Според легендата красива девойка е дала името на Родопите, планината до ден днешен предоставя уникално изживяване за туристите
Родопите са най-обширната планина в България и са ентусиазъм за голям брой митове и предания. Един от митовете за планината гласи, че имало приказно красива госпожица, която била щерка на речен господ и се казвала Родопе, и също толкоз приказно хубав юноша, който се казвал Хем. Те ясно осъзнавали какъв брой са хубави и самочувствието им полетяло нависоко.
Смятали, че превъзхождат боговете и присмехулно се наричали един различен надлежно Зевс и Хера. Тази смелост не останала скрита от същинските Зевс и Хера, които се ядосали и трансформирали самозабравилите се млади в планини - Хем станал Хемс или Стара планина, а девойката била превърната в Родопите.
Проклятието било те постоянно да се виждат, само че в никакъв случай да не бъдат дружно. Според друга легенда Родопите са рожденото място на митичния тракиец Орфей. За първи път преданията и описания на планината се срещат в творбите на Херодот, някъде през V в. пр.н.е.
За да добиете най-пълна визия за локалните традиции и просвета, би трябвало да посетите Родопите по време на някой от фестивалите и празниците. Роженският събор има над стогодишна традиция. На всеки 4 години през август българи от всички краища на страната се събират под връх Рожен на събор, на който артисти и инструменталисти се надпяват и надсвирват на няколко подиуми. Изключително въздействащо е осъществяването на 100-те каба гайди.
Родопската гайда е " непокътнат знак “ на Западните Родопи. Популяризирането на инструмента става с откриването през 1971 година на Националното учебно заведение за фолклорни изкуства в с. Широка лъка, Смолянско. Традиционно тук се вършат родопските чанове. Те са знак на здраве, неотстъпчивост и хубост, а в предишното са съпътствали един от главните поминъци на родопчани - овцевъдството. Традиционна просвета е смилянският боб, приспособен към климата по поречието на р. Малка Арда. Отглежда се дружно с царевицата и картофите.
Родопите заемат съвсем една седма от територията на България. Общата повърхност на планината е близо 18 хиляди кв. км, като съвсем 80 % е в България, а останалата е в Гърция. Родопите са идеални за пешеходен и велотуризъм. В момента връзката от Пловдив и Асеновград към Смолян и Пампорово става по един-единствен стеснен път и едвам в проектите на държавното управление за 2024 година е планувано построяването на нов скоростен път.
Непосредствено до Асеновград е ситуирана Асеновата цитадела. Тук е имало барикада още от античността, което неведнъж е събаряно. Оцелява обаче надпис от времето на цар Иван Асен II, откъдето идва името. За да влезете и да разгледате крепостта, би трябвало да си приготвите три лв. на човек. Учениците заплащат с левче по-малко. Хубавото е, че има асфалтов път до самата цитадела. Панорамата, която се разкрива от нейния връх, е убийствена.
Само на десетина километра от Асеновград е едно от емблематичните места за вярващите в България. Там се намира Бачковският манастир, който е втори по величина след Рилския. Манастирът е издигнат преди съвсем хиляда години и наложително би трябвало да бъде забелязан.
Манастирските здания образуват два правоъгълни двора - северен (първоначален) и южен (добавен през 30-те години на XIX в.). На два пъти - през 1912 и 1947 година, елементи от жилищните здания биват разрушени от пожари. В настоящия си тип източната страна на северния двор е строена през 1928 - 29 година, западната - през 1949 - 55 година, а северната - през 1964 година
Основната черква е " Успение Богородично ". Тя е издигната през 1604 година и има неповторими фрески, икони и дърворезби. Старата, неизползвана в този момент столова се намира на приземния етаж в южното крило на манастира. Tя съставлява правоъгълно помещение. Запазена е мраморна маса (изработена съгласно издълбан в нея надпис през 1690 г.), на която монасите са се хранели в продължение на повече от два века.
Най-голямата реликва на Бачковския манастир е неговата икона на Пресвета Богородица. Виждат се единствено лицата на Св. Богородица и Младенеца, а всичко останало е покрито в символ на респект с два сребърни обкова. Върху по-стария от тях има надпис, съгласно който той бил дарен през 1311 година от грузинците Атанасий и Окропир. По-новият обков датира от 1819 година
Съвсем близо е друга от емблемите на Родопите - Чудните мостове. Те съставляват големи мраморни арки, свързващи двата бряга на река Дълбок дол, която тече източно от връх Голям Персенк измежду вековни елови и борови гори. Мястото е леснодостъпно, като може да стигнете до него с кола по асфалтов път, има си паркинг и е без вход за гости. Нашият съвет е да ги посетите малко преди залез. Точно тогава слънцето е най-ниско и лъчите му образуват невероятна магическа приказност.
Друго емблематично място за Родопите е Кръстова гора. Всъщност в случай че пропуснете това място, вашето странствуване ще бъде ненапълно. Според легендата тук е заровена парченце от Христовия кръст и вярващите се изцеляват по извънреден метод. Смята се, че това се случва в нощта на Кръстовден. Тогава в Кръстова гора се стичат хиляди вярващи, които прекарват нощта в молебствия за излекуване. Ако отидете до аязмото, ще видите, че вярващите са оставили дребни предмети или облекла на заболели родственици с вяра за излекуване.
Не пропускайте и алеята с храмовете към огромния кръст, дарен от цар Борис. III. На 1 май 1936 година металният кръст е подложен на връх Кръстов. Според легендата след церемонията по освещаването му бял гълъб кацнал на менчето със светена вода, който по-късно полетял към западното нагорнище на връх Кръстов.
От скалата, на която кацнал гълъбът, бликнала вода, за която се има вяра, че е лековита. През 1994 година кръстът, подарен от цар Борис III, изчезва, само че и след седем месеца е открит в гората. Поставен е в новопостроен храм, а на мястото на остарелия е отлят нов от неръждаема стомана с тегло 99 кг (утроената Христова възраст).
В планината живеят и хиляди мюсюлмани. Една от гордостта на родопчани е вековното съгласие сред двете религии и мирното общуване сред разнообразни етноси.
Ягодинската пещера се намира на към 20 километра от град Девин, до село Ягодина. Със своите 10 500 метра пещерата се подрежда на трето място по дължина в България. Има три съществени и две междинни равнища. Третият етаж е благоустроен за туристи и дължината на трасето е малко над километър. Тук могат да бъдат видени 22 типа от общо 28 световноизвестни типа пещерни формирания.
Друг неповторим пещерен комплекс е Дяволското гърло. Намира се на главния път Девин-Доспат, по линията на Триградското ждрело. Пещерата е дълга 1 км, а туристическият маршрут е към 350 м. След 150 метра изкуствено прокопан тунел се намира Бучащата зала. Наречена е по този начин поради грохота, който провокира водата на минаващата през пещерата река, която пада от 42 м. Това е най-високият под земята водопад на Балканския полуостров. Легендата споделя по какъв начин Орфей слязъл към недрата на земята точно тук - в Дяволското гърло, с цел да търси своята обичана Евридика в подземния свят на Хадес.
На десетина минути път от Смолян са неповторимите Смолянски езера, които притеглят с хубостта си туристите. Навремето са били 20, а през днешния ден са останали единствено седем.
Най-добрата панорама към естествените благосъстояния на Родопите се открива от кулата Снежанка. Тя е висока 156 метра. На най-високата част има кафе-панорама на 2019 м надморска височина с 360-градусова панорамна панорама. През 1973 година е почнал градежът на кулата за потребностите на БНР и Българска национална телевизия, а построяването приключва през 1978 година
Съвсем покрай кулата е именитото село Момчиловци, което е известно в целия свят с огромния брой столетници, които живеят там, и десетките параклиси, които го ограждат на близките хълмове. Смята се, че тайната на дълголетието е във въздуха, който прави неповторимо локалното кисело мляко. Селото е наложителна точка от интернационалните туристически направления. В Китай и Япония момчиловското кисело мляко се продава като лек за дългоденствие.
Родопите са един от най-богатите в кулинарно отношение райони в България. Заради откъснатостта на планината от вътрешността в предишното локалните са съхранили без смяна доста от кулинарните си обичаи. Най-популярен е родопският пататник от настъргани картофи, сирене, масло, яйца и лук. Пече се на печка с дърва. Родопските марудници са тип палачинки, а клинът е баница с домашни точени кори и плънка от ориз. Също се пече на плочата на печката с дърва.
Качамакът, питурките, колаците и тикълниците са други вкусни родопски ястия. Най-известният родопски способ за подготвяне на месо е агнешкото чеверме, което се пече на шиш с часове. По течението на р. Арда смилянският боб се отглежда съвсем във всеки двор и прави гозбите с този фасул неизменима част от бита на локалните хора, напомня " Телеграф ".
Местните билки също са необятно употребявани, а Мурсалският чай е емблематичен за района, от който произлиза. Най-популярно в този край е аленото вино мавруд от Асеновград. И за неговия генезис има легенда от времето на хан Крум. Когато завладял велможите на разрушения от него аварски хаганат, владетелят наредил да се изкоренят лозята.
По това време живеел един млад момък - Мавруд левент. Той бил освободил селото си от заплашителен дракон. Всяка заран юнакът пиел вино от лозата, която майка му скрила от владетеля. Когато хан Крум схванал от кое място идва силата на младия юнак, размислил и разрешил на поданиците си да отглеждат лозя. Най-хубавото грозде нарекъл на Мавруд левент.
Смятали, че превъзхождат боговете и присмехулно се наричали един различен надлежно Зевс и Хера. Тази смелост не останала скрита от същинските Зевс и Хера, които се ядосали и трансформирали самозабравилите се млади в планини - Хем станал Хемс или Стара планина, а девойката била превърната в Родопите.
Проклятието било те постоянно да се виждат, само че в никакъв случай да не бъдат дружно. Според друга легенда Родопите са рожденото място на митичния тракиец Орфей. За първи път преданията и описания на планината се срещат в творбите на Херодот, някъде през V в. пр.н.е.
За да добиете най-пълна визия за локалните традиции и просвета, би трябвало да посетите Родопите по време на някой от фестивалите и празниците. Роженският събор има над стогодишна традиция. На всеки 4 години през август българи от всички краища на страната се събират под връх Рожен на събор, на който артисти и инструменталисти се надпяват и надсвирват на няколко подиуми. Изключително въздействащо е осъществяването на 100-те каба гайди.
Родопската гайда е " непокътнат знак “ на Западните Родопи. Популяризирането на инструмента става с откриването през 1971 година на Националното учебно заведение за фолклорни изкуства в с. Широка лъка, Смолянско. Традиционно тук се вършат родопските чанове. Те са знак на здраве, неотстъпчивост и хубост, а в предишното са съпътствали един от главните поминъци на родопчани - овцевъдството. Традиционна просвета е смилянският боб, приспособен към климата по поречието на р. Малка Арда. Отглежда се дружно с царевицата и картофите.
Родопите заемат съвсем една седма от територията на България. Общата повърхност на планината е близо 18 хиляди кв. км, като съвсем 80 % е в България, а останалата е в Гърция. Родопите са идеални за пешеходен и велотуризъм. В момента връзката от Пловдив и Асеновград към Смолян и Пампорово става по един-единствен стеснен път и едвам в проектите на държавното управление за 2024 година е планувано построяването на нов скоростен път.
Непосредствено до Асеновград е ситуирана Асеновата цитадела. Тук е имало барикада още от античността, което неведнъж е събаряно. Оцелява обаче надпис от времето на цар Иван Асен II, откъдето идва името. За да влезете и да разгледате крепостта, би трябвало да си приготвите три лв. на човек. Учениците заплащат с левче по-малко. Хубавото е, че има асфалтов път до самата цитадела. Панорамата, която се разкрива от нейния връх, е убийствена.
Само на десетина километра от Асеновград е едно от емблематичните места за вярващите в България. Там се намира Бачковският манастир, който е втори по величина след Рилския. Манастирът е издигнат преди съвсем хиляда години и наложително би трябвало да бъде забелязан.
Манастирските здания образуват два правоъгълни двора - северен (първоначален) и южен (добавен през 30-те години на XIX в.). На два пъти - през 1912 и 1947 година, елементи от жилищните здания биват разрушени от пожари. В настоящия си тип източната страна на северния двор е строена през 1928 - 29 година, западната - през 1949 - 55 година, а северната - през 1964 година
Основната черква е " Успение Богородично ". Тя е издигната през 1604 година и има неповторими фрески, икони и дърворезби. Старата, неизползвана в този момент столова се намира на приземния етаж в южното крило на манастира. Tя съставлява правоъгълно помещение. Запазена е мраморна маса (изработена съгласно издълбан в нея надпис през 1690 г.), на която монасите са се хранели в продължение на повече от два века.
Най-голямата реликва на Бачковския манастир е неговата икона на Пресвета Богородица. Виждат се единствено лицата на Св. Богородица и Младенеца, а всичко останало е покрито в символ на респект с два сребърни обкова. Върху по-стария от тях има надпис, съгласно който той бил дарен през 1311 година от грузинците Атанасий и Окропир. По-новият обков датира от 1819 година
Съвсем близо е друга от емблемите на Родопите - Чудните мостове. Те съставляват големи мраморни арки, свързващи двата бряга на река Дълбок дол, която тече източно от връх Голям Персенк измежду вековни елови и борови гори. Мястото е леснодостъпно, като може да стигнете до него с кола по асфалтов път, има си паркинг и е без вход за гости. Нашият съвет е да ги посетите малко преди залез. Точно тогава слънцето е най-ниско и лъчите му образуват невероятна магическа приказност.
Друго емблематично място за Родопите е Кръстова гора. Всъщност в случай че пропуснете това място, вашето странствуване ще бъде ненапълно. Според легендата тук е заровена парченце от Христовия кръст и вярващите се изцеляват по извънреден метод. Смята се, че това се случва в нощта на Кръстовден. Тогава в Кръстова гора се стичат хиляди вярващи, които прекарват нощта в молебствия за излекуване. Ако отидете до аязмото, ще видите, че вярващите са оставили дребни предмети или облекла на заболели родственици с вяра за излекуване.
Не пропускайте и алеята с храмовете към огромния кръст, дарен от цар Борис. III. На 1 май 1936 година металният кръст е подложен на връх Кръстов. Според легендата след церемонията по освещаването му бял гълъб кацнал на менчето със светена вода, който по-късно полетял към западното нагорнище на връх Кръстов.
От скалата, на която кацнал гълъбът, бликнала вода, за която се има вяра, че е лековита. През 1994 година кръстът, подарен от цар Борис III, изчезва, само че и след седем месеца е открит в гората. Поставен е в новопостроен храм, а на мястото на остарелия е отлят нов от неръждаема стомана с тегло 99 кг (утроената Христова възраст).
В планината живеят и хиляди мюсюлмани. Една от гордостта на родопчани е вековното съгласие сред двете религии и мирното общуване сред разнообразни етноси.
Ягодинската пещера се намира на към 20 километра от град Девин, до село Ягодина. Със своите 10 500 метра пещерата се подрежда на трето място по дължина в България. Има три съществени и две междинни равнища. Третият етаж е благоустроен за туристи и дължината на трасето е малко над километър. Тук могат да бъдат видени 22 типа от общо 28 световноизвестни типа пещерни формирания.
Друг неповторим пещерен комплекс е Дяволското гърло. Намира се на главния път Девин-Доспат, по линията на Триградското ждрело. Пещерата е дълга 1 км, а туристическият маршрут е към 350 м. След 150 метра изкуствено прокопан тунел се намира Бучащата зала. Наречена е по този начин поради грохота, който провокира водата на минаващата през пещерата река, която пада от 42 м. Това е най-високият под земята водопад на Балканския полуостров. Легендата споделя по какъв начин Орфей слязъл към недрата на земята точно тук - в Дяволското гърло, с цел да търси своята обичана Евридика в подземния свят на Хадес.
На десетина минути път от Смолян са неповторимите Смолянски езера, които притеглят с хубостта си туристите. Навремето са били 20, а през днешния ден са останали единствено седем.
Най-добрата панорама към естествените благосъстояния на Родопите се открива от кулата Снежанка. Тя е висока 156 метра. На най-високата част има кафе-панорама на 2019 м надморска височина с 360-градусова панорамна панорама. През 1973 година е почнал градежът на кулата за потребностите на БНР и Българска национална телевизия, а построяването приключва през 1978 година
Съвсем покрай кулата е именитото село Момчиловци, което е известно в целия свят с огромния брой столетници, които живеят там, и десетките параклиси, които го ограждат на близките хълмове. Смята се, че тайната на дълголетието е във въздуха, който прави неповторимо локалното кисело мляко. Селото е наложителна точка от интернационалните туристически направления. В Китай и Япония момчиловското кисело мляко се продава като лек за дългоденствие.
Родопите са един от най-богатите в кулинарно отношение райони в България. Заради откъснатостта на планината от вътрешността в предишното локалните са съхранили без смяна доста от кулинарните си обичаи. Най-популярен е родопският пататник от настъргани картофи, сирене, масло, яйца и лук. Пече се на печка с дърва. Родопските марудници са тип палачинки, а клинът е баница с домашни точени кори и плънка от ориз. Също се пече на плочата на печката с дърва.
Качамакът, питурките, колаците и тикълниците са други вкусни родопски ястия. Най-известният родопски способ за подготвяне на месо е агнешкото чеверме, което се пече на шиш с часове. По течението на р. Арда смилянският боб се отглежда съвсем във всеки двор и прави гозбите с този фасул неизменима част от бита на локалните хора, напомня " Телеграф ".
Местните билки също са необятно употребявани, а Мурсалският чай е емблематичен за района, от който произлиза. Най-популярно в този край е аленото вино мавруд от Асеновград. И за неговия генезис има легенда от времето на хан Крум. Когато завладял велможите на разрушения от него аварски хаганат, владетелят наредил да се изкоренят лозята.
По това време живеел един млад момък - Мавруд левент. Той бил освободил селото си от заплашителен дракон. Всяка заран юнакът пиел вино от лозата, която майка му скрила от владетеля. Когато хан Крум схванал от кое място идва силата на младия юнак, размислил и разрешил на поданиците си да отглеждат лозя. Най-хубавото грозде нарекъл на Мавруд левент.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ