Роденият през 1942 година духовен учител и автор на четири

Роденият през 1942 година нравствен преподавател и създател на четири поредни бестселъра на Ню Йорк Таймс Гари Зукав е един от най-награждаваните лектори в света. Той вкарва концепцията за привеждане на личността в сходство с душата и външната власт на петте сетива, която пречи на човешката еволюция.

Когато възприемането на материалния свят е лимитирано от петте сетива, страхът става основа на дейностите ни в материалния свят. Най-съществена наподобява властта над заобикалящото и над близките.

Нуждата от физическо превъзходство води до състезание, което въздейства върху всички аспекти от живота ни. То се отразява върху връзките сред любовните двойки, сред свръхсилите, сред братята и сестрите, сред расите, сред класите и половете. То унищожава естествената податливост за естетика сред нациите и приятелите. Същата сила, която изпрати военни кораби в персийския залив, изпрати и бойци във Виетнам, както и кръстоносни походи в Палестина. Енергията, разцепила фамилиите на Ромео и Жулиета, е същата мощ, която разделя фамилията на черния брачен партньор от фамилията на вярната му брачна половинка. Енергията, противопоставила Лий Харви Осуалд против Джон Кенеди, е била и в основата на раздора сред Каин и Авел. Братята и сестрите се карат по същите аргументи, които пораждат конфликта сред огромните корпорации - те се стремят към превъзходство.

Силата да контролираш заобикалящото и близките е власт над това, което може да се допре, помирише, вкуси, чуе и види. Това е външна мощ. Външната мощ може да се придобие и изгуби като на стокова борса или на избори. Може да се купи и да се открадне, да се трансферира и наследи. Тя се счита за нещо, което се взема от някой различен или от другаде. Когато един човек печели външна власт, приема се, че някой различен я губи. В резултат на това, че хората възприемат силата като нещо вън от тях, те стават жестоки и унищожават. Всичките ни институции - обществените, икономическите и политическите - отразяват разбиранията ни за властта като нещо външно.

Семействата, както и другите култури, са или патриархални, или матриархални. Един човек „ държи властта “. Още като дребни децата научават това и то оформя живота им.

Полицията, както и армията са артикули на това разбиране на външната власт. Значката, ботушите, рангът, радиопредавателят, униформата, оръжието и бронята са все знаци на страха. Хората, които ги носят, са страхливи. Боят се да навлязат в света, без да са предпазени. Хората, които срещат тези знаци, също се опасяват. Страхуват се от властта, която те показват, от тези, които се допуска, че показват тази мощ, или и от двете. Полицията и армията, също както патриархалните или матриархални те фамилии и култури не са сьщинският източник на нашите показа за външната мощ. Те са единствено отражение на метода, по който ние, изцяло и като персони, сме почнали да възприемаме властта.

Представата ни за силата като нещо външно е оформила и нашата стопанска система. Контролът над стопанските системи на цели общности и страни и транснационалната стопанска система на света са съсредоточени в ръцете на няколко индивида. За да защитим работещите от тях, сме основали профсъюзи. За да защитим потребителите, сме основали държавна администрация. За да защитим бедните, сме основали система за обществени грижи. Това напълно отразява метода, по който сме почнали да възприемаме властта - малко хора я имат, а болшинството й служат като жертви.

Парите са знак на външната мощ. Онези, които имат най-вече пари, имат най-голяма власт над заобикалящото ги и над близките, до момента в който хората с минимум пари имат най-малка власт над заобикалящото ги и близките. Парите се печелят, губят, крадат, наследяват се, хората се борят за тях. Ако ни дават възприятие за сигурност, образованието, ситуацията в обществото, славата и движимостите ни също са знак на външната власт. Всичко, което се опасяваме да не загубим - дома, колата, красивото тяло, будния разум, дълбоката религия, е знак на външната власт. Страхуваме се, че ще станем по-уязвими. Това става, тъй като възприемаме силата като външна.

Когато властта се счита за външна, йерархията в публичните, икономическите и политическите структури, както и йерархията във вселената влизат в ролята на знаци за това кой има мощ и кой няма. Хората на върха като че ли имат най-вече власт и затова са най-ценни и най-неуязвими. Хората на дъното наподобяват най-слаби и затова най-уязвими. От тази позиция генералът е по-голям от редника, шефът - от водача, докторът - от служителката на рецепцията, родителят - от детето, а божеството - от поклонника си. Страхуваме се да не опонираме на родителите си, на шефа, на своя Бог. Всичките ни показа, че нещо е с по-висока или с по-ниска персонална стойност, са вследствие на това, че възприемаме силата като външна.

В сърцето на всяко принуждение лежи съревнованието за външна власт. Външната мощ е също по този начин втората облага зад идеологическите спорове като този сред капитализма и комунизма, религиозните конфликти като тези сред ирландските католици и протестанти, териториалното недоразумение като това сред евреите и арабите, както и фамилните и брачните спорове.

Възприемането единствено на външната мощ разцепва душeвността без значение дали се отнася до душeвността на индивида, на обществото, на нацията или на света. Няма разлика сред една остра шизофрения и една международна война. Няма разлика сред мъката на една изтерзана душа и на една изтерзана нация. Когато брачният партньор и брачната половинка се борят за превъзходство, движи ги същата мощ, която води хората от една раса в страха им от друга раса.

От такива подбуди ние сме построили сегашните си възгледи за еволюцията като развой на все по-засилващата се дарба на индивида да доминира над околната среда и над другите хора. Това определение отразява ограничеността ни, която се дължи на нашето петсетивно разбиране на физическия свят. Тя отразява съревнованието ни за външна власт, което се подхранва от страха.

След хилядолетия, изпълнени с взаимна свирепост от субект към субект, от група към група, в този момент е ясно, че несигурността, стояща в основата на понятието ни за външна мощ, не може да се излекува от натрупването на същата тази външна мощ. За всички е явно, освен когато гледаме новините и разпростирам вечерния вестник, а и чрез личните ни премеждия като персони и като част от човешкия жанр, че приемането на властта като нещо външно носи единствено болежка, принуждение и опустошение. Така сме се развивали до момента, само че ще оставим това зад себе си.

Нашият по-дълбок разсъдък ни води към различен тип мощ, мощ, която обича живота във всяка негова форма, мощ, която не съди нищо по пътя си, мощ, която усеща смисъла и смисъла даже на най-малката детайлност на земята. Това е същинската мощ. Когато съгласуваме своите мисли, усеща и каузи с най-висшата част от себе си, изпълва ни възторг, чувство за цел и смисъл. Животът е богат и кондензиран. Не ни спохождат язвителни мисли. Не си спомняме страха. Ние сме щастливо и интимно свързани със своя свят. Така изживява човек същинската мощ.

Истинската мощ се корени в най-дълбокия избор на нашата същина. Тя не може да се купи, наследи или натрупа в ресурс. Естествено мощният човек не е кадърен да трансформира никого и нищо в своя жертва. Човекът, притежаващ същинска мощ, е толкоз всесилен, толкоз талантлив, че самата визия за потребление на принуждение против някой различен му е неразбираема.

Еволюцията не може да бъде разбрана вярно, в случай че не сложим в основата концепцията, че ние сме по пътя към същинската мощ, която е цел на нашето еволюционно развиване и на живота ни. Ние се разрушаваме от същества, търсещи външна власт, в същества, стремящи се към изконна мощ. Изследването на материалния свят към този момент не е единственото средство за прогрес. Този постепенен метод и съзнанието, лимитирано от петсетивното усещане, към този момент не са подобаващи за това, в което ни следва да се превърнем.

От петсетивни същества ние се развиваме в многосетивни. Петте ни сетива дружно образуват единна сетивна система, предопределена да възприемаме физическата, материалната реалност. Възприятията на един многосетивен човек се простират оттатък материалната действителност и обгръщат по-големите динамични системи, а нашата материална реалност е единствено част от тях. Многосетивният човек е кадърен да схване и да оцени ролята на нашата материална действителност в по-широката картина на еволюцията и динамичността, която е основала и поддържа нашата материална реалност. Този свят е незабележим за петсетивния човек.

Точно в този незабележим свят се намира изборът на нашите най-дълбоки полезности. От вероятността на този незабележим свят подбудите на хората, които умишлено са жертвали живота си за по-висши цели, не ни се костват неразбираеми. Обяснима е силата на Ганди, а изпълнените със съчувствие каузи на Христос могат да бъдат разбрани в своята целокупност, което е невероятно за петсетивния човек.

Всички наши велики учители са били или са многосетивни. Те са ни говорили и са работили в сходство с чувствата и полезностите, които отразяват по-голямата вероятност на многосетивното създание, по тази причина техните думи и каузи разсънват в нас осъзнаването на някои истини.

Съдейки от петсетивните си усещания, ние сме сами в една материална галактика. От гледната точка на многосетивния човек ние в никакъв случай не сме сами, а вселената е жива, съзнателна, умна и състрадателна. 

Според петсетивния човек материалният свят ни е даден абсолютно, озовали сме се в него по непонятен метод и се борим за превъзходство, с цел да оцелеем. От позицията на многосетивния човек материалният свят е една образователна среда, основана взаимно от душите, които я населяват, и всичко, което става там, им оказва помощ да се учат. На петсетивните им се коства, че желанията нямат никакъв резултат, резултатите от дейностите са само материални и не всички каузи влияят върху нас или близките. От гледната точка на многосетивния човек желанието, стоящо в основата на едно деяние, е определящо за резултата от него, всяко желание влияе както върху самите нас, по този начин и върху близките, а резултатите от желанията се простират надалеч оттатък физическия свят.

Емоциите на боязън и принуждение, които са почнали да характеризират човешкото битие, могат да се изпитат единствено от личността. Само личността може да усеща яд, боязън, ненавист, отплата, тъга, позор, страдание, равнодушие, беззащитност, цинизъм и самотност.

Единствено личността може да съди, да манипулира и да експлоатира. Само личността може да преследва външната власт. Личността може също по този начин да е любеща, състрадателна и мъдра в връзките си с другите, само че любовта, състраданието и мъдростта не излизат от личността. Те са преживявания на душата.

Вашата душа е онази част от вас, която е безсмъртна. Всеки човек има душа, само че личността, лимитирана от своите пет сетива, не осъзнава душата си и по тази причина не може да разпознае въздействията на душата. Когато личността стартира да става многосетивна, интуициите, предчувствията и фините чувства стартират да стават значими за нея. Тя усеща някои неща за самата себе си, за близките и за обстановките, в които попада, неща, които не могат да се основават върху информацията, предоставена от петте сетива. Тя стартира да осъзнава желанията и да работи по-скоро съгласно тях, а не съгласно делата и думите, които среща. Тя може да вземем за пример да види едно топло сърце зад сурова и гневна повърхнина, и в това време едно студено сърце зад изтънчени и общителни думи.

Когато една многосетивна персона огледа в себе си, тя открива голям брой разнообразни течения. От своя опит тя се научава да разграничава тези течения и да разпознава прочувствения, психологическия и физическия резултат на всяко от тях. Тя се научава да вземем за пример кои течения провокират яд, ерес и разрушителни дейности и кои течения основават любещи, целебни мисли и съзидателни каузи. С течение на времето тя се научава да цени и да се отъждествява с теченията, генериращи креативна дарба, лечебна мощ и обич и освен това да се изправи лице в лице с теченията, създаващи негативност, какофония и принуждение, и да се освободи от тях. По този метод личността стартира да изживява силата на душата си.

Вашата душа не е една пасивна или теоретична целокупност, която заема несъмнено пространство в региона на гръдния панер. Тя е една положителна, целенасочена мощ в самото ядро на вашето създание. Това е онази част от вас, която схваща безличностната природа на енергийната динамичност, в която участвате, която обича без ограничавания и приема, без да съди.

Ако желаете да опознаете душата си, първата крачка е да разберете, че имате душа. Следващата стъпка е да си позволите мисълта: „ Щом имам душа, какво тъкмо е тя? Какво желае душата ми? Каква е връзката сред моята душа и мен? Как се отразява тази душа върху моя живот? “

Когато силата на душата се осъзнае, одобри и оцени, тя стартира да пронизва живота на личността. Когато личността стартира напълно да служи на силата на своята душа, това е същинската мощ. Такава е задачата на еволюционния развой, в който участваме, и повода за нашето битие. Всяко ваше настоящо и бъдещо преживяване на тази земя ви предизвиква да хармонизирате личността с душата си. Всяко събитие и обстановка ви дават опция да изберете пътеката, която ще разреши на вашата душа да блесне, да й позволите посредством вас да изрази в материалния свят своята безгранична респект и обич към живота.

От Гари Зукав: „ Мястото на душата “, изд. Сарасвати
Снимка: commons.wikimedia.org