Най-тежко облъченият с радиация човек в историята – и 83-те мъчителни дни, в които е поддържан жив против волята си
Роден в Япония през 1965 година, Хисаши Оучи стартира работа в бранша на нуклеарната енергетика във значим миг за страната му. С малко естествени запаси и скъпа взаимозависимост от вноса на мощности, Япония построява първата си комерсиална атомна електроцентрала единствено 4 години преди неговото раждане.
Местоположението на електроцентралата в Токаймура е идеално заради изобилното пространство в близост, в което се основават цялостен кампус от нуклеарни реактори, проучвателен институти, уреди за обогатяване на гориво и закопаване на отпадъците. В последна сметка 1/3 от цялото население на града разчита на бързо възходящата нуклеарна промишленост в префектура Ибараки североизточно от Токио.
Но на 11 март 1997 година локалните хора гледат с смут по какъв начин детонация в енергийния реактор раздрусва Токаймура. Десетки са облъчени, само че държавното управление се пробва да скрие небрежността си. Две години по-късно обаче тежестта на това събитие ще наподобява оскъдна.
Тогава заводът преобразува уранов хексафлуорид в обогатен уран за задачите на нуклеарната сила. Това нормално се прави с деликатен, многоетапен развой, който включва разбъркване на няколко детайла във деликатно синхронизирана поредност.
През 1999 година чиновниците стартират да опитват, с цел да видят дали пропускането на някои от тези стъпки може да направи процеса по-бърз. Но поради тези опити пропущат крайния период за генериране на гориво до 28 септември. И по този начин, към 10 часа сутринта на 30 септември, Хисаши Оучи, неговият 29-годишен набор и сътрудник Масато Шинохара и техният 54-годишен началник Ютака Йококава пробват един директен път.
Но никой от тях няма визия какво прави. Вместо да употребяват автоматизирани помпи за разбъркване на 2,5 кг обогатен уран с азотна киселина в избран съд, те употребяват ръцете си, с цел да излеят 15 кг от него в стоманени кофи. В 10:35 ч. този уран доближава сериозна маса.
Стаята избухва със синя мълния, която удостоверява, че е зародила нуклеарна верижна реакция и са отделени смъртоносни излъчвания радиация.
Ядрената централа в Токаймура
Заводът е евакуиран, защото Хисаши Оучи и неговите сътрудници са откарани в Националния институт по радиологични науки в Чиба. Всички те са били непосредствено изложени на радиация, само че заради близостта си до горивото, всеки от тях е облъчен в друга степен.
Излагането на повече от 7 сиверта радиация се смята за съдбовно. Ютака Йококава е изложен на 3 и е единственият в групата, който ще оцелее. Масато Шинохара е изложен на 10 сиверта, до момента в който Хисаши Оучи, който стои тъкмо над стоманената кофа, е изложен на 17.
Оучи поема най-голямото количество радиация, което човешко създание в миналото е поемало. Той изпитва неотложно болежка и едвам диша. Докато пристиге в болничното заведение, към този момент повръща мощно и изпада в безсъзнание. Радиационните изгаряния покриват цялото му тяло, а от очите му тече кръв.
Най-тежка е неналичието му на бели кръвни телца и на имунен отговор. Лекарите го настаняват в особено поделение за попречване на инфекции и преценят увреждането на вътрешните му органи. Три дни по-късно той е изместен в болничното заведение на университета в Токио – където ще бъдат тествани революционни процедури за пресаждане на стволови кафези.
Първата седмица на Оучи под интензивно лекуване включва безчет кожни присадки и кръвопреливания. След това експертът по клетъчни трансплантации Хисамура Хирай предлага революционен метод, който в никакъв случай до момента не е бил пробван върху жертви на радиация: трансплантации на стволови кафези. Това би трябвало бързо да възстановят способността на Оучи да генерира нова кръв.
Този метод би бил доста по-бърз от трансплантациите на костен мозък, като сестрата на Оучи подарява свои лични стволови кафези. Притеснителното е, че методът наподобява работи, преди Оучи да се върне още веднъж в предходното си трягично положение.
Снимките на хромозомите на Хисаши демонстрират, че те са изцяло унищожени. Обилното количество радиация, която минава през кръвта му, унищожава присадените кафези. Кожните присадки също не могат да задържат, тъй като ДНК-то му не може да се възвърне.
Но по гледище на фамилията му, лекарите не престават пробните лекувания, даже когато кожата му стартира да се топи от тялото. Тогава, на 59-ия ден на Оучи в болничното заведение, той получава сърдечен удар. Но фамилията му е дало единодушие да бъде реанимиран при положение на гибел, тъй че лекарите го съживяват. Този ден той получава три сърдечни удара за един час.
С изтритото му ДНК и увеличението на мозъчните увреждания всякога, когато умира, ориста на индивида от дълго време е ясна и един милосърден финален сърдечен арест заради полиорганна непълнота на 21 декември 1999 година го освобождава от болката.
Снимка на Хисаши Оучи от идентификационната му карта в атомната електроцентрала.
Непосредствено след нуклеарната повреда в Токаймура 310 000 селяни в границите на 10 километра от оборудването в Токай получават нареждания да останат на закрито за 24 часа. През идващите 10 дни са тествани 10 000 души за радиация, като повече от 600 души демонстрират ниски равнища.
Но никой не страда толкоз, колкото Хисаши Оучи и неговият сътрудник Масато Шинохара.
Шинохара прекарва седем месеца в битка за живота си. Той също получава преливане на кръвни стволови кафези като в неговия случай лекарите ги вземат от пъпната шнур на новородено. Трагично, нито този метод, нито присаждането на кожа, кръвопреливането или останалите лекувания не проработват и той умира от белодробна и чернодробна непълнота на 27 април 2000 година
Що се отнася до ръководителя на двамата умряли служащи, Йококава е освободена след три месеца лекуване – той претърпява лека лъчева болест, само че оцелява. През октомври 2000 година обаче е изправен пред наказателни обвинявания за немарливост. Междувременно JCO (Japanese nuclear fuel cycle company) ще заплати 121 милиона $, с цел да уреди 6875 желае за обезщетение от засегнатите локални поданици.
Атомната електроцентрала в Токай продължава да работи под друга компания повече от десетилетие, до момента в който не е затворена автоматизирано по време на земетресението и цунамито в Тохоку през 2011 година
