Александър Георгиев - на върха на хокейния свят, но все още влюбен в Русе
Роденият в България вратар на хокейния " Ню Йорк Рейнджърс " - Александър Георгиев, не е не запомнил България и даже прави проекти да се завърне в родното му място през лятото на 2018 година Това показа той в изявление за Eurochicago.com.
Георгиев, който стана първият българин, играл в НХЛ, ще посети обичания си град - Русе . Именно там се ражда той преди 22 години. Бащата на Алекс е българин, а майка му - рускиня. Семейството напуща България още в първите години на живота на хокеиста, с цел да се пресели в Русия. Георгиев обаче по този начин и не не помни родния си край, макар че играе за съветския народен тим.
" Любимото ми място е Русе , където съм се родил и съм бил най-дълго време, и това е градът, който познавам най-добре. Харесва ми центъра и неговите красиви места ", споделя той.
Българските гозби също са по усета му, макар че оттатък Океана, където прави същински възторг с играта си, надали постоянно ги пробва.
" Любимото ми българско ядене е кебапче и пържени картофи с доста сирене от горната страна. Много обичам българското сирене ", не крие Георгиев.
Семейството му пази българските обичаи. С майка си и татко си чества Коледа и Баба Марта , а от ранното си детство пази и част от предметите, купени у нас.
" Родителите ми още пазят българските ми детски играчки. Имам и набор от български монети ", споделя той.
Все още заслепен от триумфа в Съединени американски щати, Георгиев не е обърнал внимание, че в България от ден на ден хора знаят името му.
" Искам да им благодаря за поддръжката им и да им пожелая благополучие и всичко най-хубаво! Надявам се, че от ден на ден хора в България ще гледат моя спорт, ще се интересуват и ще се занимават с него ", пожелава си той.
Иначе Алекс разкрива, че е непретенциозно момче. В свободното си време обича да се разхожда из Ню Йорк със съотборниците си, посещава локалните забележителности и чете книги.
На пързалката се схваща еднообразно добре, както с по-младите си съотборници, по този начин и с тези с повече опит, какъвто е съперникът му за позицията на врата - Хенрик Лундквист .
" Тренираме дружно. Наблюдавам го и се изучавам на някои тънкости. За мен е значимо по какъв начин се готви към игрите, по какъв начин се занимава отвън леда, с цел да поддържа своето тяло крепко. Мисля, че всички вратари се стараят да научават нещо един от различен. Дори и Лундквист се обръща с въпроси към мен. Най-често свързани с оборудването ", споделя той.
Георгиев стартира да тренира хокей в Русия, когато е на 5. Опитва за първи път да е вратар на 7 и тогава открива, че това е неговата позиция.
" Първото, което помня, бе, че на всички деца бяха раздадени столове, които да тикат пред себе си. На мен подобен стол не ми бе нужен, тъй като се оказа, че се държа много устойчиво на леда ", споделя той.
Така от първа подготовка без стол, Георгиев се изкачва до първите страници в Съединени американски щати, а повода е една - страхотния му хокей гений.
Георгиев, който стана първият българин, играл в НХЛ, ще посети обичания си град - Русе . Именно там се ражда той преди 22 години. Бащата на Алекс е българин, а майка му - рускиня. Семейството напуща България още в първите години на живота на хокеиста, с цел да се пресели в Русия. Георгиев обаче по този начин и не не помни родния си край, макар че играе за съветския народен тим.
" Любимото ми място е Русе , където съм се родил и съм бил най-дълго време, и това е градът, който познавам най-добре. Харесва ми центъра и неговите красиви места ", споделя той.
Българските гозби също са по усета му, макар че оттатък Океана, където прави същински възторг с играта си, надали постоянно ги пробва.
" Любимото ми българско ядене е кебапче и пържени картофи с доста сирене от горната страна. Много обичам българското сирене ", не крие Георгиев.
Семейството му пази българските обичаи. С майка си и татко си чества Коледа и Баба Марта , а от ранното си детство пази и част от предметите, купени у нас.
" Родителите ми още пазят българските ми детски играчки. Имам и набор от български монети ", споделя той.
Все още заслепен от триумфа в Съединени американски щати, Георгиев не е обърнал внимание, че в България от ден на ден хора знаят името му.
" Искам да им благодаря за поддръжката им и да им пожелая благополучие и всичко най-хубаво! Надявам се, че от ден на ден хора в България ще гледат моя спорт, ще се интересуват и ще се занимават с него ", пожелава си той.
Иначе Алекс разкрива, че е непретенциозно момче. В свободното си време обича да се разхожда из Ню Йорк със съотборниците си, посещава локалните забележителности и чете книги.
На пързалката се схваща еднообразно добре, както с по-младите си съотборници, по този начин и с тези с повече опит, какъвто е съперникът му за позицията на врата - Хенрик Лундквист .
" Тренираме дружно. Наблюдавам го и се изучавам на някои тънкости. За мен е значимо по какъв начин се готви към игрите, по какъв начин се занимава отвън леда, с цел да поддържа своето тяло крепко. Мисля, че всички вратари се стараят да научават нещо един от различен. Дори и Лундквист се обръща с въпроси към мен. Най-често свързани с оборудването ", споделя той.
Георгиев стартира да тренира хокей в Русия, когато е на 5. Опитва за първи път да е вратар на 7 и тогава открива, че това е неговата позиция.
" Първото, което помня, бе, че на всички деца бяха раздадени столове, които да тикат пред себе си. На мен подобен стол не ми бе нужен, тъй като се оказа, че се държа много устойчиво на леда ", споделя той.
Така от първа подготовка без стол, Георгиев се изкачва до първите страници в Съединени американски щати, а повода е една - страхотния му хокей гений.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ