Завистта търси превъзходство. Има ли нещо по-превъзходно от Теб, Господи? ╫ АВГУСТИН Блажени
Роден през 354 година в Тагаст (днешен Алжир), Аврелий Августин – бъдещият свещеник на Хипон и най-известният от западните отци на Църквата, написа своите „ Изповеди “ близо 10 години след своето кръщение, към 397 година Съчинение, формирано от 13 книги, изпълнени с богословските възгледи на Августин и живота му до Св. Кръщение, разказан като живот в мрачевина, надалеч от Христа.
(Gerard Seghers - The Four Doctors of the Western Church, Saint Augustine of Hippo, 354-430)
Изповеди
Гордостта се прикрива зад величественост, до момента в който Ти, Боже си повдигнат високо над всичко. Какво друго търси честолюбието, в случай че не почести и популярност? Само на Теб обаче принадлежи достойнството да бъдеш уважаван над всичко друго и да бъдеш прочут вечно.
Тиранията желае да всява боязън. Не си ли Ти, Господи единственият, който всява боязън? Може ли нещо да бъде изтръгнато и отделено от властта Ти? Кога, къде, по какъв метод и от кого?
Нежността на покварения също е считана за обич, обаче няма нищо по-нежно от Твоята благосклонност. Само Твоята обичана, най-светла и прелестна истина подарява избавление.
Любознателността се изявява като предпочитание за познание, до момента в който Ти знаеш всичко.
Невежеството и нелепостта са прикрити под булото на елементарност и непорочност, само че нищо не е по-естествено и почтено от Теб. Няма нищо по-свято от Теб, тъй като делата на злите се трансформират в техни врагове.
Мързелът се любува на почивката, само че има ли същинска отмора отвън Бога?
Разкошът желае да е единствен източник на задоволство и обилие, само че единствено Ти си пълнотата и непресъхващото обилие на чисти и непокварени удоволствия.
Разточителството е сянка на щедростта, а Ти си единственият, който дава богатства в остатък.
Алчността желае да има доста неща, до момента в който Ти притежаваш всичко.
Завистта търси предимство. Има ли нещо по-превъзходно от Теб?
Гневът търси компенсация. Кой отмъщава по-справедливо от Теб?
Страхът трепери от неочакваните и необикновени неща, застрашаващи това, което обичаме, по тази причина прозорливо взема защитни ограничения за отбрана.
Има ли за Теб нещо извънредно и ненадейно и кой ще отдели от Теб това, което обичаш? Къде другаде с изключение на в Теб има непоклатима сигурност? Скръбта чезне по изгубени неща, в които нейните стремежи са се наслаждавали, тъй като би желала да не загуби нищо както нищо не може да бъде отнето от Теб.
Душата прави прелюбодейство, отвръщайки се от Теб и търсейки отвън Теб това чисто и неопетнено нещо, което може да откри единствено откакто се върне при Теб.
Всички, които Ти подражават по перверзен метод, се отдалечават от Теб и се изправят против Теб. Дори подражавайки по този метод, те демонстрират, че Ти си Създател на целия свят.
Следователно, няма такова място, където всички дружно да отидат, отдалечавайки се от Теб. Какво съм харесвал тогава в кражбата и по какъв начин покварено съм ти подражавал, Господи? Сигурно посредством кражбата съм желал да се опълчва на закона Ти, тъй като не можех да направя това посредством мощ. Станах заложник с цел да мога посредством някаква осакатена независимост, вършейки безнаказано непозволени неща, в тъмно сходство да имитирам на Твоето всемогъщество.
Виж прислужникът си, избягал от своя Господар и достигнал сянката си.
Из: „ Изповеди ” на Св. Августин (354-430), превод: Юлия Борисова
* Gerard Seghers - The Four Doctors of the Western Church, Saint Augustine of Hippo (354-430), en.wikipedia.org
