Роден в Мариупол, днешна Украйна, Феликс Давидович Кривин е автор

Роден в Мариупол, днешна Украйна, Феликс Давидович Кривин е създател на интелектуални хумористични творби, стихотворец, прозаик и сценарист на детски музикални и анимационни филми. Още с първите си сборници с миниатюри, Кривин предизвика вниманието на критиците. Неговият дребен род е зареден с голяма мощност, който с лукава иносказателност споделя остри басни, зли приказки и жилещи притчи за героите на деня. Хумористичните басни на Кривин имат свойството да се трансформират в лирически етюди, заредени с думи с двойно и тройно значение – думи-родственици, думи-съседи и думи-врагове.

За живота и литературата – с комизъм и жило от Кривин.

(1928 ~ 2016)

Не знаех, че литературата може да бъде средство за всеобщо заличаване. Не мислех, че когато човек убива време, времето убива индивида.

Не може да бъде добър съпруг този, който обича истината повече от дамата.

Човек си потегля от живота по този начин, както слиза от трамвая: слизането му виждат единствено тези, които е блъснал или на които е от отстъпил място.

Апостолите са първите възпитаници. Отначало се учат доста добре, а след това развиват учението. И постоянно остават първи, само че постоянно – възпитаници.

Психологията на бюрократа е сходна с логиката на психиката на престъпника – преди да свърши каквото и да било, той пресмята: " Какво ще печеля от всичко това? "

Битките заради личните убеждения в никакъв случай не са така жестоки, както борбите поради личните заблуждения.

Докъм трийсетте си години на жената й се постанова да потвърждава, че е към този момент стара, а по-късно – че е още млада.

Това, което не прониква в сърцето, ляга като камък на гърдите.

Защо чуждите грижи изглеждат по-малки от личните? Може би тъй като от разстояние всичко наподобява по-малко?

Когато има хайка за вълци, първи се разбягват зайците.

Любовта е такова събитие, което редуцира живота на индивида като субект, и го удължава на човечеството като цяло.

Овенът изразил общото неразбиране. Заекът изразил общото безпокойство. След това станал лъвът и изразил общото мнение.

Плебеите на процедура са същите роби. Но не по насила, а по душа.

Колкото по-малко възпитателят се старае да внушава, толкоз по-голямо уважение внушава самият той.

По принцип всеки човек се съпротивлява срещу морала като насилие. Но победата се удържа от малко на брой. И тъкмо те попадат в пандиза.

Казват, че всичко зависи от обкръжението. Накратко - каквото ни е обкръжението, такива и ще израснем. Но не постоянно е по този начин. Дупката, да вземем за пример, може да има златно обграждане и даже диамантено, само че постоянно си остава едно празно място.

Поразително е по какъв начин човек съумява да живее във времето и пространството, без от време на време да има нито пространство, нито минута свободно време.

Какво е писателската кухня? Това е елементарна кухня, в която през деня се вари чорба, а нощем се основават безсмъртни творби.

Скептицизмът е опиянението на трезвостта.

Цитатът е необикновен тип директна тирада, който съхранявайки същинската тирада на говорещия, го избавя от нуждата да изрази лично си мнение.

Щастието е ненадежден другар - идва, когато ни е добре, и си отива, когато ни е зле.

Всичко най-ценно, човек носи вътре в себе си. И в случай че му е безинтересно със самия него си – това е краят. Тогава с никого другиго няма да му бъде забавно, нито пък той ще бъде забавен за някого. Това е най-голямата житейска злополука.

Хуморът въобще не е радостно нещо. Той е защитно средство на разсъдъка. И нормално се ражда, когато животът се стича неуместно. Истинският комизъм, дълбокият, постоянно е печален.

Не съм нито сатирик, нито хуморист. Просто мислещ човек, който написа.

(Феликс Кривин и Евдокия Ольшанская)

Снимки: Мастерская, gornitsa.ru