Винаги жънем плодовете от своите избори ♥ Димитър ХАДЖИЙСКИ
Роден през 1933 година в кюстендилското село Скрино, Димитър Хаджийски работи през целия си живот като преподавател по математика. Интересът му към тематиките на духовността и езотеричните науки се заражда, когато изгубва брачната половинка си на 50-годишна възраст. Кармичната астрология, кармата и осъзнатият път на индивида са главен фокус на неговите ползи. В книгата си „ Епохата Водолей: Реалност - Еволюция - Съзнание “, той споделя своя житейски опит и вътрешни убеждения за духовното пътешестване на индивида в реализиране на благополучие и нови висоти на благополучие.
(Aged Angel, c. 1903, by Odilon Redon)
~ Закон за даването и приемането
Даването и приемането са взаимно свързани. Когато даваме обич, ще получим обич. Когато не даваме обич, няма да получим обич. Когато оказваме помощ на други, които имат потребност и на нас ще ни оказват помощ, когато имаме потребност. Чрез своята подготвеност да дадем това, към което се стремим, получаваме това, от което имаме потребност. Колкото повече даваме, толкоз повече ще получаваме. Не може да чакаме обич там, където сеем ненавист.
Във Вселената нищо не е статично. Нашето тяло е в непрекъснат енергиен продан с тялото на Вселената. Вселената ни дава в обилие вода, храна, въздух. Затова и ние би трябвало да й дадем своята признателност и опазим природата към нас незамърсена. Всички наши взаимоотношения се построяват от предоставяне и приемане. Хармония се основава, когато даването и приемането са в равновесие. Това е изключително значимо за нашите партньорски взаимоотношения. Чрез даването ние разрешаваме изобилието да влезе в живота ни- по тази причина всякога, когато влизаме в контакт с някой, би трябвало да му дадем нещо. Не е нужно това да са материални неща. Най-силните форми на предоставяне са нематериални: угриженост, внимание, обич, благословия, комплимент, молитва, цвете... Според този закон, когато даването и приемането са в равновесие ние постоянно ще имаме хармонични взаимоотношения с нашите сътрудници.
~ Закон за кармата
Според този закон всяко наше деяние генерира мощ, която се връща при нас в сходен тип. Библейската истина е: „ Каквото посееш, това ще пожънеш ”. Не може да посееш бурени, а да очакваш да жънеш жито. Кармата е разследване от нашия умишлен избор. Всеки ден принудени от събитията ние вършим безчет избори. Някои избори умишлено, а други неумишлено, някои избори вярно, а други погрешно. Винаги жънем плодовете от своите избори. Ако изборите са ни били верни, ние се усещаме задоволени. И назад, в случай че изборите са ни били неправилни ние се усещаме смутени и страдаме. Въпросът е по какъв начин да вършим верни избори?
Сигналите за задоволство или незадоволство демонстрират дали сме създали верен избор. Това разбираме като се вслушаме гласа на нашата душа – нашата вътрешен глас. Когато посредством нашите дейности не нараняваме никой, ние се усещаме задоволени. Ние постоянно може посредством верните си мисли и дейности да сътворяваме позитивна карма, чиито плодове може да берем и в последващи инкарнации.
~ Закон за желанието и желанието
Във Вселената всичко е сила. Ние живеем в един океан от сила. Нашата сила се насочва натам, накъдето е ориентирано нашето желание и предпочитание. Затова е доста значимо да знаем с какво желание тръгваме да реализираме някаква цел и да знаем какво предпочитание стои зад него. Ако нашето желание е да служим и оказваме помощ на другите с обич, в случай че нашето желание е да се самоусъвършенстваме, да станем по-просветлени и можещи, да живеем с истинната и мъдростта, когато имаме потребност от нещо Вселената ще ни изпрати подобаващи хора да ни оказват помощ. Но в случай че нашето желание е да си отмъстим на някой за някаква засегнатост или служим на други без обич и предпочитание, ние се усещаме потиснати. Лицемерието лишава силата от положителното желание.
Насоченото внимание задейства всяко нещо към което е ориентирано. В природата всичко е взаимно обвързвано. Нашата нервна система работи по прилика на природата. Намерението е в основата на нашите фантазии и стремежи. Зад желанието се крие силата на нашето желание. Така, в случай че силата на нашето желание е вярно ориентирана, ще получим всичко, което желаем. Силата на този закон е в положителното желание.
~ Закон за най-малкото изпитание
Този закон изисква от нас с по-малко изпитание да реализираме по-голямо задоволство. Вселената действа посредством своя разсъдък на правилото на не съпротивлението, правилото на любовта и хармонията. Когато живеем в хармонията, в любовта, ние се усещаме задоволени. Най-малко изпитание поставяме, когато дейностите ни са добре премислени, когато са стимулирани от обич. Природата се крепи на силата на любовта. Обратно, ние хабим непотребна сила, когато се подаваме на неразумни стремежи. За да се радваме на благополучие не е нужно да поставяме непотребни старания, да изразходваме ненужна сила за ненужни неща.
Този закон изисква да приемем хората и събитията такива, каквито са, да поемем отговорност за своето състояние. Не е нужно да хабим непотребна сила, с цел да убеждаваме другите в своята справедливост. Когато не одобряваме хората такива, каквито са, когато упрекваме другите за нашите неточности и страдалчество, когато осъждаме, животът ни среща опозиция. Противопоставянето и възмущението лишават сила от нас. Само когато живеем в любовта ние ще поставяме по-малко старания и ще се усещаме щастливи.
От: „ Епохата Водолей: Реалност - Еволюция - Съзнание “, Димитър Хаджийски, София, 2012 година
Картина: Aged Angel, c. 1903, by Odilon Redon; chinaoilpaintinggallery
