Родената през 1892 г. Пърл Бък е американска писателка, борец

Родената през 1892 година Пърл Бък е американска писателка, герой за човешки права, феминистка и не на последно място – Нобелов лауреат за литература през 1938 година. Писателката израства в Китай, защото родителите й са мисионери. Завършва логика на психиката, което несъмнено проличава от творбите й, в които разбирането за човешката душа добива нови измерения.

Първите си литературни опити прави още като дете. За втория си разказ, написан в традицията на китайското национално творчество печели премията „ Пулицър “. Критиците назовават романа „ алегория за човешкия живот “.

За 40 години професионално писане, изключителният й гений основава 80 произведения, в които основава мощни психически персонажи, като основата й цел е човешкото схващане, превъзмогването на расовите разлики и границите в човешките мозъци.

(1892 ~ 1973)

Любовта не трябва да се печели със мощ, не трябва да просиш или да молиш за обич. Тя идва от небето, непоискана и непредвидена.

Не можеш да спреш времето, само че поради любовта то единствено стопира от време на време.

Любовта умира едвам когато развиването спре.

Жената би трябвало да откри течението на живота на мъжа, да разчиства сламките, пръчките и листата, които пречат на това течение, и да направи всичко по силите си, с цел да помогне на водата да се издигне на по-високо равнище. Не би трябвало да бъде като канара, захвърлена в потока, която разделя течението му на две.

Има доста способи да се разбие едно сърце. Историите са цялостни със сърца, разрушени от обич. Но това, което в действителност разрушава сърцето, е отнемането на фантазията, каквато и да е тази фантазия.

Този, който се пробва да живее самичък, няма да успее като човешко създание. Неговото сърце вехне, в случай че не може да показа с друго сърце. Умът му се свива, в случай че чува единствено ехото на личните си мисли и не намира друго ентусиазъм.

Добрият брак е този, който разрешава смяна и развиване на характерностите, както и на метода, по който те показват своята обич.

Раздорът сред мъжа и дамата поражда постоянно от убеждението, че ги свързва някакъв дълг. Но изоставим ли това разбиране, пътят става равен. Всеки от нас има дълг единствено към себе си – да извърши своето предопределение. Когато единият се е задоволил, другият също е удовлетворен.

Само любовта може да разсъни обич.

Нищо не може да се назова слугуване, в случай че се прави с обич.

Да служиш е прелестно, само че единствено в случай че го правиш с наслада, с цялото си сърце и със свободна воля.

Престорената примирителност е постоянно по-силна от явната опозиция, а бързото признание на грешката е към този момент доказателство за неоспоримата правота в останалите дейности.

Не можеш да принудиш себе си да чувстваш нещо, което не чувстваш, само че можеш да постъпиш вярно макар възприятията си.

Не се осланям на настроения. Нищо не можеш да постигнеш по този начин. Умът би трябвало да знае, по кое време да се захване за работа.

Никой, който постоянно е бил свободен, не може да разбере ужасната и очарователна вяра за независимост на тези, които не са свободни.

По-добре хората да бъдат гладни и свободни, в сравнение с сити и с окови.

Да ядеш самун без вяра отново е недояждане до гибел.

За да схванеш през днешния ден, би трябвало да търсиш във вчерашния ден.

Животът е по-силен от гибелта.

Да намериш приятност в работата значи да откриеш извора на младостта.

За да се насладиш на нещо, би трябвало да умееш да го правиш добре.

Животът без идеализъм е празен. Ние или се надяваме, или умираме от апетит.

Всичко е допустимо, до момента в който не се окаже невероятно. Дори невъзможното е невероятно единствено към този момент.

Гладът прави апаш от всеки човек.

Истината е постоянно вълнуваща. Казвайте я тогава! Светът би бил тъп без нея.

Когато положителните хора в една страна спрат своята зоркост и борбеност, тогава злите хора надвиват.

Истинският тест за цивилизацията е да се види по какъв начин тя се отнася към безпомощните си членове.

Бог, в случай че има Бог, не би избрал един човек пред различен или един народ пред различен.

Що се отнася до равенството – не всички пръсти на ръката са идентични, само че всеки има своето място.

Като хората унищожат старите богове, те намират нови, които да заемат техните места.

Не се нуждая от друга религия с изключение на тази в добротата на човешките същества.

Някои майки повече целуват, други повече се карат. Обичта им е една и съща. Повечето майки целуват и се карат по едно и също време.

Децата, които не са обичани, стават възрастни, които не могат да обичат.

Хората губят дребните наслади в гонене на огромното благополучие.

Богатите постоянно се опасяват.

Предпочитам мръсната кожа пред мръсната душа.

По-добре е да си пръв за грозноватата, в сравнение с стотният за хубавицата.

Снизходителната усмивка е висша форма на пренебрежение.

Стремежът към съвършенство прави някои хора напълно непоносими.

Понякога е добре да мислиш, че към този момент те няма. Не мога да схвана хората, които желаят да са безсмъртни. Надявам се да съм смъртна.

Снимки: pearl.gendo.us