Евлоги Георгиев купува от Мехмед ефенди земя за Мъжко...
Родолюбец от Карлово подари скъпи документи, свързани с Евлоги Георгиев, на Историческия музей в града. Инж. Христо Войняговски, кмет на общината през 1991-1995 година, връчи на директорката на музея Мария Деянова две писма на Евлоги Георгиев до Иван Евстатиев Гешов, копия на акт за покупка на парцел в интерес на града, както и други значими бумаги. Това стана по време на разкриване на галерия в музея, отдадена на огромните карловски донори, измежду които несъмнено най-видните от тях са братята Евлоги и Христо Георгиеви.
Бившият кмет Христо Войняговски е измежду най-ревностните пазители на паметта за двамата карловски братя - банкери, бизнесмени и меценати. В продължение на десетилетия той не престава да бие камбаната за възкресяване на загатна за тях, за увековечаване на делото им, за запазване на материалното завещание в Карлово, София и по българските места в Букурещ, Солун и Цариград.
Сега, когато Карлово приготвя национално честване на 200 години от рождението на Евлоги Георгиев и 195 години от рождението на Христо Георгиев, Войняговски още веднъж припомня за невижданото им дарителско дело.
Единият от документите, който той подари на музея, е копие на акт за покупка на парцел в Стара планина над Карлово. Той е закупен от локалния турчин Алия зааде Мехмед ефенди и е бил предопределен за учебното настоятелство и за настоятелството на женско сдружение " Възпитание ". За покупката Евлоги Георгиев заделя забележителна сума свои пари. А и влага още средства, които са от починалия Христо Пулиев, вуйчо на Евлоги и Христо Георгиеви, на починалия му брат Христо Георгиев, на братовчедка си Елисавета Пулиева. С приходите от този парцел трябвало да се устоя Мъжкото учебно заведение в Карлово, а женско сдружение " Възпитание " да подкрепя будни, само че небогати ученички от града.
" Целта, за която преди време настоях да се облече тоя капитал в неподвижен парцел, беше, щото той да остане вечно неотчуждаем, а единствено приходите от него да се употребяват ", написа Евлоги Георгиев на Иван Евстатиев Гешов на 19 февруари 1893 година. Писмото е във връзка на това, че тогавашното кметство желало с парцела да погаси свои отговорности, а Евлоги показва безапелационното си противоречие. „ Ако по подобен метод се защитаваха ползите на общината в Карлово и в случай че по този начин се уважава волята на пожертвувателя, разбирате, че то не може да послужи за поощрение на никого, който желае да завещае нещо на отечеството си ", написа Евлоги Георгиев.
Писмото до Иван Евстатиев Гешов разкрива и миг от персоналния живот на Евлоги Георгиев. Той благодари на своя другар за това, че е закупил по негова поръчка една картина от Иван Мърквичка - " Софийската селянка ", която банкерът доста харесал.
Освен тези документи Христо Войняговски пази дебела директория с копия от други документи, свързани с делото на Евлоги Георгиев, печатни изявления, публикации от вестници по тематиката.
И през днешния ден обаче той не може да преглътне обстоятелството, че делото на двамата карловски банкери и донори е било подценявано. " Беше през 60-те години, когато мой другар, публицист от Националното радио, пристигна в Карлово и ми сподели какъв брой е благополучен да види родната къща на братя Георгиеви. Отвърнах му: Нито аз, нито вие ще забележим в миналото тази къща! Тя бе съборена през 1946 година, табелката единствено сочи мястото, където е била.
За да възкреси паметта на Евлоги Георгиев през 1988-1989 година, със съидейници от Карлово Христо Войняговски основава настоятелство " Родолюбие ". В него влизат Парашкева Ботева, потомка на огромен карловски жанр, и Васил Киров, тогава млад публицист от вестник " Карловска естрада ". Първата самодейност на родолюбците е литургия в чест на братята донори в църквата " Свети Николай ". На идващия ден ни поканиха в партийния комитет, с цел да ни желаят пояснение. Но във въздуха към този момент се усещаше настъпваща смяна и против нас нямаше репресии, с изключение на този диалог, спомня си Христо Войняговски.
Когато през 1991 година той е определен за кмет на общината с голямо болшинство, повежда група карловци на поклонение в Букурещ, където в гробница, издигната по поръчка на Евлоги Георгиев, почиват двамата братя. Войняговски води и духовник от Карлово и на място е отслужена панихида. Гробницата към момента беше в относително положително положение, но при идващото ми посещаване към този момент липсваха някои детайли, измежду които осем солидни бронзови канделабри, сложени по двойки на четирите ъгъла на постройката, спомня си той.
Пак по това време като кмет на Карлово и ръководител на настоятелство " Родолюбие " Христо Войняговски провежда изработването и слагането на два бронзови берелефа на братята на стената на белия зид, където е била родната им къща. Архитектурния план създава Мария Каразлатева, а скулпторът Димитър Рашков извайва барелефите. Паметните знаци са тържествено открити на 3 октомври 1994 година. За жал обаче, те остават там единствено няколко месеца. Крадци на метал ги разрушават на части и продават на вторични първични материали. Войняговски обаче не оставя нещата до такава степен. Той упорства доста изрично пред полицията и частите от бронзовите барелефи са открити в пункта за скрап край гарата на Карлово. Бяхме поръчали направата на тези барелефи с последните пари на " Родолюбие ", костваха 8000 лв.. След това успяхме да съберем още толкоз, с цел да бъдат отлети още веднъж, признава някогашният кмет на Карлово.
Когато в края на 90-те Карлово губи най-ценната част от завещание на Евлоги Георгиев - вълненотекстилната фабрика, родолюбецът Христо Войняговски приема това като нечовечен удар по паметта на Евлоги Георгиев.
В годините на социализма фабриката на Евлоги Георгиев е част от голямото дружество " Карловска коприна ". Годишно там се произвеждаше 61 милиона метра коприна и тя стигаше до най-квалитетните компании от стилната промишленост в Италия, Франция, Германия, Австрия. За задачите на приватизацията собствеността на фабриката на Евлоги Георгиев като част от " Карловска коприна " е изменена в държавна и по този начин тя става частна благосъстоятелност.
Никога няма да се примиря с това, безапелационен е Христо Войняговски. Затова той посетил няколко институции, пред които сложил остро въпроса. Бях по този въпрос и при двама от омбудсманите на България, последният път бе напълно скоро. С мен беше и карловският юрист Николай Банков. Справедливостта изисква фабриката на Евлоги Георгиев да се върне на Карлово, счита Христо Войняговски.
Бившият кмет Христо Войняговски е измежду най-ревностните пазители на паметта за двамата карловски братя - банкери, бизнесмени и меценати. В продължение на десетилетия той не престава да бие камбаната за възкресяване на загатна за тях, за увековечаване на делото им, за запазване на материалното завещание в Карлово, София и по българските места в Букурещ, Солун и Цариград.
Сега, когато Карлово приготвя национално честване на 200 години от рождението на Евлоги Георгиев и 195 години от рождението на Христо Георгиев, Войняговски още веднъж припомня за невижданото им дарителско дело.
Единият от документите, който той подари на музея, е копие на акт за покупка на парцел в Стара планина над Карлово. Той е закупен от локалния турчин Алия зааде Мехмед ефенди и е бил предопределен за учебното настоятелство и за настоятелството на женско сдружение " Възпитание ". За покупката Евлоги Георгиев заделя забележителна сума свои пари. А и влага още средства, които са от починалия Христо Пулиев, вуйчо на Евлоги и Христо Георгиеви, на починалия му брат Христо Георгиев, на братовчедка си Елисавета Пулиева. С приходите от този парцел трябвало да се устоя Мъжкото учебно заведение в Карлово, а женско сдружение " Възпитание " да подкрепя будни, само че небогати ученички от града.
" Целта, за която преди време настоях да се облече тоя капитал в неподвижен парцел, беше, щото той да остане вечно неотчуждаем, а единствено приходите от него да се употребяват ", написа Евлоги Георгиев на Иван Евстатиев Гешов на 19 февруари 1893 година. Писмото е във връзка на това, че тогавашното кметство желало с парцела да погаси свои отговорности, а Евлоги показва безапелационното си противоречие. „ Ако по подобен метод се защитаваха ползите на общината в Карлово и в случай че по този начин се уважава волята на пожертвувателя, разбирате, че то не може да послужи за поощрение на никого, който желае да завещае нещо на отечеството си ", написа Евлоги Георгиев.
Писмото до Иван Евстатиев Гешов разкрива и миг от персоналния живот на Евлоги Георгиев. Той благодари на своя другар за това, че е закупил по негова поръчка една картина от Иван Мърквичка - " Софийската селянка ", която банкерът доста харесал.
Освен тези документи Христо Войняговски пази дебела директория с копия от други документи, свързани с делото на Евлоги Георгиев, печатни изявления, публикации от вестници по тематиката.
И през днешния ден обаче той не може да преглътне обстоятелството, че делото на двамата карловски банкери и донори е било подценявано. " Беше през 60-те години, когато мой другар, публицист от Националното радио, пристигна в Карлово и ми сподели какъв брой е благополучен да види родната къща на братя Георгиеви. Отвърнах му: Нито аз, нито вие ще забележим в миналото тази къща! Тя бе съборена през 1946 година, табелката единствено сочи мястото, където е била.
За да възкреси паметта на Евлоги Георгиев през 1988-1989 година, със съидейници от Карлово Христо Войняговски основава настоятелство " Родолюбие ". В него влизат Парашкева Ботева, потомка на огромен карловски жанр, и Васил Киров, тогава млад публицист от вестник " Карловска естрада ". Първата самодейност на родолюбците е литургия в чест на братята донори в църквата " Свети Николай ". На идващия ден ни поканиха в партийния комитет, с цел да ни желаят пояснение. Но във въздуха към този момент се усещаше настъпваща смяна и против нас нямаше репресии, с изключение на този диалог, спомня си Христо Войняговски.
Когато през 1991 година той е определен за кмет на общината с голямо болшинство, повежда група карловци на поклонение в Букурещ, където в гробница, издигната по поръчка на Евлоги Георгиев, почиват двамата братя. Войняговски води и духовник от Карлово и на място е отслужена панихида. Гробницата към момента беше в относително положително положение, но при идващото ми посещаване към този момент липсваха някои детайли, измежду които осем солидни бронзови канделабри, сложени по двойки на четирите ъгъла на постройката, спомня си той.
Пак по това време като кмет на Карлово и ръководител на настоятелство " Родолюбие " Христо Войняговски провежда изработването и слагането на два бронзови берелефа на братята на стената на белия зид, където е била родната им къща. Архитектурния план създава Мария Каразлатева, а скулпторът Димитър Рашков извайва барелефите. Паметните знаци са тържествено открити на 3 октомври 1994 година. За жал обаче, те остават там единствено няколко месеца. Крадци на метал ги разрушават на части и продават на вторични първични материали. Войняговски обаче не оставя нещата до такава степен. Той упорства доста изрично пред полицията и частите от бронзовите барелефи са открити в пункта за скрап край гарата на Карлово. Бяхме поръчали направата на тези барелефи с последните пари на " Родолюбие ", костваха 8000 лв.. След това успяхме да съберем още толкоз, с цел да бъдат отлети още веднъж, признава някогашният кмет на Карлово.
Когато в края на 90-те Карлово губи най-ценната част от завещание на Евлоги Георгиев - вълненотекстилната фабрика, родолюбецът Христо Войняговски приема това като нечовечен удар по паметта на Евлоги Георгиев.
В годините на социализма фабриката на Евлоги Георгиев е част от голямото дружество " Карловска коприна ". Годишно там се произвеждаше 61 милиона метра коприна и тя стигаше до най-квалитетните компании от стилната промишленост в Италия, Франция, Германия, Австрия. За задачите на приватизацията собствеността на фабриката на Евлоги Георгиев като част от " Карловска коприна " е изменена в държавна и по този начин тя става частна благосъстоятелност.
Никога няма да се примиря с това, безапелационен е Христо Войняговски. Затова той посетил няколко институции, пред които сложил остро въпроса. Бях по този въпрос и при двама от омбудсманите на България, последният път бе напълно скоро. С мен беше и карловският юрист Николай Банков. Справедливостта изисква фабриката на Евлоги Георгиев да се върне на Карлово, счита Христо Войняговски.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ