Сова Харис: 96% от децата гледат телевизия, 83% използват смартфон
Родителите не са задоволително осведомени със наличието, което използват децата им, до момента в който гледат телевизия, играят видеоигри на подпора или играят на телефон или таблет. Това заяви Галина Милкова от „ Сова Харис “ при представянето на проучване по тематиката за потреблението на медийно наличие от деца в Съвета за електронни медии (СЕМ) през днешния ден, съобщи Българска телеграфна агенция.
По думите ѝ доста постоянно, когато децата употребяват телефон, таблет или играят на конзолни игри, при тях рядко или въобще не участва възрастен. Често, когато децата гледат телевизия, те виждат неуместно за тяхната възраст наличие, показва още Милкова въз основата на проучването.
В рамките на изследването са интервюирани общо 2840 лица. От тях 1305 са деца на възраст от три до 18 години, 1305 са родители на деца на такава възраст, а 230 са родители на деца на възраст от нула до две години.
Близо 95 на 100 от децата използват телевизия, а 72,10 % употребяват смарт телефон, демонстрира проучването. 42% от лицата под 18 години употребяват компютър, а 35% употребяват таблет.
Близо 90 и няколко % от децата най-често гледат видеа, когато употребяват мобилни устройства, уточни още Галина Милкова от „ Сова Харис “. Общо 97 на 100 от малолетните и малолетните участници в проучването употребяват смарт телефони, таблети, компютри, с цел да посещават обществени мрежи и платформи като „ Ютюб “, „ Facebook “, „ Тик Ток “, „ Инстаграм “ и други
Проучването демонстрира още, че 96% от децата на възраст от нула до 18 години гледат телевизия, като 67 на 100 гледат телевизия всеки ден.
ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПРОГРАМИ И ТРАДИЦИОННИТЕ МЕДИИ
Това, което ме впечатли, е, че 42 % от децата гледат просветителни видеа, както и че гледат телевизия сред 13:00 и 15:00 часа, сподели шефът „ Програмно наличие “ в Българската национална телевизия (БНТ) Валя Гиздарска по време на полемиката в Съвет за електронни медии, озаглавена „ Децата и медиите “. „ Ние ще опитаме в този часови пояс да вкараме повече просветителни излъчвания “, означи тя.
От идващия месец е заложено развиването на две нови аудиовизуални поредици, ориентирани към ученическата публика, заяви Иво Тодоров, шеф на дирекция „ Дигитални стратегии “ на Българското национално радио (БНР).
„ Българското национално радио разполага с запас от своя Златен фонд с гласове на известни персони, който ние желаеме да облечем във видеосъдържание, с цел да може то да бъде по-достъпно. И се надяваме да влезе в образователните стратегии, в класовете, когато децата учат Елин Пелин или друга значима социална персона, да чуят гласа на този човек и да схванат повече за него, уточни той.
Предвиждаме основаването на една тийнейджърска графа, която ще върви в неделя и там, в съдействие с цифровата дирекция на БНР може да я прехвърлим в „ Ютюб “, сподели Кин Стоянов, шеф на стратегия „ Христо Ботев “ в БНР.
„ Телевизията хипнотизира. Хипнотизира децата, хипнотизира фамилиите. Вместо едно фамилно огнище, има един тв приемник “, сподели по време на полемиката учебният психолог Анет Маринова.
По думите ѝ данните, че родителите пускат телевизия или клип, с цел да успокоят детето си, демонстрира, че малкия екран измества майчината грижа. От непрекъснатото залепване на погледа и мисленето към изображението страда езикът, добави още Маринова.
ПОЛИТИКИ И РЕГУЛАЦИИ
„ Не чаках подобен сериозен % да са съхранили обичайните медии във връзка с вниманието и интереса към тях. Мен персонално това ме обнадеждава и ме предизвиква за това ние да продължаваме да настояваме медиите да не променят на публичната си задача “, сподели Соня Момчилова, ръководител на Съвет за електронни медии.
Според нея обичайните медии могат „ мъдро, новаторско и съобразително “ да отстоят своята роля, когато става въпрос за „ екранен аутизъм, извънредно пристрастяване към модерните електронни средства, синдрома на хиперактивните деца, сложната централизация “.
„ Нашата упоритост и цел, сигурна съм, че приказвам от името на целия съвет, е тези данни да са потребни както на Министерството на здравеопазването, по този начин и на Министерството на образованието и науката и изобщо – да оказват помощ за образуване на цялостна политика на страната в разнообразни посоки “, сподели Симона Велева, член на Съвет за електронни медии.
Пролет Велкова, също член на Съвет за електронни медии, предложи да се изработят рекомендации и насоки във връзка с родителството, медиите и регулациите.
На събитието участваха още представители на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), Националната мрежа за децата, УНИЦЕФ и други
