България овладя бюджетния дефицит до 6,8 млрд. лева през изминалата година
България сполучливо завърши финансовата година с недостиг от 6,8 милиарда лв., което съставлява тъкмо 3,1% от брутния вътрешен артикул (БВП). Първите систематизирани данни за осъществяването на държавния бюджет демонстрират съществени старания за фискална дисциплинираност в комплицирана икономическа конюнктура. Общият размер на държавния дълг в края на отчетния интервал доближи сумата от над 61 милиарда лв.. В същото време страната поддържа постоянна ликвидност, като фискалният запас възлиза на над 17 милиарда лв..
Анализът на бюджетните индикатори разкрива характерна динамичност при главните пера. И при приходите, и при разноските се следи липса на изцяло осъществяване по отношение на първичните проекти. Въпреки че постъпленията в хазната са се нараснали с 19,5 на 100 по отношение на миналата 2024 година, те въпреки всичко остават под заложените планирани равнища. Аналогична е обстановката и в разходната част, където плануваните средства не са били усвоени в цялостния им размер, което е спомогнало за удържането на недостига покрай Маастрихтските критерии.
Новите развития от Министерството на финансите към този момент обрисуват рамката за идващия интервал. Институцията разгласява проектобюджет за 2026 година, който още веднъж залага на целеви недостиг от 3%. Прогнозите обаче сочат растеж на държавния дълг до 75,5 милиарда лв.. Очаква се общите доходи през 2026 година да преминат психическата граница от 100 милиарда лв., подкрепени от предстоящо повишаване на постъпленията с над 6,8 милиарда евро.
Контекстът от края на 2025 година показваше резистентност, като към октомври дефицитът беше позициониран на 6,59 милиарда лв. (2,98% от БВП). Приходите към този миг доближиха 66,7 милиарда лв., покривайки 74% от годишния проект. Разходите бяха съсредоточени най-вече в обществените заплащания и финансовите стратегии, възлизайки на 73,3 милиарда лв.. Въпреки че някои експертни оценки предупреждаваха за риск от недостиг сред 6% и 8% за 2025 година, най-песимистичните сюжети не се осъществиха.
Финансови специалисти от Института за пазарна стопанска система обаче показват угриженост по отношение на бюджетната траектория за 2026 година Те дефинират бъдещия бюджет като „ влакче на ужасите “ поради неконтролируемото нарастване на разноските за личен състав, надхвърлящи 10% от Брутният вътрешен продукт. Критиците акцентират, че настоящият недостиг е по-дълбок спрямо интервала 2009-2015 година и се покрива посредством нови заеми, което води до повишаване на разноските за лихви до 1,57 милиарда лв..
