестествен. Те настояват, че кодексът загатва датата 1593 година сл. Хр. като евентуална за неговото основаване. Според тях това е елементарен католически алманах, който се състои от стихотворни версии на фрагменти от Новия завет за живота на Иисус.
Най-вероятно обаче тайната на Рохонцкия кодекс в никакъв случай няма да бъде разкрита изцяло.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ