Мозъците на мъжете, които стават татковци за първи път, може да се смалят
Родителството трансформира живота и на мъжете, и на дамите.
Около дузина по-стари проучвания демонстрират, че майчинството трансформира структурата на мозъка на дамата. Как обаче стоят нещата с бащинството?
Ново интернационално проучване разпознава неврологичните промени, присъщи за мъжете, които стават бащи за първи път.
Изследването е малко, само че то демонстрира, че невралните субстрати на родителството не са присъщи само за майките. Оказва се, че когато станат родители за първи път, мъжете също могат да бъдат наранени (макар и по един доста по-малко изявен и еднообразен начин).
Изследователите откриват, че след раждането на първото си дете бащите губят (средно) към 1-2 % от сериозния размер на мозъка си и по-специално – в така наречен мрежа, наречена „ режим по дифолт “, която се асоциира с родителското приемане и искреност.
На пръв взор загубата на сериозна маса може и да наподобява като нещо неприятно. Това обаче може да съставлява и самобитно пречистване на мозъка, което прави връзката с детето по-силна и ефикасна.
Подобни кортикални загуби при майките да вземем за пример се свързват с по-добри неврални откликвания към детето и по-силна връзка дете-родител.
Предишни проучвания демонстрират, че след раждането на първото дете настъпват фини неврологични промени в мозъка на мъжете. И дребното доказателства обаче, събрани по тематиката, са смесени или спорни.
Така да вземем за пример някои проучвания демонстрират, че след раждането на детето сивото вещество на татковците се усилва, до момента в който други – че се понижава. Различните проучвания уличават и разнообразни райони в мозъка. Някои пък вършат разлика сред мъже без деца, такива, които стават татковци за първи път и бащи с повече от едно дете.
Новото проучване, наподобява, е малко по-щателно от предходните. То се базира на данни, събрани с нуклеарно магнитен резонанс от 40 хетеросексуални мъже, които стават татковци за първи път. Едната половина от тях е от Испания, до момента в който другата – от Съединени американски щати.
Бащите от Испания са сканирани преди техните партньорки да забременеят и след това – няколко месеца след раждането.
Татковците от Съединени американски щати пък са сканирани по време на самата бременност (към средата и края) и по-късно още веднъж 6 месеца след раждането.
Новото проучване включва и контролна група от 17 мъже без деца, живеещи в Испания.
След като събират всички нужни данни, двете лаборатории съпоставят размера, дебелината и структурните свойства на мозъците на мъжете и от трите групи.
За разлика от сходни проучвания, извършени върху майките, раждащи за първи път, при татковците в сегашното не се следят промени в лимбичната субкортикална мрежа. Това не е изненадващо, защото тази част от мозъка се асоциира с хормоните на бременността.
Това, че бащите не износват своето потомство, не значи, че родителството не се отразява и на техните мозъци. Скорошни проучвания да вземем за пример демонстрират, че мъжете могат също да страдат от следродилна меланхолия (макар че това рядко се разпознава като проблем).
Вероятно част от казуса се дължи на обстоятелството, че гъвкавостта на мозъка при новите татковци не е чак толкоз изявена, колкото при новите майки. За благополучие обаче технологиите за снимане на мозъка могат да оказват помощ на специалистите да видят и най-фините неврологични промени.
В настоящето проучване при мъжете и от Испания, и от Калифорния, които стават татковци за първи път, не се следят промени в техния субкортекс, който се асоциира с награди и мотивации.
Учените обаче следят признаци за мозъчна гъвкавост в тяхното кортикално сиво вещество, което се свързва със общественото схващане. Освен това откривателите откриват и забележим спад във размера на образната система.
Нужно е да се проведат още проучвания върху този образен мозъчен район и ролята, която има при родителството. Откритията обаче поддържат проучване от 2020 година, съгласно което спрямо мъжете без деца татковците са по-добри във образните задания за памет.
Изследването е оповестено в Cerebral Cortex.
Източник: Science Alert
