Животът не е мандра, а труд ♥ Николай ХАЙТОВ
Родното място е ВЕЛИКА ДУХОВНА СИЛА. Особено е значимо родното място за писателя. Толкова значимо, колкото е родният език. Родното място е като майката. Всичко ти дава. Ако в творчеството на един публицист не участва, не се усеща, не проличава родното място, родният край, той е нравствен чаргар. Или по-точно нравствен емигрант в личната си татковина. Произведенията на положителните писатели са свързани с хората, традициите, с живота и природата, с ароматите и миризмите на родното място.
Ако ви се случи да попаднете на книга, който на нищо не мирише, ще знаете, че създателят й или няма отечество или го е не запомнил. Видите ли, че творбата няма „ цвят и миризма ”, доста е значи водата в него. А литературата, както и виното, не търпят вода. Водата ги скапва. И виното, и литературата, като им се налее вода – не замайват. Не опиват! А това значи – нито виното е вино, нито литературата – литература. Литературата би трябвало да замайва, да опива индивида със мощни, облагородяващи читателя мисли и безредици.
Нищо хубаво не става лесно…
Здрав ли съм, аз съм и благополучен. Ако здрав човек, който живее на независимост и си обича работата не се усеща благополучен, значи, би трябвало да му има нещо. Искам да кажа, че или не е в ред, или има неправилна визия за живота… Животът не е мандра…
Нали знаете какво е мандра? Мандра е, когато в планината се съберат доста дойни овце, млякото им се издоява и събира, бие се в специфични каци и се вади маслото. Или пък се подсирва на кашкавал. Това е мандра. От една страна се влива мляко, от другата тече сирене, кашкавал и основно масло…
Животът не е мандра, а труд. Мъка, редувана на драго сърце, отмалялост – напрегнато, сянка – със слънце, мъртвило с стихия, битка с покой, блаженство с разкаяние и т. н.
Животът е творчество. Борба. Ако не намираш наслаждение в творчеството, в битката, мъчително ще намериш мястото си в живота. в случай че искаш да взимаш, да получава, а не да даваш. Велико нещо е ДАВАНЕТО.
Из изявление на Хайтов за в. „ Кооперативно село ”, октомври 1979 г.
Снимка: Институт за литература при Българска академия на науките, lit.libsofia.bg
