Роденият в Русе Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература

Роденият в Русе Елиас Канети получава Нобеловата премия за литература за 1981 година от шведския крал Карл XVI Густав  на гала на 10 декември в Стокхолм. Той е отличен за цялостното си литературно творчество, характеризиращо се с „ просторност на възгледите, благосъстояние на концепциите и огромна художествена мощ ”. 

 „ Творчество против страха и гибелта “ назовават творбите му анализатори, откакто става Нобелов лауреат. Тази оценка, както и неговото просветление, че   “най-голямото изпитание в живота е да не свикнеш със гибелта, ” са непокътнати в архивите на Българска телеграфна агенция в материалите във връзка удостояването му с високото отличие.

Немскоезичният публицист стартира своя житейски път през 1905 година в Русе в еврейското сефарадско семейство Канети. Родителите му са Жак Канети и Матилде Ардити - от две от известните русенски търговски и предприемачески еврейски семейства при започване на ХХ в. През 1911 година Жак Канети и фамилията му се реалокира във Англия, в Манчестър, само че след гибелта му през 1912 година Матилде и децата се преселват във Виена, а четири години по-късно се откриват в Швейцария. През 1921 година Елиас Канети отпътува за Германия и остава там до завършването на гимназиалното си обучение. През 1924 година Канети се завръща във Виена, където стартира да следва химия. През 1931 година той приключва работата си по романа си “Заслепението ” и стартира да работа върху първата си драма “Сватба ”. През 1938 година след нахлуването на Хитлер във Виена Канети напуща града и отпътува през Париж за Лондон. През 1960 година излиза “Масите и властта ” - едно от най-значимите теоретични творби на Елиас Канети, над което той работи съвсем 20 години. Той умира на 14 август 1994 година в Цюрих, Швейцария.

В архивите на Българска телеграфна агенция могат да се прочетат детайлности към оповестяването на носителя на Нобеловата премия за литература, роден в България. Още през октомври в бюлетина „ Международни вести “ Българска телеграфна агенция оповестява: 

Елиас Канети - лауреат на Нобелова премия за литература

Стокхолм, 15 октомври 1981 година (БТА) Днес Шведската кралска академия присъди Нобеловата премия за литература на Елиас Канети. Съобщението на Нобеловия комитет гласи, че Канети е почетен с премията “за цялостното си творчество, отличаващо се с просторност на възгледите, благосъстояние на концепциите и огромна художествена мощ ”.

Новият притежател на Нобелова премия за литература Елиас Канети е роден в 1905 година в България - в Русе, където претърпява детските си години. След това фамилията му се преселва в Англия, той живее също в Австрия и Швейцария. Канети, който написа на немски език, през днешния ден е приет за един от огромните модерни европейски писатели. Някои от неговите произведения са свързани с България. Първите съприкосновения със света, първите му усещания, получени в остарелия Русчук, са отразени в автобиографичната книга “Спасеният език ” /1977/. Елиас Канети бе “открит ” късно като огромен публицист от международна големина - по отношение на новото издание през 1963 година на романа му “Заслепението ” /1935/. Той твори в разнообразни жанрове - разказ, есеистична прозаичност, драматургия. Ето някои други негови творби: драмите " Сватба ” /1932 - издадена на български/, " Комедия на суетата " /1934/, " Обречените " /1964/; определени есета " Власт и оцеляване " /1972/, " Съвестта на думите ” /1975/; писателски мемоари " Провинцията на индивида " /1973/; автобиографичната книга " Факел в ухото " /1980/ и други Издателство " Народна просвета " приготвя за щемпел  неговите произведения “Спасеният език ”, “Факел в ухото ” и “Провинцията на индивида ". 

Информация за оповестената Нобелова премия за литература на Елиас Канети има и в рубриката “Спектър ” на списание ЛИК, в брой 43 от 23 октомври 1981 година:

Тазгодишната Нобелова премия за литература Шведската кралска академия присъди на 76-годишния Елиас Канети. Канети, който е роден през 1905 година в тогавашния Русчук, където прекарва детските си години, е един от най-ярките представители на немскоезичната литература през днешния ден. Макар да стартира да написа още през 30-те години, той е “открит ” едвам през 1963 година с романа си “Заслепението ”. Автор е и на драми, пътеписи и мемоарни книги, измежду които се откроява “Спасеният език ”, където разказва детството си в България.  

В един от идващите броеве на списанието - 46 от 13 ноември 1981 година, има публикация от Юрген Колбе, оповестена във “Франкфуртер алгемайне цайтунг ”: 

Прозренията на Елиас Канети 

Творчество  срещу страха и смъртта 

Шведската кралска академия присъди Нобеловата премия за литература за 1981 година на родения в България романист и есеист Елиас Канети, който написа на немски език. Канети, който през днешния ден живее в Цюрих и Лондон, получава премията за своето “литературно творчество, белязано с просветление, идейно благосъстояние и художествена мощ ”. 

На 23 август 1939 година, една седмица преди експлоадирането на Втората международна война, неизвестен създател писа: “Ако в действителност съм стихотворец, би трябвало да мога да предотвратя войната. ” В явната хибридност, глупост и опиянена самоувереност на тази мисъл можем да намерим ключ към творчеството на един публицист, който по акуратност на мисълта, съвсем монашеска поредност и монолитна мощ на думите надали познава противници в немскоезичната литература на нашия век: Елиас Канети… 
Канети се пита дали видимо безразсъдната рекламация на това изречение не е въпреки всичко оправдана от съзнанието, че в действителност думите, “непрекъснато, умишлено използваните и злоупотребявани думи, доведоха до ситуацията войната да стане неизбежна ”…

…Не познавам друго творчество на немскоезичен създател, което да се занимава по този начин извънредно в детайли със положението на боязън, което изпитваме през днешния ден. И с опциите да го преодолеем. Въпреки това творчеството на Канети никога не е популярно… Славата на Елиас Канети, в случай че за него въобще може да се приказва с сходни пазарни категории, няма доста общо с оглушителната социална популярност, която би трябвало да понасят Хайнрих Бьол или Гюнтер Грас…

…Писателят стои отвън настоящото единодушие, отвън съгласните едно с друго разлики в мненията. Нищо по-удивително и прелестно от това да се запознаеш с него. Канети напълно несъмнено е херметичен публицист, създател, който не оставя разстояние сред едно просветление и неговото записване, сред съвест и творчество, даже сред личната си биография и претърпяната, изстрадана международна история. Тази “монолитност ”, която можем да определим и като “завършеност ” на всяка негова творба и всяко негово изречение, е резултат на един необикновено прецизен, бистър, напълно лишен от търсена артистичност език, който изцяло отхвърля и най-плахия опит за промяна. Наистина кристал: формите, които откриваме у Канети, наподобяват, сякаш са били отколе приключени. Чисти. Без каквито и да било добавки. Дори самичък по себе си този език, обособен от волята на разказвача, подценява разпадащото се време, отхвърля гибелта.

…Как да четем Канети? Който един път е потопен в неговото творчество и е разрешил на мозъка си да схване преображението, което то прави със света, не може да се освободи елементарно от неумолимата акуратност на неговия взор. Но тежко тогова, който занапред навлиза в тази литература. Ето за какво най-уместен ще бъде съветът да стартира с онази книга, която се счита за негово главно произведение — “Заслепението ”. Останала дълго време единствена, основана сред 1929 и 1930 и отпечатана за първи път през 1935 година, тя влиза в листата на литературните полезности наред с романите на Роберт Музил и Херман Брох незабавно, щом с голямо забавяне критиците я откриха двадесет и пет години по-късно. Ако съществува такава категория, това е книгата на века.

…Като бежанец в Англия Канети мълчи. Минават съвсем тридесет години работа, преди да се появи една нова, огромна и напълно друга книга: “Масите и властта ”, втората колона на неговото творчество. Едно прекарване, което той възприема извънредно мощно, дава подтика за дълъг колкото живота умствен развой: за първи път Канети осъзнава властта на масите по време на въстанието на виенските служащи и пожара в Двореца на правораздаването във Виена: “Събитието, което претърпях, се приближава най-вече до революцията. Не биха стигнали 100 страници, с цел да опиша единствено това, което самият аз видях. Оттогава знам тъкмо, че не ми би трябвало да прочета и дума за щурма на Бастилията, с цел да узная какво се е случило там. Аз станах парченце от масата, аз се разтопих в нея и не почувствах и най-малката опозиция против това, което тя вършеше. ”

... Писателят непрестанно остава пишещ, даже и да не разгласява нищо в продължение на години. Като написа думи и фрази, той се сродява със света…

…През последните години Канети посвещава напъните си на една обемна автобиографична творба, от която до момента са излезли два тома: “Спасеният език ”, в която писателят, роден през 1905 година в българския град Русчук, разказва своето детство измежду селското обграждане, буржоазния наставнически дом в Манчестър, ранната гибел на татко си, витално определяща за бъдещия му път, която дава на мисълта му жило против мъртвилото и я насочва към това постоянно схващано като фикс идея яростно пренебрежение към гибелта, най-сбито изразено в следната записка: “Най-голямото изпитание в живота е да не свикнеш със гибелта. ”
… Сега славата навести Канети, само че той ще й се довери толкоз, колкото и на презряната гибел. За славата на Канети важи това, което самичък той писа за обичания си Стендал: “Без да изпитва страдание, той се задоволяваше да написа за малко на брой, само че беше уверен, че след 100 години ще бъде четен от доста хора ”… 

Тези наблюдения на Канети са споделени от него в книгата „ Масите и властта “ В същия 46-и брой на ЛИК е оповестен и фрагмент от тази книга, която, по думите на самия създател, е изпълвала целия му умишлен живот:

ЕЛИАС КАНЕТИ 

“През 1925 година за пръв път ме обзе мисълта да напиша книга за масите… Винаги съм считал, че целият ми умишлен живот е бил изпълнен от тази книга. С течение на годините най-хубавите ми другари изгубиха религия в мен - работата продължи прекадено дълго, не можех да им се дразня. Сега си споделям, че ми се удаде да хвана столетието за гушата. ” Тези думи новият притежател на Нобеловата премия за литература Елиас Канети споделя през 1960 година, когато след повече от три десетилетия на задълбочени метафизичен разбори издава монументалното си проучване “Масите и властта ”. В него изключително блестящо личи оригиналността на авторовите разсъждения. Канети изпъстря есеистичните си изложби с детайлности от антропологията, социологията и логиката на психиката и прави опит да изясни както на читателите си, по този начин и на самия себе си, две от главните основни понятия на епохата - масите и властта, написа преводачът на фрагмента Любомир Илиев.  

За Безсмъртието 

Когато приказваме за персоналното или литературно величие, не е зле да използваме за насочна точка Стендал. Трудно би могъл да се откри някой различен, който да е по-далеч от нормалните показа за вярата. Той е изцяло освободен от всевъзможни обвързаности и обещания на каквато и да било вяра. Чувствата и мислите му са ориентирани извънредно към тукашния живот, чиито наслаждения е изпитал най-точно и най-дълбоко. Изказва се върху всичко, което може да му донесе наслада, само че от това не става плосък, тъй като не се занимава с единичното. Не свързва нищо в съмнителни единства. Отнася се с съмнение към всичко, което не може да почувства. Мисли доста, само че нито една негова мисъл не е студена... 

Този човек, който не признаваше никакви догатки, който самичък искаше да се натъкне на всичко, който бе самият живот, доколкото животът е изтъкан от възприятие и дух, който се намираше в сърцевината на всяко нещо, и по тази причина имаше право да го съзерцава и извън, този човек, при който думата и смисълът се покриват по най-естествен метод, като че ли си е наумил без да пита да прочисти езика, този чудноват и същински свободен човек въпреки всичко имаше една религия, за която приказва толкоз леко и доброволно, като че ли е негова обичана. 

Без да изпитва страдание, той се задоволяваше да написа за малко на брой, само че беше уверен, че след 100 години ще бъде четен от доста хора. В ново време вярата в литературното величие надали може да се изрази по-ясно, по-самостойно и без каквато и да било самоувереност. Какво значи тази религия? Какъв е нейният смисъл? Тя значи, че човек може да съществува и тогава, когато всички други, живели едновременно с него, към този момент няма да ги има. Не че е надъхан зле към живите — той не ги отстранява от пътя си, не прави нищо срещу тях, даже не ги приканва на двубой… Той си избира компанията на тези, към които един ден самичък ще се числи: на хората от минали времена, чието дело живее и през днешния ден, които ни вълнуват и в този момент, от които човек се подхранва. Благодарността към тях е признателност към самия живот. 
Ако човек извърши ликвидиране, с цел да надживее останалите, това не трансформира нищо, тъй като не става дума за надживяването в този момент. Делата на индивида се правят оценка едвам след години, когато самият той към този момент не е сред живите, така че не може и да убива. Тогава се мерят делата и е прекомерно късно да се прибави каквото и да било…

На 26 ноември 2004 година, в навечерието на 100-годишнината от рождението му (2005) Общинският съвет в родния му Русе учредява национална литературна премия “Елиас Канети ” по предложение на кмета Елеонора Николова. От 1992 година в града съществува интернационално сдружение “Елиас Канети ”. Нобеловият лауреат е почетен жител на Русе посмъртно. 

Инфо: Българска телеграфна агенция