Родена в Ташкент през 1953 г., завършила консерватория, Дина Рубина

...
Родена в Ташкент през 1953 г., завършила консерватория, Дина Рубина
Коментари Харесай

Запомни трите НЕ - НЕ се страхувай, НЕ завиждай, НЕ ревнувай ♥ Дина РУБИНА

Родена в Ташкент през 1953 година, приключила консерватория, Дина Рубина е жив класик на актуалната съветска литература. Талантливото й перо ражда забележителни романи и разкази, преведени на 20 езика, а удивителните й сюжети и герои печелят все по-голяма читателска публика. У нас са издадени романите й „ По слънчевата страна на улицата ” (Изд. Дамян Яков) и „ Синдромът на куклата ” (Изд. Лабиринт).

За хората, интелигентността и старостта, назаем от Дина Рубина. 

Под просветеност, аз разбирам най-много рядко срещаното умеене да не обременяваш другите със себе си.

Трябва да се влюбиш, да си изгубиш мозъка, да си уговориш среща, да се задъхаш, да разтърсиш гърди, да тичаш към метрото! Да – възраст, да – минус на калций, флуор, и каквото още там… всеки има своята хормонална история. Но на душата й е все едно – тя е още на 15!

Умната дамата е по-страшна от умния мъж – с изключение на нормалната прозорливост, тя разполага още и с прочувствена, същински животинска сензитивност, и те хваща на всяка крачка – и никаква логичност тук не може да свърши работа. 

Запомни трите НЕ – НЕ се опасявай, НЕ завиждай, НЕ ревнувай. И цялостен живот ще бъдеш щастлива! 

Със старостта научаваш, че би трябвало да променяш себе си, а не жената…

Кръстът на ориста се основава съгласно растежа на всекиго още преди рождението му. 

В живота си съм срещала най-различни мъже. Мнозина от тях – ярки, надарени и остроумни хора. Но цялостен живот най-интересно ми е било да бъда със личния ми мъж.

Жената става жена не тогава, когато физиологията размаха своята диригентска палка, а едвам когато почувства съкрушителната си власт над мъжете. 

Навярно на човек е присъщо да се привързва към местата на своето детство и младост… Може би, тъй като те, като огледало, като безпрепятствено езеро, са запечатали лика му през годините, когато е бил щастлив…

Жалко, че хората не могат да бъдат реставрирани, сходно на картините.

Детската самотност, – говоря за възприятието, – може да се съпостави само със старческата. Най-любимото дете в фамилията, както и най-обичаният и обгрижван от внуците дядо, без значение от събитията, могат да почувстват галактическия студ на приближаващата пропаст. Едните – все още надалеч, другите – все по-близо до нея…

Източник: lifedeeper.ru
Снимка: Книжная Ярмарка ДК им.Крупской

Източник: webstage.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР