Роден в Котел през 1739 г. със светското име Стойко

Роден в Котел през 1739 година със светското име Стойко Владиславов, св. Софроний Врачански е създател на първата българска автобиографична творба „ Житие и страдалчество грешнаго Софрония ”, с която поставя основите на актуалната ни литература,  Негов е и първият дубликат на Паисиевата „ История славянобългарска ”. По време на престоя си в Букурещ, Софроний написа сборника „ Кириакодромион, тоест Неделник ”, който съдържа поуки и слова за всички неделни и празнични дни в годината. „ Неделникът “ става първaтa бългaрскa пeчaтнa книгa, оповестена прeз 1806 година в гр. Римник. Сборникът е посрещнат с голямо вдъхновение от просветените българи, които го именуват „ Софроние “. Поучителното евангелие - извoр нa вярa, нaдeждa и спaсeниe нa oтдaлeчилия сe oт Бoгa изстрaдaл наш нaрoд, е една oт сeдeмтe бългaрски книги, публикувaни в свeтoвнaтa дигитaлнa библиoтeкa World Digital Library, къдeтo сe съхрaнявaт свeтoвнитe културни цeннoсти нa чoвeчeствoтo.

(Портрет на свети Софроний Врачански от незнаен създател, 1812 г.)

През Първа седмица на Великия пост

╫ Във Вторник, за Покаянието

Не желая Аз гибелта на грешника,
само че да се отвърне грешникът
от пътя си и да бъде жив
(Иез. 33:11)
Благослови, отче!

Милостивият Бог не се грижи за нищо друго толкоз доста, що се касае за спасението на човешката душа, както споделя деятел Павел: „ Бог желае спасението на всички ни и да достигнем до знание на истината “ (ср. 1 Тим. 2:4), а оракул Иезекиил споделя, че Бог не желае гибелта на грешника, а желае грешникът да се обърне към смирение и да бъде жив (спасен) (вж. Иез. 33:11, 18:23). Защото Бог ни сътвори не с цел да погинем, а с цел да се спасим и да получим Небесното царство, което е приготвено за нас преди основаването на света (вж. Мат. 25:34). Вижте какъв брой положителни неща е направил Бог за нас и какъв брой доста желае спасението на всички ни. Ние би трябвало единствено да се погрижим за нашето избавление и да упътим ближните си към същинския път, тъй като това е доста значимо за нашето избавление. Както споделя Бог, посредством устата на оракул Иеремия: „ Който изведе някого от зло към положително или съгласно силата си упъти някой виновник към добродетел, е сходен на Бога, Който за човешкото избавление стана човек, мъчи се и се разпна, с цел да ни избави от клетвата на закона “. И щом Бог пострада за нас, за какво и ние да не се потрудим за неверните си братя да ги изтръгнем от ръцете на дявола и да ги поведем по пътя на добродетелите?

Защото душата е по-ценна от тялото и заради това този, който поучи различен, ще получи от Бога по-голяма премия от оня, който дава лепта, тъй като с милостинята употребяваме тялото, а с поучението употребяваме душата и насочваме индивида към положителния път. За това би трябвало да се грижим повече за душата, а не за телесните неща и постоянно да се учим на положително, с цел да измъкнем душата си от бездната на греховете и злините, които я заобикалят отвред, и да победим пристрастеностите си, които постоянно се борят с душата. Защото непрекъснато се борим с безплътните духове, само че да не се боим от тях, като имаме за оръжие Божията мощ и помощ, единствено би трябвало да пазим езика си от срамни думи, очите си от неверно гледане, и мозъка си от нечисти намерения. Да се препашем с истината, да облечем правдата, да вземем вярата, като щит и молитвите, като меч, да застанем против дявола и да угасим стрелите му (ср. Еф. 6:14-17), т.е.: неприятните похоти, нечистите мисли, гнева, обидата, завистта, яростта, омразата, сребролюбието и други сходни.

Ето с горепосочените добродетели можем да угасим всички тези несгоди и да победим самия демон. Защото както воюването ни е против безплътни духове, по този начин и оръжието ни е духовно и дяволът бяга от него, като от огън. Само би трябвало да бъдем будни, т.е. да се пазим от неприятни каузи, да се въздържаме от доста ястие и пиянство и да даваме лепта на сиромасите. Защото който милва сиромасите, дава назаем на Бога. И Бог ще му даде за този заем не един или два % рента, а колкото е дал, ще получи още повече на този свят.А на оня свят ще получи безконечен живот. Ако на този свят някой ни обещае двеста % рента, даваме цялото си имущество, въпреки от време на време да се случва да не можем да си вземем и главницата (тoвa кoeтo смe дaли). А там при Бoгa няма такова нещо, каквото сме дали, си стои при Нeгo непокътнато, и Бог ще ни заплати многократно (вж. Мат. 19:29, Марк. 10:30). Ами веднага като е по този начин, за какво не се потрудим, та да получим многократно и на този краткотраен свят, и на оня, безконечния? Но ние държим имуществото си, крием го и не желаеме да го дадем назаем на Бога, та да получим от Него някаква помощ на оня свят. Но има доста хора, които се смеят на тези думи и въобще не ги слушат, тъй като нито усещат силата им, нито Божиите обещания имат значение за тях, нито имат боязън от Божия Страшен съд, както и от ежедневните поуки на Свещеното Писание. Но църковните учители не трябва да обръщат внимание на тяхното неподчинение, а би трябвало да се трудят с ежедневното си наставление да ги избавят от този разгулен сън и да ги доведат до схващане на истината, с цел да снемат от себе си отговорността за тях и да ги създадат участници в Небесното царство с Божията помощ. Нему популярност в този момент и постоянно, и във безконечните епохи, амин. 

Из: „ Софроние. Поучително Евангелие “, Софроний Епископ Врачански, 1806 година, издание на Българска православна Църква, Западно и Средноевропейска Епархия, преписа и подреди отец Виктoр Ивaнoв-Цимeр, 2009 г.   
* Портрет на свети Софроний Врачански от незнаен създател, 1812 година, bg.wikipedia.org