Родена съм през 1956 година и доста време поживях през

„ Родена съм през 1956 година и много време поживях през социализма. Първото, което помня, са самуните бял самун в магазина, сандъчетата с мармалад и масло, както и гюмовете с мляко. Хлябът беше преди малко изпечен и ухаеше ужасно. Баба ми ме гонеше с маслото да ми намаже, само че аз слагах сирене в краешника и го хапвах на драго сърце. Масло слагах на филиите с шипков мармалад, но той нямаше нищо общо със сегашната полутечна каша, която продават, че са й лепнали и етикет „ еко “. Навремето шипковия мармалад беше корав и ужасно апетитен. Не помня да са ми мазали филията с мехлем, както приказва господин министър председателят. С мехлем се готвеха някои манджи. Баба ми стоеше до печката и въртеше гювеч, или телешко със сини сливи, или пиле яхния с доста лук. Миришеше божествено!

И беше вкусно, облизвахме чиниите. Дори картофената й чорба беше супер. А най-вече обичахме копривената каша – с доста масло и сирене, която се топеше в устата. И сладките, несъмнено. Дебнехме край фурната да се изпекат и ги нагъвахме топли.
В Халите продаваха всевъзможен тип месо. Там месото на животните висеше на ченгели и хората посочваха от кое място да им отрежат кило-две. Два пъти седмично и наложително в неделя у нас се ядеше гозба с месо, а на другия ден – постна.
Да, нямаше шоколадови яйца и тублерони, нямаше бисквити „ Орео “ и всевъзможни вносни, натъпкани с палмово масло, оцветители, набухватели, че дори и гума отпадъци. Имаше шоколад „ Крава “. Огромен, млечен, страховит! Имаше аерошоколад и шоколад „ Кума Лиса “. Имаше „ Чайки “, „ Байкалчета “, сухи пасти. Имаше бонбони „ Балкан “ със страховит крем, бонбони „ Таралежки “, бонбони „ Морско дъно “ на два реда с черен и млечен шоколад. Имаше марципан „ Люлин “, който топяхме на водна баня, слагахме масло и се получаваше отличен течен шоколад. Нямаше близалки, имаше захарни пръчки и петлета. И доста захарен памук. Имаше бонбони „ Лакта “, бисквити „ Детска наслада “ и „ Еверест “, фъстъчени вафли, локумени вафли, приятност за небцето.

Искате ли, младежи, да ви опиша една соц. сладкарница? Имаше следните неща – три типа целувки… едните – големи и слепени с крем. Имаше паста „ Букет “, паста „ Дънер “, паста „ Тунелче “ и не мога да изброя всичките, тъй като фактически бяха доста. Имаше обилие от сиропирани сладкиши – охлювчета, бадемки, кадаиф, саралия, баклави, толумбички, реване, имаше „ Ежко Бежко “, „ Миньорки “, направени от бишкоти, еклери с друг крем, шоколадки, меденки, ореховки, масленки, дребни сладки – каквото ти душа изиска. И направени от същински артикули, без оцветители, подобрители, всякакви Е-та, глюкози, палмово масло, царевична захар и какви ли не имитации.
Ядяхме на стомах, тъй като бяха евтини, чак ни прилошаваше. А след това тичахме из парка да изразходим калориите.

Лично аз най-мразех срядата, тъй като е рибен ден и гледах с омерзение мерлузата в стола, а след години тя се оказа една от най-скъпите риби. Мразех и един десерт в стола – малеби и изключително млякото с ориз, тъй като му слагаха канела.
Но това не значеше, че се повличам полугладна по улицата. Можех да си купя милинка, баничка, тутманик, принцеса с кайма, хот – дог, ами да – имаше хот дог, само че с същински кренвирши, не със настоящия, изработен от отпадъци.
През лятото нямаше банани, в действителност. Но, то, до 83-та година и в Западна Европа не е имало банани през лятото, тъй като чак тогава е изобретен и внедрен фризерът за предпазване на фрукти. Западно откритие е. И чак откакто го измислят, става допустимо съхранението на бананите в Европа през лятото. До 83-та година и те са яли банани единствено през зимата.
И киви-та нямаше, и манго, и пъпеши от Аржентина, и още няколко типа екзотични плодове, които и в този момент застояват по щандовете.
През зимата имаше ябълки, големи, уханни, сушени сливи, портокали, мандарини и ужасно доста сладка и компоти.

Още ли мисли някой, че гладувахме?
Не, ядяхме същинска храна и не боледувахме. Нямаше затлъстели, нямаше алергични, нямаше нито една от тези съвременни заболявания, които в този момент ни мъчат и убиват.
Но тогава бяха други времена.
Времена, които сега някой доста желае да изтрие от съзнанието ни, с цел да написа нова, фалшифицирана история в мозъците на идните генерации. С едничката цел – да се тъпчем с огризките на Европа и света и да благодарим на демокрацията. За да работим в огромните им корпорации като плебеи, за жълти стотинки… и отново да благодарим на демокрацията.
Благодарим, само че си желаеме нашата храна, чистата, вкусната!
Искаме си и свободата. Онази независимост, при която всички бяхме солидарни, сплотени и не се мразехме. Даже се обичахме

Но тия времена към този момент ги няма… “