Роби на миналото, вие искате да бъдете тирани в бъдеще ~ Пане БИЧЕВ за пролетариата
Роден на 5 октомври 1885 година в Ихтиман, Пане (Спас) Иванов Бичев е дълготраен началник на Обществената сигурност. Макар и останал в сянката на надалеч по-известния Никола Гешев, дължащо се ненапълно и на пресъздадения негов живописен облик от писатели, мемоаристи, сценаристи и режисьори, името на Пане Бичев се свързва с разкриването на анархистката организация „ Червените братя “, на атентата в Софийското казино, на атентата в спектакъл „ Одеон “, на подготовката на Септемврийското въстание (1923 г.), на незаконната младежка комунистическа интрига, на атентата в храма „ Света Неделя ” и други На 19 декември 1931 година по самодейност на Граждански комитет под председателството на военачалник Велизар Лазаров е маркирана 20-годишнината от полицейската работа на Пане Бичев. През същата година е оповестена и неговата книга „ Надвечерието на атентата – Велики четвъртък 1925 год. ”, с подзаглавие „ Разкриване незаконните апарати на комунистите ”. Богато документираното си ревю създателят не подписва с името си, а я отпечатва като девет обособени брошурки от името на „ Бивш служител на реда ”. И в действителност той от 8 февруари 1932 година минава в пенсия, след 20 годишна полицейска работа. След пенсионирането си Пане Бичев продължава да сътрудничи на Главна дирекция на полицията и основава частната детективска организация „ Детектив ”. По-нататък до арестуването му и до безследното му изгубване той продължава активността си като частен детектив, като неговото бюро се занимава със събиране на информация, търсения, анкети и наблюдения. Името му вечно е изличено, даже и от спомените на разкритите от него атентатори и терористи, а книгата му е конфискувана, унищожена, а останалите екземпляри от нея са засекретени в спецфондовете на националните библиотеки. Пане Бичев е един от най-големите и съществени съперници на незаконните терористични дейности на Единния фронт от 20-те години на предишния век и на левицата в македонското придвижване, която също сътрудничи с Българска комунистическа партия, Коминтерна и руските секрети служби. Последвалите разкрития на тази мрежа води до набелязването на Пане Бичев да бъде погубен от бойните групи на Българска комунистическа партия и от Тодор Паница, деятел на левицата в македонското придвижване.
За диктатурата на пролетариата
(фрагмент от „ В надвечерието на атентата – Велики четвъртък 1925 година “)
Защо диктатурата на царете, аристокрацията, капитала и служителите, съгласно думите на самите комунисти, да са анулирани, потъпквани силите на закона и узаконено принуждение, а диктатурата на пролетариата да е и положително за страната, и празненство на справедливостта и път за парадайс на земята? На какво съображение пролетариите смеят да желаят за себе си право на тирания?
Що е пролетариат – това са милиони хора с празни джобове и с мазолести ръце.
Пролетариите са хора на тежкия, непризнателен, едва плащан труд, които заради своята материална неустановеност са принудени непринудено да продават труда си за парче самун.
Съществуването на цяла класа такива неосигурени хора на труда демонстрира, несъмнено, че има една социална неправда.
Но какво следва от тука?
Следва това, че правото на употребата би трябвало да се отстрани.
Следва доста ясно, че ситуацията на трудящите се, като слаби материално, би трябвало да бъде усъвършенствано със силата и правото на закона.
Но от тук по никакъв начин не следва, че пролетариатът има право на тирания, право на едничък висш разпоредник със ориста, волята и съвестите на всички поданици на страната.
Робството било унищожено, само че нито един, безумен даже, не е помислювал да каже за робите: „ Те бяха плебеи, по тази причина пътя към парадайса на земята е в диктатурата на вчерашните плебеи ”. Робството е общ срам и злощастие за робите. Робите би трябвало да бъдат свободни. Но от тук не следва, че на довчерашните плебеи би трябвало да се даде тирания.
Защо на пролетариата се присвояват и непогрешимостта на римския папа, и правата на халифа-султан и узаконено принуждение на преторианците и еничарите?
Защо? По кое право?
Кои са и какви са пролетариите? Най-умните и най-мъдрите ли са те в страната? Най-просветените ли са? Най-благородните и най-честните ли са? Най-благожелателно настроени към всички ли са? Или са най-деятелните?
Разбира се, че не.
Но, техните ръце били мазолести. Чест и популярност на мазолестите ръце!
И да беше наш съвременник, Сократ би споделил със свойствената си подигравка на новите кандидати за неограничената власт на тираните: „ Защо вие с едната си ръка разкъсвате веригите на капитализма, а с другата – ковете нови вериги? В името на що? И за кого?
В името на мазолестите ръце ли?
Та мислите ли вие, че мазолестите ръце ви дават право да бъдете нови Камбиздовци и Сарданапаловци, нови тирани?
И над кого? Над всички, които нямат мазоли на ръцете си? Значи, вашите мазолести ръце ви дават право на власт, и над Омира, и над Питагора, и над Фидия, и над мене, Сократа? Над благородния Перикъл?
– Но в случай че вие от дълъг и твърдоглав труд имате мазоли по ръцете си, траял би Сократ, в случай че беше допустимо да се разтвори моят череп, черепът на Питагора, Анаксимандра, черепът на Фидия, ние бихме ви посочили мазолите на нашия мозък, като резултат от нашата упорна мисъл, с цел да облагородим вас (да ви създадем хора освен на глед) и да подобрим (политически), обществено, стопански, морално) вашия живот.
– И вие желаете тирания за себе си? Искате да бъдете господари на моя живот! Заповедници на моите мисли, на моето сърце, на моята воля? Безумие! Та това е и нелепост на озлобени жестоки души! Роби на предишното, вие желаете да бъдете тирани в бъдеще. Искате с камшик да вкарате народите като добитък, в топъл обор.
– Но аз, Сократ, не желая да бъда топка глина във вашите ръце, въпреки мазолести да бъдат те. Не желая да бъда мъртва послушна вам сопа. Аз съм човек! Аз съм свободна, от никого самостоятелна, най-голяма духовна полезност.
– Аз не желаех да бъда плебей на атинските тирани, не желаех да бъда плебей на римските цезари, нито на римските папи. Не желая да бъда плебей, нито на пролетариата, нито на комуната.
– Никой, в никакъв случай, в името на нищо да не смее да бъде тиранин, никой, в никакъв случай, в името на каквото и да било да не смее да гледа нито на един човек като на плебей, като на предмет за насилване и принуждение.
– И в фамилията, и в учебното заведение, в политиката, в религията, в патриотизма, в национализма, в борсата, в канцеларията, в съдилището, в министерството и в работилницата, на улицата, в любовта и в гнева, в наслада и злощастие постоянно и на всички места:
Бъди човек ”.
Из: „ Надвечерието на атентата. Велики четвъртък 1925 година “, Пане Бичев, изд. „ Анико ”, София, 2006 година
