Чест и слава: нашата теснолинейка достигна отвъд Океана
Родопската теснолинейка е магнит за туристите. И освен. Тя е от извънредно значение за локалното население. Там в Родопите. Дали е зима, пролет, лято или есен няма значение. Малкият трен постоянно е цялостен. Години наред обаче страната е БДЖ не влагат в това благосъстояние.
Днес Родопската теснолинейка е последната по рода си в страната. Но съществуването й е застрашено, а опитите й за избавление стават от ден на ден.
“В един миг изискванията на релсите бяха толкоз ужасни, че влакът се движеше извънредно постепенно. Можете да вървите до него със същата скорост или по-бързо “, споделя Ивайло Механджиев, член на групата “За теснолинейката ” пред авторитетното издание The New York Times.
Пътуването лишава към пет часа и коства 6,60 лв., което е към $4. Саби Джикова употребява Родопската теснолинейка – цялостни с бутилки мляко раница и ръчно направена чанта, мята ги през рамо и се насочва по неасфалтирания път към близката гара. Това е нейният метод на живот и прехранване от 20 години. Саби и фамилията й са част от
дребна общественост от помаци,
българоезични мюсюлмани, които живеят към този момент десетки години в далечен планински регион на страната. Както и другите в нейното село, тя има няколко крави, които дои всеки ден, а по-късно продава млякото.
Саби извървява пътя от своето село Абланица до близката гара Цветино, където по-късно дребното влакче я носи към 30 минути до пазара на Велинград. Там върви от къща на къща, разнасяйки бутилки прясно мляко. Други абланичанки също продават своите артикули, в това число сирене, кисело мляко и мед, на Велинградския пазар. Малкото пари, които вършат, оказват помощ да обезпечат фамилиите им от генерации наред. Това не би било допустимо без влака, който е най-практичният метод за тях, с цел да занесат стоките си на пазара.
Село Абланица е дом на няколкостотин души, които живеят из черните пътища на стръмен рид. От върха на селото можете да дишате чистия планински въздух и да видите ясно долината до околните върхове на Родопите. Някога тук е имало фабрика за произвеждане на килими, учебно заведение и здравна клиника, само че всички те към този момент ги няма. Няма магазини и заведения за хранене. Единствената социална постройка е дребна джамия.
Родопската теснолинейка обслужва 27 гари.
Построена през първата половина на 20-ти век. Тесният й габарит е добър за нанагорнище на стръмни терени и разрешава по-тесни завои, по-леки железопътни линии и по-малки тунели – всичко това е от решаващо значение за маршрута му през планините.
Сабие заплаща единствено 54 български лв. ($32) за тримесечна карта на пенсионер, което прави теснолинейката доста наличен тип превоз. Но железницата от дълго време е изправена пред опасност от затваряне. Пътуването не е скъпо, а разноските за поддръжка са високи. През последните години новоизградените асфалтови пътища улесниха напредването сред селата в региона на притежателите на коли.
Все отново железницата дава скъпа и налична услуга за доста локални поданици.
“Влакът даде на нашата общественост достъп освен до обучение, само че и до работни места и лечебни заведения ”, споделя Фатима Исмаил, която е израснала в Аврамово и като тийнейджърка е взела влака до гимназията. Осигурява и локална претовареност. Братовчедът на Фатима, Мехмет, е бил шеф на гара, а други двама братовчеди – инженери.
Кристиян Ваклинов през 2014 година за първи път научава, че държавното управление обмисля затварянето на теснолинейката в Родопите. Тогава той провежда и популяризира петиция за избавяне на влаковата линия. За негова изненада събира повече от
11 000 подписа единствено за месец.
Заедно с другари като Ивайло основава организацията с нестопанска цел “За теснолинейката ”, като задачата му е да избави влака посредством увеличение на транспортните средства по линията, основно посредством туризъм. Защото влакът има обществена функционалност.
За да притегли туристи и да усили пасажерите, групата построява и уеб страница, където разгласява написания на влаковете, фотоси и история на линията (на британски и български). Създава се и музей в една от гарите, в който могат да се видят остарели фотоси и исторически артефакти. През празничните уикенди се провеждат специфични пътувания за събития и хората могат да резервират особено пътешестване с трен за сватбата си.
Въпреки известността на линията обаче, паниките за нейното бъдеще остават.
Днес Родопската теснолинейка е последната по рода си в страната. Но съществуването й е застрашено, а опитите й за избавление стават от ден на ден.
“В един миг изискванията на релсите бяха толкоз ужасни, че влакът се движеше извънредно постепенно. Можете да вървите до него със същата скорост или по-бързо “, споделя Ивайло Механджиев, член на групата “За теснолинейката ” пред авторитетното издание The New York Times.
Пътуването лишава към пет часа и коства 6,60 лв., което е към $4. Саби Джикова употребява Родопската теснолинейка – цялостни с бутилки мляко раница и ръчно направена чанта, мята ги през рамо и се насочва по неасфалтирания път към близката гара. Това е нейният метод на живот и прехранване от 20 години. Саби и фамилията й са част от
дребна общественост от помаци,
българоезични мюсюлмани, които живеят към този момент десетки години в далечен планински регион на страната. Както и другите в нейното село, тя има няколко крави, които дои всеки ден, а по-късно продава млякото.
Саби извървява пътя от своето село Абланица до близката гара Цветино, където по-късно дребното влакче я носи към 30 минути до пазара на Велинград. Там върви от къща на къща, разнасяйки бутилки прясно мляко. Други абланичанки също продават своите артикули, в това число сирене, кисело мляко и мед, на Велинградския пазар. Малкото пари, които вършат, оказват помощ да обезпечат фамилиите им от генерации наред. Това не би било допустимо без влака, който е най-практичният метод за тях, с цел да занесат стоките си на пазара.
Село Абланица е дом на няколкостотин души, които живеят из черните пътища на стръмен рид. От върха на селото можете да дишате чистия планински въздух и да видите ясно долината до околните върхове на Родопите. Някога тук е имало фабрика за произвеждане на килими, учебно заведение и здравна клиника, само че всички те към този момент ги няма. Няма магазини и заведения за хранене. Единствената социална постройка е дребна джамия.
Родопската теснолинейка обслужва 27 гари.
Построена през първата половина на 20-ти век. Тесният й габарит е добър за нанагорнище на стръмни терени и разрешава по-тесни завои, по-леки железопътни линии и по-малки тунели – всичко това е от решаващо значение за маршрута му през планините.
Сабие заплаща единствено 54 български лв. ($32) за тримесечна карта на пенсионер, което прави теснолинейката доста наличен тип превоз. Но железницата от дълго време е изправена пред опасност от затваряне. Пътуването не е скъпо, а разноските за поддръжка са високи. През последните години новоизградените асфалтови пътища улесниха напредването сред селата в региона на притежателите на коли.
Все отново железницата дава скъпа и налична услуга за доста локални поданици.
“Влакът даде на нашата общественост достъп освен до обучение, само че и до работни места и лечебни заведения ”, споделя Фатима Исмаил, която е израснала в Аврамово и като тийнейджърка е взела влака до гимназията. Осигурява и локална претовареност. Братовчедът на Фатима, Мехмет, е бил шеф на гара, а други двама братовчеди – инженери.
Кристиян Ваклинов през 2014 година за първи път научава, че държавното управление обмисля затварянето на теснолинейката в Родопите. Тогава той провежда и популяризира петиция за избавяне на влаковата линия. За негова изненада събира повече от
11 000 подписа единствено за месец.
Заедно с другари като Ивайло основава организацията с нестопанска цел “За теснолинейката ”, като задачата му е да избави влака посредством увеличение на транспортните средства по линията, основно посредством туризъм. Защото влакът има обществена функционалност.
За да притегли туристи и да усили пасажерите, групата построява и уеб страница, където разгласява написания на влаковете, фотоси и история на линията (на британски и български). Създава се и музей в една от гарите, в който могат да се видят остарели фотоси и исторически артефакти. През празничните уикенди се провеждат специфични пътувания за събития и хората могат да резервират особено пътешестване с трен за сватбата си.
Въпреки известността на линията обаче, паниките за нейното бъдеще остават.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ