COVID изолацията отключва агресия и паник атаки в децата
Родители заливат омбусмана Диана Ковачева със стотици тъжби
Специалистите желаят специфичен модул в часа на класния
Всяко второ учебно заведение без психолог, 44 на 100 от учителите с влошено психологично здраве
Пандемията от COVID-19 се отразява тежко на децата. Те са станали по-затворени, по-самотни, по-напрегнати, по-тревожни, изгубили са обществени умения, учебни умения, а експанзията е повишена.
Затова би трябвало да се вкара профилиран модул в час на класния, както и да има психолог във всяко учебно заведение.
Това съобщи омбудсманът Диана Ковачева по време на онлайн полемика за психологичното здраве и детската експанзия във и отвън учебното заведение.
Тя уточни, че получава стотици тъжби от родители, които питат има ли и каква е психическата поддръжка във учебно заведение.
Ковачева регистрира, че децата са понесли непропорционална тежест в интервала на изолацията от пандемията. По думите ѝ тези последствия към момента не са задоволително професионално и отговорно измерени и по тази причина не могат да се възнамеряват съответни и съответстващи ограничения.
Само за първия месец на 2022-а станаха известни два доста шокиращи случая на принуждение.
Проблемът за експанзията в учебно заведение в интервала на пандемия излиза с още по-страшна мощ, регистрира още омбудсманът. Ковачева напомни случаи на брутална и шокираща експанзия от деца над деца и уточни, че изолацията задълбочава психическите проблеми. Само през януари станаха известни два случая - единият от кв. “Лагера”, а другият е казусът от 24 януари с пердах сред девойки поради спор за момче.
“44 на 100 от учителите споделят за влошено психологично здраве. Ако не се усещат задоволително постоянни, по какъв начин можем да чакаме да оказват помощ на децата? Има психолози единствено в 50 на 100 от учебните заведения. Те работят реактивно, само че учителите са тези, които се срещат с децата. Трябва ли да чакаме миг, когато психолог да се намеси, а учителите да не се ангажират с съответен проблем, който е станал пред тях”, изясни Ковачева.
Тя разяснява думите на просветния министър, който се включи в полемиката, отчитайки, че през последната година психолозите и педагогическите съветници в учебната мрежа са станали с 15 на 100 повече и че ситуацията измежду децата може да се усъвършенства с извънкласни действия.
“Да, извънкласните действия са отлично нещо, доста значимо, само че също толкоз е значимо поддръжката в онлайн образованието, като цяло то господства в последните 2 години. Кой се грижи за децата по това време”, аргументира се Ковачева и сложи въпроса дали съществуващите механизми за попречване на експанзията работят.
Тя уточни посочи, че в границите на акцията “Синьо лято”, проведена от институцията на омбудсмана, психолози гратис са съветвали деца и родители - какви са проблемите в тази изолираност. Основното обръщение на децата в границите на тази акция било, че те имат потребност от пространство, в което да приказват.
Психолозите от компанията “Синьо лято” също насочиха своите рекомендации и приканиха министър Денков да ги чуе.
Предложенията на омбудсмана:
• да се вкара инструмент за ранна оценка от отрицателните последствия след дългите интервали на онлайн образование и обществената изолацията върху психологичното здраве на децата;
• да се вкара механизъм за настояща психическа поддръжка на децата за превъзмогване на тези недостиг посредством профилиран модул в часа на класния началник. Обсъждане на тематиките за експанзията, издевателството в учебно заведение. Тези клупове могат да бъдат потребление, по този начин или другояче са гледани. Могат да се употребяват за превенция;
• достъп до учебен психолог във всяко учебно заведение в страната или педагогичен консултант и да се обмислят ограничения за поддръжка на учебните заведения, в които няма назначен такъв;
• онлайн професионална помощ, професионална поведенческа консултация на учениците.
Асен Александров, шеф на 51. СУ “Елисавета Багряна”: Кибертормозът да се квалифицира
като противообществена демонстрация
Много хора споделят, че психичното принуждение се постанова посредством кибертормоза. Кибертормозът обаче е самото принуждение, е не е част от него. Насилието отвън виртуалото пространство е част от насилието. В нашето учебно заведение имаме заявления от 10-12 години за безвредно държание в интернет. При нас не е имало санкции за налагане кибертормоз, не че не е имало случаи. Един от тях е подправен профил на съученик във фейсбук, вторият е в затворена група на класа, в която класната се наскърбява по метод, който не и за 18 плюс, а за 30 плюс. В двата случая родителите споделят това не е нарушаване, ти не можеш да наказваш, само че ние не може даже да го индентифицараме индивида. Никъде в българското наказателно право кибертормозът не е разпознат като нарушаване. Не е маркиран и като противообществена демонстрация. Ето една съответна рекомендация - да се направи. А когато стане противообществена демонстрация, влизайки в правилника на учебно заведение, може да ни даде право да поканим родителите и да приказваме.
Ивайло Спасов, Уницеф България: Разказват за принуждение и хранителни разстройства
Над 200 възпитаници ни изпратиха есета и в тях откроихме преобладаващи тематики - домашно принуждение, интимно принуждение, отчуждение от родителите, хранителни разстройства, носталгия по детството, компликации в онлайн образованието, потребност от жив контакт, изгубени фантазии, изгубени родственици, демотивация, липса на прочувствена поддръжка, самоубийствени мисли, само че и вяра, помощ. Това регистрира по време на полемиката Ивайло Спасов от Унициф България. Той открои и цитати, които демонстрират мъчителните проблеми на младежите по време на пандемията:
“Снощи крепко се напих, откогато затвориха всичко поради пандемията, всяка вечер се събираме с другари в нает от нас апартамент и пием. Някои от нас от досада, други от обич, други тъй като не им се живее, не им се живее трезво. Напоследък аз съм от този тип. Най-жалкото е, че хората, с които живеем, са най-далечни. Те не ни познават, не знаят нашите фантазиите, постоянно не схващат стремежите ни”.
“Пресмятам мислено и за първи път в живота си разбирам, че съм под нормата, не разбирам по какъв начин е станало. Бях усетила, че тренировките, които върша, стават все по-дълги, само че не мислех, че това ще докара до 10-килограмов спад в теглото”.
Просветният министър Николай Денков: Извънкласни действия срещу насилието
Извънкласните действия и занимания ще понижат експанзията и насилието в учебно заведение, сподели министърът на образованието и науката акад. Николай Денков по време на онлайн полемиката.
Предстоящото лято още веднъж ще бъде употребявано за оптималната социализация на децата и учениците. МОН работи по нова национална стратегия “Заедно в изкуствата и спорта” с бюджет от 100 млн. лв.. “Идеята е да се рестартира работата в ученическите тимове, танцовите и хоровите сформира във всички учебни заведения. Така децата ще бъдат дружно, изпълнявайки групови действия, които понижават напрежението”, посочи Денков. Успоредно с това ще продължи и националната стратегия “Отново заедно” за едноседмични екскурзии на възпитаници и учители.
През последната година психолозите и педагогическите съветници в учебната мрежа са станали с 15% повече. В момента те са общо 2195, от които 1394 са психолози, а 801 - педагогичен съветници. Въпреки нарастването обаче тук-там експертите не престават да са незадоволителни. В системата са обезпечени средства за техните хонорари, само че казусът е обвързван с неналичието на експерти, които желаят да извършват тези действия, регистрира Денков.
Според него било неверно проблемите с експанзията и насилието измежду младежите да се трансферират към учебното заведение и преподавателите.
Светослава Калдерон-Георгиева, психолог: Губят се навиците за учене и другарство
Най-често срещаните последствия от изолацията при децата от началния курс са загубата на привички за учене, образуване на всекидневието и отвращение за присъствена форма на образование. При най-малките има нарушена централизация и занижен интерес към персоналните достижения. Почти същата е картината в V-VII клас. Учениците избират да учат отдалечено, тъй като “така мога да дремя повече”, “мога да хапвам в час”, а обществените им контакти съвсем липсват. При гимназистите към всичко това се прибавя незаинтересованост и чувство за безсмислие.
Цвета Стоянова, детски психолог, Общински център за психическа подкрепа-Варна: Не желаят да влязат в клас
Учениците с по-чувствителна душeвност реагират на изключителните промени, като се затварят. Появяват се защитни страхове. В понеделник, да вземем за пример, имах позвънявания от родители и възпитател за трима възпитаници от III,V и VI клас, които не желаеха да отидат на учебно заведение. В по-редки случаи деца се опасяват даже да излязат от вкъщи си и да се срещнат с хора. При по-големите стресът може да докара до под паника офанзиви с изпотяване и сърцетуптене. Има и обучителни усложнения, които са най-тежки за децата от II до IV клас. Тези в V-VI клас пък постоянно участват отсъствайки по време на отдалеченото образование.
Психолози: Панически офанзиви мъчат огромните
Наложената от противоепидемичните ограничения изолираност е довела до увеличение на случаите на психо-травматични прочувствени проблеми, тревога от самотата и ниско самочувствие при децата. Това установяват с паника експертите от Общинския център за психична поддръжка на учебната общественост към дирекция “Образование и юношески дейности” в Община Варна.
Годишно психолозите дават към 800 часа самостоятелни съвещания в поддръжка на деца и родители. Като съществени проблеми специалистите показват ниска мотивация за учене в електронна среда при дребните възпитаници и под паника офанзиви, проблематично държание и възрастови рецесии при гимназистите.
В центъра се организират и фамилни лечения, като най-честите мотиви са споровете сред деца и родители, напрежението от изолацията, страховете за здравето и въздействието на раздялата сред родители върху отношението на децата към всеки от тях.
Консултациите са безвъзмездни. Те се реализират и през ваканцията след записване на тел. 0882 567038. Освен психична и психотерапевтична помощ, центърът предлага кариерно насочване, просветителна подвижност и професионална поддръжка, прецизираха от общинската дирекция.
Препоръките на психолозите от акцията " Синьо лято "
Марина Ангелова: Да има предмет „ Умения за цялостен живот “
Първото предложение е да има повсеместен метод и цялостна идея за психологично здраве на равнище политики и практики от МОН, към РУО, към учебното управление и учебно заведение. Важното е включване на образователен предмет, който ние сме нарекли “Умения за цялостен живот”, което ще разреши на децата да не стигат до нападателен метод на решение на проблемите, а ще могат да се саморегулират. Това не би трябвало да бъде извънкласно занятие, а да стане част от образователния развой. Това е социално-емоционално учене.
Гергана Крумова: Създаване на бази данни и указател на децата, жертва на принуждение
Да се уточни поддръжка за личностно развиване в закона в учебното обучение. Какво е това поддръжка, без нея няма прогрес в личностното развиване. Декларира се партньорство сред институциите, само че доста постоянно учебното заведение се усеща самотно, когато имаме потребност от връзка с другите институции. Създаването на база данни и общ указател ни би трябвало, тъй като в България няма указател на децата, които са жертва на принуждение, а това е извънредно значимо, когато координираме дейностите сред другите институции. Освен това уличните психолози сме ничии, имаме потребност от орган, организация, както са ресурсните учители.
Специалистите желаят специфичен модул в часа на класния
Всяко второ учебно заведение без психолог, 44 на 100 от учителите с влошено психологично здраве
Пандемията от COVID-19 се отразява тежко на децата. Те са станали по-затворени, по-самотни, по-напрегнати, по-тревожни, изгубили са обществени умения, учебни умения, а експанзията е повишена.
Затова би трябвало да се вкара профилиран модул в час на класния, както и да има психолог във всяко учебно заведение.
Това съобщи омбудсманът Диана Ковачева по време на онлайн полемика за психологичното здраве и детската експанзия във и отвън учебното заведение.
Тя уточни, че получава стотици тъжби от родители, които питат има ли и каква е психическата поддръжка във учебно заведение.
Ковачева регистрира, че децата са понесли непропорционална тежест в интервала на изолацията от пандемията. По думите ѝ тези последствия към момента не са задоволително професионално и отговорно измерени и по тази причина не могат да се възнамеряват съответни и съответстващи ограничения.
Само за първия месец на 2022-а станаха известни два доста шокиращи случая на принуждение.
Проблемът за експанзията в учебно заведение в интервала на пандемия излиза с още по-страшна мощ, регистрира още омбудсманът. Ковачева напомни случаи на брутална и шокираща експанзия от деца над деца и уточни, че изолацията задълбочава психическите проблеми. Само през януари станаха известни два случая - единият от кв. “Лагера”, а другият е казусът от 24 януари с пердах сред девойки поради спор за момче.
“44 на 100 от учителите споделят за влошено психологично здраве. Ако не се усещат задоволително постоянни, по какъв начин можем да чакаме да оказват помощ на децата? Има психолози единствено в 50 на 100 от учебните заведения. Те работят реактивно, само че учителите са тези, които се срещат с децата. Трябва ли да чакаме миг, когато психолог да се намеси, а учителите да не се ангажират с съответен проблем, който е станал пред тях”, изясни Ковачева.
Тя разяснява думите на просветния министър, който се включи в полемиката, отчитайки, че през последната година психолозите и педагогическите съветници в учебната мрежа са станали с 15 на 100 повече и че ситуацията измежду децата може да се усъвършенства с извънкласни действия.
“Да, извънкласните действия са отлично нещо, доста значимо, само че също толкоз е значимо поддръжката в онлайн образованието, като цяло то господства в последните 2 години. Кой се грижи за децата по това време”, аргументира се Ковачева и сложи въпроса дали съществуващите механизми за попречване на експанзията работят.
Тя уточни посочи, че в границите на акцията “Синьо лято”, проведена от институцията на омбудсмана, психолози гратис са съветвали деца и родители - какви са проблемите в тази изолираност. Основното обръщение на децата в границите на тази акция било, че те имат потребност от пространство, в което да приказват.
Психолозите от компанията “Синьо лято” също насочиха своите рекомендации и приканиха министър Денков да ги чуе.
Предложенията на омбудсмана:
• да се вкара инструмент за ранна оценка от отрицателните последствия след дългите интервали на онлайн образование и обществената изолацията върху психологичното здраве на децата;
• да се вкара механизъм за настояща психическа поддръжка на децата за превъзмогване на тези недостиг посредством профилиран модул в часа на класния началник. Обсъждане на тематиките за експанзията, издевателството в учебно заведение. Тези клупове могат да бъдат потребление, по този начин или другояче са гледани. Могат да се употребяват за превенция;
• достъп до учебен психолог във всяко учебно заведение в страната или педагогичен консултант и да се обмислят ограничения за поддръжка на учебните заведения, в които няма назначен такъв;
• онлайн професионална помощ, професионална поведенческа консултация на учениците.
Асен Александров, шеф на 51. СУ “Елисавета Багряна”: Кибертормозът да се квалифицира
като противообществена демонстрация
Много хора споделят, че психичното принуждение се постанова посредством кибертормоза. Кибертормозът обаче е самото принуждение, е не е част от него. Насилието отвън виртуалото пространство е част от насилието. В нашето учебно заведение имаме заявления от 10-12 години за безвредно държание в интернет. При нас не е имало санкции за налагане кибертормоз, не че не е имало случаи. Един от тях е подправен профил на съученик във фейсбук, вторият е в затворена група на класа, в която класната се наскърбява по метод, който не и за 18 плюс, а за 30 плюс. В двата случая родителите споделят това не е нарушаване, ти не можеш да наказваш, само че ние не може даже да го индентифицараме индивида. Никъде в българското наказателно право кибертормозът не е разпознат като нарушаване. Не е маркиран и като противообществена демонстрация. Ето една съответна рекомендация - да се направи. А когато стане противообществена демонстрация, влизайки в правилника на учебно заведение, може да ни даде право да поканим родителите и да приказваме.
Ивайло Спасов, Уницеф България: Разказват за принуждение и хранителни разстройства
Над 200 възпитаници ни изпратиха есета и в тях откроихме преобладаващи тематики - домашно принуждение, интимно принуждение, отчуждение от родителите, хранителни разстройства, носталгия по детството, компликации в онлайн образованието, потребност от жив контакт, изгубени фантазии, изгубени родственици, демотивация, липса на прочувствена поддръжка, самоубийствени мисли, само че и вяра, помощ. Това регистрира по време на полемиката Ивайло Спасов от Унициф България. Той открои и цитати, които демонстрират мъчителните проблеми на младежите по време на пандемията:
“Снощи крепко се напих, откогато затвориха всичко поради пандемията, всяка вечер се събираме с другари в нает от нас апартамент и пием. Някои от нас от досада, други от обич, други тъй като не им се живее, не им се живее трезво. Напоследък аз съм от този тип. Най-жалкото е, че хората, с които живеем, са най-далечни. Те не ни познават, не знаят нашите фантазиите, постоянно не схващат стремежите ни”.
“Пресмятам мислено и за първи път в живота си разбирам, че съм под нормата, не разбирам по какъв начин е станало. Бях усетила, че тренировките, които върша, стават все по-дълги, само че не мислех, че това ще докара до 10-килограмов спад в теглото”.
Просветният министър Николай Денков: Извънкласни действия срещу насилието
Извънкласните действия и занимания ще понижат експанзията и насилието в учебно заведение, сподели министърът на образованието и науката акад. Николай Денков по време на онлайн полемиката.
Предстоящото лято още веднъж ще бъде употребявано за оптималната социализация на децата и учениците. МОН работи по нова национална стратегия “Заедно в изкуствата и спорта” с бюджет от 100 млн. лв.. “Идеята е да се рестартира работата в ученическите тимове, танцовите и хоровите сформира във всички учебни заведения. Така децата ще бъдат дружно, изпълнявайки групови действия, които понижават напрежението”, посочи Денков. Успоредно с това ще продължи и националната стратегия “Отново заедно” за едноседмични екскурзии на възпитаници и учители.
През последната година психолозите и педагогическите съветници в учебната мрежа са станали с 15% повече. В момента те са общо 2195, от които 1394 са психолози, а 801 - педагогичен съветници. Въпреки нарастването обаче тук-там експертите не престават да са незадоволителни. В системата са обезпечени средства за техните хонорари, само че казусът е обвързван с неналичието на експерти, които желаят да извършват тези действия, регистрира Денков.
Според него било неверно проблемите с експанзията и насилието измежду младежите да се трансферират към учебното заведение и преподавателите.
Светослава Калдерон-Георгиева, психолог: Губят се навиците за учене и другарство
Най-често срещаните последствия от изолацията при децата от началния курс са загубата на привички за учене, образуване на всекидневието и отвращение за присъствена форма на образование. При най-малките има нарушена централизация и занижен интерес към персоналните достижения. Почти същата е картината в V-VII клас. Учениците избират да учат отдалечено, тъй като “така мога да дремя повече”, “мога да хапвам в час”, а обществените им контакти съвсем липсват. При гимназистите към всичко това се прибавя незаинтересованост и чувство за безсмислие.
Цвета Стоянова, детски психолог, Общински център за психическа подкрепа-Варна: Не желаят да влязат в клас
Учениците с по-чувствителна душeвност реагират на изключителните промени, като се затварят. Появяват се защитни страхове. В понеделник, да вземем за пример, имах позвънявания от родители и възпитател за трима възпитаници от III,V и VI клас, които не желаеха да отидат на учебно заведение. В по-редки случаи деца се опасяват даже да излязат от вкъщи си и да се срещнат с хора. При по-големите стресът може да докара до под паника офанзиви с изпотяване и сърцетуптене. Има и обучителни усложнения, които са най-тежки за децата от II до IV клас. Тези в V-VI клас пък постоянно участват отсъствайки по време на отдалеченото образование.
Психолози: Панически офанзиви мъчат огромните
Наложената от противоепидемичните ограничения изолираност е довела до увеличение на случаите на психо-травматични прочувствени проблеми, тревога от самотата и ниско самочувствие при децата. Това установяват с паника експертите от Общинския център за психична поддръжка на учебната общественост към дирекция “Образование и юношески дейности” в Община Варна.
Годишно психолозите дават към 800 часа самостоятелни съвещания в поддръжка на деца и родители. Като съществени проблеми специалистите показват ниска мотивация за учене в електронна среда при дребните възпитаници и под паника офанзиви, проблематично държание и възрастови рецесии при гимназистите.
В центъра се организират и фамилни лечения, като най-честите мотиви са споровете сред деца и родители, напрежението от изолацията, страховете за здравето и въздействието на раздялата сред родители върху отношението на децата към всеки от тях.
Консултациите са безвъзмездни. Те се реализират и през ваканцията след записване на тел. 0882 567038. Освен психична и психотерапевтична помощ, центърът предлага кариерно насочване, просветителна подвижност и професионална поддръжка, прецизираха от общинската дирекция.
Препоръките на психолозите от акцията " Синьо лято "
Марина Ангелова: Да има предмет „ Умения за цялостен живот “
Първото предложение е да има повсеместен метод и цялостна идея за психологично здраве на равнище политики и практики от МОН, към РУО, към учебното управление и учебно заведение. Важното е включване на образователен предмет, който ние сме нарекли “Умения за цялостен живот”, което ще разреши на децата да не стигат до нападателен метод на решение на проблемите, а ще могат да се саморегулират. Това не би трябвало да бъде извънкласно занятие, а да стане част от образователния развой. Това е социално-емоционално учене.
Гергана Крумова: Създаване на бази данни и указател на децата, жертва на принуждение
Да се уточни поддръжка за личностно развиване в закона в учебното обучение. Какво е това поддръжка, без нея няма прогрес в личностното развиване. Декларира се партньорство сред институциите, само че доста постоянно учебното заведение се усеща самотно, когато имаме потребност от връзка с другите институции. Създаването на база данни и общ указател ни би трябвало, тъй като в България няма указател на децата, които са жертва на принуждение, а това е извънредно значимо, когато координираме дейностите сред другите институции. Освен това уличните психолози сме ничии, имаме потребност от орган, организация, както са ресурсните учители.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ