Жена, която не умее да влияе на мъжа си, е гъска. Жена, която не иска да влияе - светица | Мария фон Ебнер-ЕШЕНБАХ
Родена през 1830 година в Моравия, баронеса Marie Freifrau Ebner von Eschenbach е австрийска писателка и драматург, добила популярност като създател на голям брой крилати изречения, афоризми, психически романи и повести. Считана за първата модерна немскоезична писателка, надарената аристократка впечатлява с тънкия комизъм на творбите си и живото обществено възприятие, което рисува несъгласията на обществото, в което живеем.
(1830 ~ 1916)
Да кажеш това, което мислиш, от време на време е величайша нелепост, а от време на време – величайшо изкуство.
Има хора в жанр барок: доста красиви елементи, само че като цяло – безсъдържателност.
Привързват ни към живота тези, на които служим за опора.
Най-сигурният метод да се сдобиеш с престиж пред хората е като им служиш.
Бъди постоянно стопанин на своята воля и плебей на съвестта си.
За да бъде пълно великодушието, в него би трябвало да има и капка лековерие.
В младостта си мислиш, че най-малкото, което можеш да очакваш от другите, е справедливостта. В зрелост се убеждаваш, че това е най-голямото.
Днешните хора са родени единствено с цел да порицават. От целия Ахил те виждат единствено петата.
" Най-умният постоянно отстъпва " – каква велика мисъл! Тя изяснява повода за господството на нелепостта в света.
Критичността може да те направи философ, само че единствено вярата може да те трансформира в деятел.
Умната жена има милиони естествени врагове: всички глупави мъже.
Благородното " Не желая " няма по-лош зложелател, от страхливото и лъжливо: " Само да бях изискал!... "
Нищо не изпускат толкоз постоянно и толкоз окончателно, както възможностите, които се срещат всеки ден.
Дори и най-необикновеният човек е задължен да извършва най-обикновени задължения.
За да влезеш в положителното общество, би трябвало да носиш фрак, мундир или ливрея.
(Marie von Ebner-Eschenbach with her husband, c. 1865)
Доверието е мъжество, верността – сила.
В положителното имат вяра единствено тези малко на брой, които го правят.
Мнението на художниците за нас нормално съответствува с нашето мнение за техните творби.
В нещастието често още веднъж добиваш спокойствието, отнето ти от страха пред него.
Искрените приятели са прекомерно малко, а и търсенето им не е огромно.
Малките несгоди в живота ни оказват помощ да се оправим с цялата му бедност.
Скучната книга има тази хубава страна, че приспива и критиците.
Всички дългове се връщат, въпреки и не постоянно от тези, на които сме ги дали.
Не търсете от дамите правота, до момента в който възпитавате в тях увереността, че главната цел на живота им е да се харесват.
Всички разочарования са незначително дребни спрямо разочарованието от самия себе си.
Всяко знание започва със подозрение и приключва с религия.
Който не може да си откаже ни едно удоволствие, в никакъв случай няма да разбере какво е благополучие.
Въображаемите недъзи са неизлечими.
На доста думи им се е наложило дълго да бродят пеша, преди да станат крилати.
Най-лошият враг на правата са привилегиите.
(Betty Paoli, Marie von Ebner-Eschenbach, Ida von Fleischl-Marxow)
Да встъпиш в брак по разсъдък, в множеството случаи значи да използваш целия си разсъдък, с цел да извършиш най-безумната постъпка, която може да бъде осъществена.
Който вижда единствено това, което желае да вижда, е достигнал до духовна слепота.
Навикът е по-дълготраен от любовта и постоянно надживява дори ненавистта.
Добродушието е най-обикновено качество, само че добротата е най-рядко срещано достойнство.
Много постоянно пожелаваме от другите да бъдат добродетелни – единствено с цел да не ни пречат на нас да бъдем порочни.
Докъдето се простира твоята дарба да се налагаш над себе си, до такава степен се простира и твоята независимост.
Най-голяма благосклонност оказват на индивида, от който са се отчаяли.
Дори след поражението, след следващото проваляне, още веднъж се вдигни се устреми напред и нагоре! Или ще се разбиеш, или ще ти пораснат криле...
Който не знае нищо, е заставен да има вяра на всичко.
За нищо не сме по този начин признателни, както за благодарността.
И най-скромният човек има за себе си по-високо мнение, в сравнение с най-близкият му другар.
Колко мъчно е да признаем достолепията на тези, които не признават нашите лични достолепия!
Лош е онзи възпитател на деца, който не помни своето детство.
Мнозина, осъзнали своя минус, не смятат повече за належащо да се отхвърлят от него.
На хората с огромни добродетели не се простят елементарно и дребните пороци.
Наивните мъже са повече от наивните дами.
" Не може да се помогне на всички " – споделя безсърдечният, и не оказва помощ на никого.
Ние се научаваме да чакаме умерено, едвам когато няма към този момент какво да чакаме.
Опасявай се не от тези, които спорят, а от тези, които избягват спора.
Това, което ни се желае, постоянно ни се коства належащо.
Който владее мига, владее живота.
Снимки: commons.wikimedia.org
