На днешния ден той увисна надолу с главата, а фашизмът се разпад...
Роден през 1883 година във Верано ди Коста, на към 70 километра югоизточно от Болоня, Бенито Мусолини е мъчно дете. Баща му е ковач и ревнив социалист. Дучето още от дребен е податлив към смелост и принуждение и по тази причина родителите му го изпращат в непоколебим католически интернат. Но новата среда също не съумява да се оправи с държанието му и на 10-годишна възраст той е изключен, тъй като намушква съученик с джобно ножче. Преди да навърши 20 години, той ще намушка още няколко свои връстници, в това число една от приятелките си.
Въпреки че фашизмът прововядва обичайните полезности, националното единение и национализъм, на процедура Мусолини и неговите почитатели работят като хулигани и убийци: те тероризират Северна Италия, като се насочват към комунистите и опустошават редакции на вестници и обществени клубове. В рамките на две години Мусолини става виновен за убийствата на близо 2000 свои политически съперници. Започва офанзиви и срещуродове, считани за свързани с мафията. Това му съдава сериозни врагове. Преди всичко, защото той сякаш се бори с мафията, а в действителност корупцията обхвяща неговия кръг от съпартийци.
В този интервал Мусолини принуждава краля на Италия да се отдръпна
Виктор Емануил III е крал на Италия, когато Мусолини слага началото на своята партия. Но през октомври 1922 година, когато водачът и неговите последователи потеглят на така наречен Поход към Рим, кралят се притеснява, че съпротивата против фашистите ще докара единствено до още по-големи кръвопролития и безпорядък. Затова той не оказва никаква опозиция, когато тълпата нахлува в региона и в действителност в последна сметка узаконява похода, като назначава Мусолини за министър-председател, смятайки, че това ще го накара да сътрудничи на Народното събрание. Само че Виктор Емануил бърка. Вместо това през 1925 година Мусолини се опира на своята известност и открива тирания.
За разлика от фюрера в нацистка Германия, Ил Дуче не тръгва непосредствено против евреите. До 1938 година италианските евреи саприемани като част от нацията и им е разрешено да се причислят към фашистката партия. „ Фашисткото държавно управление няма никакво желание да подхваща политически, стопански или морални ограничения против евреите “, успокоява обществеността формален меморандум от това време.
Това обаче се трансформира съвсем за една нощ. През юли 1938 година държавното управление стартира да приема антиеврейски закони и няколко месеца по-късно Мусолини афишира, че „ задграничните евреи “ ще бъдат депортирани, а натурализираните след януари 1919 година ще изгубят поданството си. Не е ясно какво тъкмо води до тази промяна; историците спорят до каква степен самият Мусолини е таил антисемитски убеждения. Смята се за евентуално той да е вижда експулсирането на евреите като елементарен метод да се хареса на нацистките си съдружници.
За Адолф Хитлер Мусолини е модел за подражателство: той се възхищава на политическите му умения, на трагичния му жанр и на гения му да употребява грубия шовинизъм, с цел да активизира масите. През 1923 година Хитлер се пробва и не съумява да повтори завземането на властта в Германия, както Мусолини прави в Италия; проваленият Бирен пуч даже вкарва бъдещия фюрер за известно време в пандиза. След като обаче идва на власт, Хитлер възприема доста от диктаторските похвати на италианския си сътрудник, в това число прословутия привет.
Дуче доста обичал публичността и считал, че е изран свише за велики каузи. Често цитирал самичък себе си.
" Да имаш доверие в хората е добре,но недоверието към тях е още по-добро ", - казвал той. И също: " Какво е независимост? Нма безспорна независимост! "
Люмим него израз е: " Фашизмът е основан върху действителността, а комунизма е само доктрина ".
Поведението и изказванията на Дуче доста съответстват с тези на някои българскипартии и политици, които тръбят, че се преценяват с реалнистите, че са ултра патриоти, а някои даже заплашваха, че ще бесят по стълбовете свои съперници и нерусофили, мечтаят и за възобновление на лагера в Белене...
Мусолини завърши надолу с главата, но негови почитатели и такива на Хитлер и Сталин освен са измежду нас, само че са в политиката и имат амбиции да ръководят живота ни.
Въпреки че фашизмът прововядва обичайните полезности, националното единение и национализъм, на процедура Мусолини и неговите почитатели работят като хулигани и убийци: те тероризират Северна Италия, като се насочват към комунистите и опустошават редакции на вестници и обществени клубове. В рамките на две години Мусолини става виновен за убийствата на близо 2000 свои политически съперници. Започва офанзиви и срещуродове, считани за свързани с мафията. Това му съдава сериозни врагове. Преди всичко, защото той сякаш се бори с мафията, а в действителност корупцията обхвяща неговия кръг от съпартийци.
В този интервал Мусолини принуждава краля на Италия да се отдръпна
Виктор Емануил III е крал на Италия, когато Мусолини слага началото на своята партия. Но през октомври 1922 година, когато водачът и неговите последователи потеглят на така наречен Поход към Рим, кралят се притеснява, че съпротивата против фашистите ще докара единствено до още по-големи кръвопролития и безпорядък. Затова той не оказва никаква опозиция, когато тълпата нахлува в региона и в действителност в последна сметка узаконява похода, като назначава Мусолини за министър-председател, смятайки, че това ще го накара да сътрудничи на Народното събрание. Само че Виктор Емануил бърка. Вместо това през 1925 година Мусолини се опира на своята известност и открива тирания.
За разлика от фюрера в нацистка Германия, Ил Дуче не тръгва непосредствено против евреите. До 1938 година италианските евреи саприемани като част от нацията и им е разрешено да се причислят към фашистката партия. „ Фашисткото държавно управление няма никакво желание да подхваща политически, стопански или морални ограничения против евреите “, успокоява обществеността формален меморандум от това време.
Това обаче се трансформира съвсем за една нощ. През юли 1938 година държавното управление стартира да приема антиеврейски закони и няколко месеца по-късно Мусолини афишира, че „ задграничните евреи “ ще бъдат депортирани, а натурализираните след януари 1919 година ще изгубят поданството си. Не е ясно какво тъкмо води до тази промяна; историците спорят до каква степен самият Мусолини е таил антисемитски убеждения. Смята се за евентуално той да е вижда експулсирането на евреите като елементарен метод да се хареса на нацистките си съдружници.
За Адолф Хитлер Мусолини е модел за подражателство: той се възхищава на политическите му умения, на трагичния му жанр и на гения му да употребява грубия шовинизъм, с цел да активизира масите. През 1923 година Хитлер се пробва и не съумява да повтори завземането на властта в Германия, както Мусолини прави в Италия; проваленият Бирен пуч даже вкарва бъдещия фюрер за известно време в пандиза. След като обаче идва на власт, Хитлер възприема доста от диктаторските похвати на италианския си сътрудник, в това число прословутия привет.
Дуче доста обичал публичността и считал, че е изран свише за велики каузи. Често цитирал самичък себе си.
" Да имаш доверие в хората е добре,но недоверието към тях е още по-добро ", - казвал той. И също: " Какво е независимост? Нма безспорна независимост! "
Люмим него израз е: " Фашизмът е основан върху действителността, а комунизма е само доктрина ".
Поведението и изказванията на Дуче доста съответстват с тези на някои българскипартии и политици, които тръбят, че се преценяват с реалнистите, че са ултра патриоти, а някои даже заплашваха, че ще бесят по стълбовете свои съперници и нерусофили, мечтаят и за възобновление на лагера в Белене...
Мусолини завърши надолу с главата, но негови почитатели и такива на Хитлер и Сталин освен са измежду нас, само че са в политиката и имат амбиции да ръководят живота ни.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ