)
Кръговратът на насилието: Бием децата си, те бият другите деца, а после бият и гаджетата си Новини
Родители на момиче от пети клас настояват, че щерка им е била измъчвана от четирима съученици. Инцидентът е станал на 5 май, когато момичето се обадило на татко си, само че телефонът ѝ ненадейно се изключил. При последвалите опити да се свърже с нея, телефонът бил недосегаем.
" На 5 май ми звънна телефонът. Беше щерка ми. Затвори ми се и я набрах, като се оказа изключен. Четири момчета от нейното учебно заведение са я нападнали и са я тормозили. Поискали са от нея неприлични неща, когато отказала, почнали да я бият. Нанесли са ѝ много удари, " описа бащата на детето - господин Янков в ефира на нова телевизия.
Когато родителите се обърнали към управлението на учебното заведение, директорката се пробвала да омаловажи обстановката.
" Директорката на учебното заведение желае да „ замете нещата под килима ". Каза ми „ Те са деца, няма ѝ нищо. Само са си играели ", " твърди бащата.
Майката на петокласничката споделя, че детето претърпява сериозна контузия от случилото се. Момичето се буди нощем и е очевидно разтревожено. Родителите са подали сигнали до няколко институции, търсейки правдивост и отбрана за щерка си.
Момчетата са желали неприлични неща, а след това са я били...
И тъкмо в този миг, до момента в който чета, се сещам за Зорница Гюцова и нейните метафизичен размишления, отдадени на това по какъв начин дамата би трябвало да се подчинява и когато не направи това, което мъжът желае, да си получи наказването... Ами, ето я нейната философия в деяние. Приложена и изпълнена. Докато разрешаваме сходни на Зорница да облъчват от обществените мрежи, до момента в който неглижираме проблемите, до момента в който си споделяме, че на нашето дете не може да се случи, че нашите деца " не вършат по този начин ", то си се случва. Вече е процедура. Дали ще са локали, дали ще е някой комплексиран брачен партньор или другар, насилието е реалност. А пипалата му стават все по-бързи и по-дълги.
Преди известно време певицата Рут Колева беше споделила нещо в профила си във фейсбук, което доста ми хареса. по тази причина в този момент тук ще я изтъквам.
„ Тия седмици всички приказват за „ локалите “ – по какъв начин атакуват, какви били, за какво ги имало. Аз заставам у дома, държа едно невръстно дребосъче в ръцете си и си мисля: Какво мога да направя аз, като родител, с цел да не стане той като тях някой ден? “, написа Рут Колева в профила си във фейсбук.
„ Няма естествен родител, който мечтае детето му да порасне и да бие хора по улиците, да псува дами в метрото или да хвърля бири по сцената на концерт. И в същото време – разходих се по Lunar Festival тия дни, слязох в метрото, поседях по улиците. И чух неща, които ми залепнаха като пестник.
Жена в метрото крещи на тригодишното си дете: „ Защо се държиш като олигофрен? “ На тригодишно дете. Което просто се… лигаваше. Като всяко дете. Друга майка дърпаше детето си из тълпата на пл. Славейков с репликата „ ей са ще ти изкъртя главата “. И ето я истината – ние не раждаме насилието, ние го възпитаваме. “, написа още Рут.
„ Когато наречеш дребното си дете „ олигофрен “, то чува, учи, възстановява и на собствен ред стартира да назовава по този начин други. Днес това е дума. Утре е ритник. После идват групичките, експанзията, и всичко това, което след това гледаме по новините и се питаме „ Как станА по този начин?! “. Не споделям, че всичко е черно и бяло. Но споделям, че езикът има значение. Тонът има значение. Примерът има значение. Децата слушат. И попиват. Дори когато не ни се има вяра. Дори когато „ желанията “ ни са „ сякаш “ безобидни. “
Кръговратът на насилието. Бият те, плачеш, след това привикваш, евентуално смяташ, че това е обикновено, тъй като си " неприятен " и " олигофрен ". И растеш. После биеш другите, тъй като по този начин се доказваш и тъй като ти по този начин си привикнал да споделяш. А когато станеш огромен и някой не ти хареса, отново стискаш пестник. На улицата, в рейса, вкъщи...
Насилието има разнообразни лица. Но лицата на жертвите наподобяват някак еднообразно. И ние носим отговорност за тяхната болежка. Ние като общество. Като родители. Като другари. Не подминавайте, не подценявайте, не омаловажавайте.
" На 5 май ми звънна телефонът. Беше щерка ми. Затвори ми се и я набрах, като се оказа изключен. Четири момчета от нейното учебно заведение са я нападнали и са я тормозили. Поискали са от нея неприлични неща, когато отказала, почнали да я бият. Нанесли са ѝ много удари, " описа бащата на детето - господин Янков в ефира на нова телевизия.
Когато родителите се обърнали към управлението на учебното заведение, директорката се пробвала да омаловажи обстановката.
" Директорката на учебното заведение желае да „ замете нещата под килима ". Каза ми „ Те са деца, няма ѝ нищо. Само са си играели ", " твърди бащата.
Майката на петокласничката споделя, че детето претърпява сериозна контузия от случилото се. Момичето се буди нощем и е очевидно разтревожено. Родителите са подали сигнали до няколко институции, търсейки правдивост и отбрана за щерка си.
Момчетата са желали неприлични неща, а след това са я били...
И тъкмо в този миг, до момента в който чета, се сещам за Зорница Гюцова и нейните метафизичен размишления, отдадени на това по какъв начин дамата би трябвало да се подчинява и когато не направи това, което мъжът желае, да си получи наказването... Ами, ето я нейната философия в деяние. Приложена и изпълнена. Докато разрешаваме сходни на Зорница да облъчват от обществените мрежи, до момента в който неглижираме проблемите, до момента в който си споделяме, че на нашето дете не може да се случи, че нашите деца " не вършат по този начин ", то си се случва. Вече е процедура. Дали ще са локали, дали ще е някой комплексиран брачен партньор или другар, насилието е реалност. А пипалата му стават все по-бързи и по-дълги.
Преди известно време певицата Рут Колева беше споделила нещо в профила си във фейсбук, което доста ми хареса. по тази причина в този момент тук ще я изтъквам.
„ Тия седмици всички приказват за „ локалите “ – по какъв начин атакуват, какви били, за какво ги имало. Аз заставам у дома, държа едно невръстно дребосъче в ръцете си и си мисля: Какво мога да направя аз, като родител, с цел да не стане той като тях някой ден? “, написа Рут Колева в профила си във фейсбук.
„ Няма естествен родител, който мечтае детето му да порасне и да бие хора по улиците, да псува дами в метрото или да хвърля бири по сцената на концерт. И в същото време – разходих се по Lunar Festival тия дни, слязох в метрото, поседях по улиците. И чух неща, които ми залепнаха като пестник.
Жена в метрото крещи на тригодишното си дете: „ Защо се държиш като олигофрен? “ На тригодишно дете. Което просто се… лигаваше. Като всяко дете. Друга майка дърпаше детето си из тълпата на пл. Славейков с репликата „ ей са ще ти изкъртя главата “. И ето я истината – ние не раждаме насилието, ние го възпитаваме. “, написа още Рут.
„ Когато наречеш дребното си дете „ олигофрен “, то чува, учи, възстановява и на собствен ред стартира да назовава по този начин други. Днес това е дума. Утре е ритник. После идват групичките, експанзията, и всичко това, което след това гледаме по новините и се питаме „ Как станА по този начин?! “. Не споделям, че всичко е черно и бяло. Но споделям, че езикът има значение. Тонът има значение. Примерът има значение. Децата слушат. И попиват. Дори когато не ни се има вяра. Дори когато „ желанията “ ни са „ сякаш “ безобидни. “
Кръговратът на насилието. Бият те, плачеш, след това привикваш, евентуално смяташ, че това е обикновено, тъй като си " неприятен " и " олигофрен ". И растеш. После биеш другите, тъй като по този начин се доказваш и тъй като ти по този начин си привикнал да споделяш. А когато станеш огромен и някой не ти хареса, отново стискаш пестник. На улицата, в рейса, вкъщи...
Насилието има разнообразни лица. Но лицата на жертвите наподобяват някак еднообразно. И ние носим отговорност за тяхната болежка. Ние като общество. Като родители. Като другари. Не подминавайте, не подценявайте, не омаловажавайте.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ